В категории:Латинска Америка / Свят

В Чили „съживиха” Виктор Хара (видео, снимки)

Едноседмичният Фестивал на изкуството и паметта на името на убития от хунтата легендарен певец почете 87-годишнината от рождението му. Ярки съвременни творци и народни самодейци отправиха от концерти и шествия апели за справедливост и демокрация към дясното правителство в Сантяго

Дори и 46 г. след гибелта си Виктор Хара остава любимият певец на Чили. Тазгодишният Фестивал на изкуството и паметта, носещ неговото име, събра рекорден брой участници. Снимка: Fundacion Victor Jara

Песните на зверски убития от хунтата след преврата в Чили през септември 1973 г. легендарен певец, поет, композитор и режисьор Виктор Хара продължават да са актуални и днес, а той самият живее в редиците на всички, които искат справедливост и демокрация. Такова бе основното послание на състоялия се в Чили тази година за втори път мащабен едноседмичен Фестивал на изкуството и паметта „Виктор Хара”. Той се организира от фондацията на името на певеца, основана от вдовицата му Джоан Хара през 1993 г., съвместно с многобройни социални, граждански, правозащитни и творчески организации.

От години периодът между датата на убийството на певеца – 16 септември, и рождения му ден – 28 септември, е изпълнен с културни прояви в негова памет, като акцент става концерт навръх 28 септември, който се провежда в покрития стадион, където е бил убит Хара. Навремето стадионът се е казвал „Чили”, но от 2003 г. вече е „Виктор Хара”.

В концерта с всяка изминала година се включват все повече изявени съвременни изпълнители и той се превърна в трибуна, от която се отправят и важни за съвременното общество послания. През 2018-та, когато се навършиха 45 години от убийството на певеца и 86 години от рождението му, организаторите решиха да обединят всички културни прояви в негова памет – и професионални, и самодейни – в общ Фестивал на изкуството и паметта „Виктор Хара”. Уникалното тогава бе, че китарата на убития певец за първи път засвири отново след смъртта му в ръцете на солиста на групата „Ияпу” Роберто Маркес, на когото тя бе тържествено връчена по време на концерта от дъщерята на Виктор – Аманда Хара.

Солистът на групата „Ияпу“ Роберто Маркес с китарата на Виктор Хара по време на миналогодишния фестивал в памет на певеца. Снимка: Ману Рохас

Тази година вторият такъв фестивал, който протече между 23 и 29 септември, стана още по-мащабен от миналогодишния и обхвана рекорден брой участници, включително и най-ярките имена от съвременния културен живот на Чили. „Ияпу” отново се изяви с наелектризиращи изпълнения на песни на Хара. А друга нашумяла чилийска звезда – Наталия Валдебенито, обяви от сцената на фестивала началото на кампания за натиск над министърката по въпросите на равноправието между половете Исабел Пла с цел да бъде приет наистина действен закон за защита на жените от всякакъв вид насилие. Наталия смята да упражнява такъв натиск, като започне ежедневно и навсякъде да пародира министърката. Инициативата бе посрещната с бурни овации от публиката.

Концертите вървяха нон-стоп през цялата изминала седмица, като освен това бяха придружени и от много други културни прояви на открито – рецитали, шествия, рисуване на стенописи и т.н. Неизменно беше отправяно и искането, издигнато още преди години – в Сантяго да се появи улица, носеща името на легендарния певец.

Навръх рождения ден на Виктор Хара – на 28 септември, когато той би навършил 87 години, десетки китаристи и певци се събраха края отрупания му с цветя гроб на Централното гробище в Сантяго и изпълниха неговата легендарна песен „Правото да живееш в мир”.

Особено зрелищен тази година бе и традиционният вече карнавал, редовно организиран от 2011 г. насам в комуна (така в Чили наричат общините) Ло Еспехо в Сантяго. Организаторите му бяха изготвили гигантска кукла с образа на Виктор Хара, която „вървеше” по улицата в неговото типично черно пончо с червени ресни. Съпровождащите го участници в шествието задвижваха куклата, а други участници изпълняваха народни танци, комични скечове, както и песни на Хара. Карнавалът бе зареден с много жизненост, веселие, хумор – защото Виктор е имал именно такъв ведър характер и всичко, което е правил, е било изпълнено с много обич към хората и живота.

Carnaval lo espejo 29-09-19Víctor jara & litre Quiroga; Nuestro cantor se hizo giganterecorrió las calles de la población, iluminando con su sonrisa los corazones de los vecinos que salieron a saludarle, fue una jornada de carnaval llena de emoción, alegría, amor de pueblo, tu canto se hizo presente y volviste con Nosotros, nos abrazamos hasta vencery Hasta la victoria, siempre .

Opublikowany przez Juan Husar de la Poesía Niedziela, 29 września 2019

Ло Еспехо е кварталът, в който е разположено гробището и където на 16 септември 1973 г. са намерени един до друг седем трупа със следи от жестоки изтезания, очевидно изхвърлените от палачите им. Сред тях са труповете на Виктор Хара и на Литре Кирога – шеф на затворите по време на правителството на президента социалист Салвадор Алиенде, който също като Хара е бил затворник в стадиона „Чили”, бил е изтезаван и убит там. Хората от квартала ги откриват край външаната страна на гробищната ограда, наделач от която минава жп линия. Разпознават само Хара и Кирога, защото те са били известни.

На мястото, на което са открити труповете, през 2014 г. е установена мемориална плоча и то е обявено за част от историческата памет на страната.

Джоан Хара край паметната плоча за Виктор Хара и Литре Кирога на мястото, на което са били открити труповете им. Снимка: Resumen Latinoamericano

През септември 1973 г. мъртвите тела са прибрани в гробищната морга. Не е известно какво става с другите, но Виктор има „късмета” да бъде погребан от жена си Джоан. При нея на 18 септември (това е националният празник на Чили) 1973 г. лично отива млад служител в моргата, който ѝ съобщава, че е разпознал Виктор и тя трябва да представи пред администрацията документи, че е негова съпруга, за да получи тялото и да го погребе. Младежът обяснява, че всички непотърсени до 3 дни трупове се погребват в общи гробове.

Джоан разказва в книгата си „Виктор – прекършната песен”, която написва по-късно, как е трябвало заедно с момчето да премине покрай стотици нахвърлени един върху друг из цялата морга трупове, докато открие мъжа си. Жестоко пребит, с голяма рана в главата, със смазани ръце и изпотрошени кости, с 44 куршума в тялото, както ще потвърди и съдебната експертиза, направена при есхумацията му през 2009 г.

През онзи черен септември на 1973 г. Джоан погребва Виктор в ниша в стена на гробищата, където са погребани и други жертви на хунтата. През 2009-та, след експертизата, той ще бъде препогребан в отделен гроб след масово поклонение и шествие из Сантяго.

Две седмици след първото погребение през 1973-та Джоан заминава в емиграция заедно с двете си малки дъщери – Мануела и Аманда, като отнася от Чили само два куфара, пълни догоре с плочи и документи на Виктор. Джоан е англичанка и се установява в Лондон, но в годините на диктатурата в Чили не спира да обикаля света, за да разказва не само за гибелта на Виктор и личната си трагедия, но и за ужаса, стоварил се върху целия чилийски народ.

В щастливото време – Джоан и Вактор заедно с малките Аманда и Мануела. Снимка: Fundacion Victor Jara

Тя се връща в Чили още преди падането на диктатурата през 1990 г. и продължава активната си правозащитна дейност, търсейки справедливост и за Виктор, и за всички жертви на хунтата. Чилийците обожават и се прекланят пред тази всеотдайна жена, която днес, вече 92-годишна, е ограничила доста публичните си изяви, но остава вдъхновяващ пример и символ.

Имах щастието да се запозная с нея в още невръстната ми младост, когато тя гостува в България през октомври 1975 г. за Първия фестивал на политическата песен „Ален мак” в Благоевград. Отново се видяхме чак 30 години по-късно – през 2005 г., вече в Сантяго, в тогавашната сграда на Фондация „Виктор Хара” на площад „Бразилия”. Третата ни среща бе през 2008 г. на стадион „Виктор Хара”, на тогавашния концерт в памет на певеца по повод 76-годишнината от рождението му.

Джоан Хара и авторката Къдринка Къдринова на стадион „Виктор Хара“ през 2008 г. Снимка: Мирослава Петрова

Още десет години по-късно – през юли 2018-та, съпреживях от дистанция дълбоката емоция на Джоан и дъщерите ѝ Мануела и Аманда, когато чилийски съд най-после осъди на дълги срокове затвор 8 бивши чилийски офицери, пряко участвали в убийството на Виктор през септември 1973-та. Но прекият му убиец – бившият офицер Педро Бариентос, отправил смъртоносния изстрел в главата на певеца, остава на свобода. Той живее във Флорида, САЩ. През 2016 г. американски съд в Орландо го призна за виновен в гибелта на Хара, но не го прати в затвора, а го осъди само на 28 милиона долара обезщетение за семейството на чилийския певец. Искането от Чили за екстрадицията му и до сега не е удволетворено от американските власти…

Макар и вече трудно подвижна, Джоан не спира да приема в дома си  Сантяго, където така щастливо са живели с Виктор, културни дейци и активисти за граждански права от близо и далеч. Така например, когато миналата година в Чили гостува легендата от „Пинк Флойд” Роджър Уотърс, който днес е много деен в защитата на хуманни каузи, той отиде и при нея – да изрази уважение и подкрепа. Джоан също подкрепи неговите изяви и му подари книгата си за Виктор.

Джоан Хара подари книгата си за Виктор на Роджър Уотърс по време на гостуването му в Сантяго през 2018 г. Снимка: Фейсбук

Често си спомням думите на Джоан, които тя ми каза през август 2005 г. в Сантяго: „Обикновено страшната смърт на Виктор засенчва в съзнанието на хората онова, което той представляваше като човек и творец. Много искам да се помни усмивката му, колко обичаше той хората и живота, какви бяха идеите му, които зареждаха с толкова сила и вдъхновение и неговите песни. Грижата на нашата фондация е да запазим не само творчеството му, но и ценностите, които защитаваше. На хората сега им липса солидарността, не се събират достатъчно, за да подобрят нещата. Може да изглежда романтично, но по света има толкова хора със същите ценности – социалната справедливост, мирът. Трябва да общуваме и да се обединяваме. Песните на Виктор са дори по-валидни днес, отколкото когато ги е писал.”

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар