Двете важни министерски глави, паднали в Лондон в рамките на около 24 часа в неделя и понеделник, предизвикаха силен вътрешно- и външнополитически тътен.
Първо от поста си се оттегли отговарящият за преговорите по Брезкит Дейвид Дейвис, който така изрази своето несъгласие с линията на допускащата според него много отстъпки пред ЕС министър-председателка Тереза Мей. Дейвис отхвърли представения в петък план на Мей за „меко” разделяне с ЕС, защото според него така икономиката в Обединеното кралство пак ще остане зависима от правилника на Брюксел, а контролът на Уестминстър ще бъде „илюзорен”.
След Дейвис поради същите причини си тръгна и шефът на дипломацията Борис Джонсън – един от най-гръмогласните трубадури на британското отделяне от ЕС, който се оплака, че при сегашния контекст на преговорите с Брюксел „думите от песента” му „засядат в гърлото”.
На сбогуване Джонсън остана верен на стила си и алармира, че Брекзит „умира, задушаван от неоправдана неувереност”, а с курса, следван от Мей, страната „наистина се насочва към статута на колония”.
Интересен е ракурсът, през който Джонсън си направи равносметка като външен министър и ловец на руски шпиони: „Гордея се с изтъкнатите сътрудници и сътруднички на нашата дипломатическа служба. През последните няколко месеца те показаха колко приятели има тази страна по цял свят. Това се видя, когато 28 правителства решиха да изгонят руските шпиони като безпрецедентен протест против покушението срещу живота на бащата и дъщерята Скрипал,” написа Джонсън в молбата си за оставка. Някои медии твърдят, че оставката била оповестена от правителството още преди Джонсън да завърши текста.
Тереза Мей беше предупредила своевременно, че всеки, несъгласен с нейния план за Брекзит, ще трябва да напусне правителството. Министър-председателката не показа притеснение от оттеглянето на Дейвис и Джонсън, а побърза да назначи техни приемници на постовете им. Преговорите за Брекзит отиват в ръцете пак на евроскептик – 44-годишния Доминик Рааб, бивш зам.-министър по регионите и местното самоуправление. А външната политика се поверява на Джереми Хънт, бивш здравен министър, който по време на предизборната кампания за референдума по Брекзит преди две години отстояваше открито проевропейска позиция.
Въпреки бързата реакция на Мей и опита ѝ да укрепи министерския си екип с новите назначения, наблюдателите вещаят трудни дни за правителството в Лондон – включително и заради междуособици сред различните течения вътре в управляващата Консервативна партия. Изказват се предположения, че по-радикалното евроскептично крило, симпатизиращо на Джонсън и сие, може да провокира вот на недоверие към кабинета на Мей и съответно падането му от власт. Такъв сценарий е в състояние да облагодетелства самия Джонсън, който на бърза ръка да седне в премиерското кресло.
Мнозина обаче залагат на друг развой на събитията, а именно – консерваторите да не рискуват съдбата на правителството и да съхранят управлението на Тереза Мей от страх, че вместо от Джонсън, властта може лесно да бъде грабната от водача на опозиционната Лейбъристка партия Джереми Корбин.
Страховете се подгряват и от самия Корбин, който в словото си в парламента в понеделник призова правителството или срочно да стегне редиците си и да води отговорни преговори с ЕС за Брекзист, или да си ходи: „Правителството е обзето от криза, двама министри подадоха оставки, а ние още не знаем как ще изглеждат отношенията ни с ЕС. В такъв критично важен за страната момент ни на нас ни трябва правителство, способно да управлява и да води преговори. За благото на страната и на нейния народ е необходимо правителството да се обедини – и да го направи бързо. Ако не е в състояние, нека освободи пътя за способните да го направят”.
От своя страна, коментирайки правителствената криза в Обединеното кралство, председателят на Европейския съвет Доналд Туск посочи, че оставките не решават проблема: „Политиците идват и си отиват, но проблемите, пред които те са изправили хората, остават. А проблемът Брекзит е един от най-големите в отношенията между ЕС и Великобритания. И той продължава да е далеч от решаване – било с Дейвис, било без него… Същото мога да кажа и за Джонсън.”
Преговорите между Брюксел и Лондон по отношенията помежду им след оттеглянето на Великобритания от ЕС са блокирани от март т.г. заради трудности около регламентирането на границата между оставащата в ЕС Ирландия и излизащата от ЕС Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. Ако въпросът не се уреди приемливо за всички, което е крайно сложно, има риск от съживяване на североирландския сепаратизъм, включително и в най-радикалните му форми.
