11 септември 1973 г. е черна дата в историята на Чили и на човечеството. На този ден военна хунта извърши преврат срещу управлявалото в Сантяго три години законно правителство на лявата коалиция Народно единство начело с президента социалист Салвадор Алиенде. С жестоки убийства, репресии и последвала 17-годишна диктатура на ген. Аугусто Пиночет бе смазан този първи в света опит за „мирна социалистическа революция”.
Алиенде загина в бомбардирания от хунтата президентски дворец, десетки хиляди негови привърженици бяха избити, „безследно изчезнаха”, преминаха през затвори, центрове за мъчения и концлагери. Един милион чилийци бяха принудени да емигрират.
Сред най-емблематичните жертви на хунтата е много популярният и обичан в Чили певец, поет, композитор и режисьор Виктор Хара, който бе и активен член на Чилийската комунистическа партия. Той е арестуван на 12 септември 1973 г. заедно с около 600 студенти и преподаватели в тогавашния Технически университет в Сантяго, блокирани в сградата от предишния ден от превратаджиите. Всички са откарани в превърнатия в концлагер закрит стадион „Чили”, където се струпват задържани от целия град – общо около 5000 души. Днес стадионът се казва „Виктор Хара”.
След няколко дни на зверски изтезания и издевателства, на които стават свидетели много от затворниците, Виктора Хара е убит от група офицери в нощта на 15 срещу 16 септември 1973 г., като в тялото му са изстреляни 44 куршума.
Трупът му е изхвърлен в един от крайните квартали на столицата, край гробището, заедно с труповете на още няколко жертви на хунтата. Местните хора, които ги откриват, разпознават Виктор и още един от убитите – Литре Кирога, дотогавашен шеф на затворите в правителството на Народното единство. Останалите остават неизвестни – част от трагичния списък на „безследно изчезналите”…
Днес на мястото, където са ги намерили, има мемориал. На него освен имената на Виктор Хара и Литре Кирога най-отгоре е изписано и заглавието на една от най-популярните песни на певеца – „Правото да живеем в мир“ (El derecho de vivir en paz)…
Млад служител на моргата в гробищата, която в онези жестоки дни е препълнена от трупове на жертви на военните, отива лично до дома на Виктор, за да извести жена му – известната балерина, англичанка по националност Джоан Хара, за гибелта на мъжа ѝ. И да ѝ обясни, че трябва да отиде с документите си, за да го разпознае официално и да може да го погребе, защото иначе всички са заравяни в общи гробове.
Така Джоан преживява ужаса да открие изтерзаното от мъченията и разстрела тяло на мъжа си сред планини от трупове в моргата. Погребва го в скромна ниша на гробището, в съседство с още много други избити в същите дни. Скоро след това Джоан заминава за Лондон заедно с дъщерите си Мануела и Аманда – на 13 и 9 години тогава. Те мога да вземат със себе си само два куфара. И в тях няма почти нищо друго, освен записи, плочи, ръкописи на Виктор Хара.
Благодарение на съпругата му светът научава за неговото кошмарно убийство. Джоан години наред неуморно обикаля света, за да говори не само за личната си трагедия, но и за всички престъпления на чилийската хунта, за всички нейни жертви и „безследно изчезнали”. Идва и в България през 1975 г. – като почетен гост на Първия фестивал на политическата песен „Ален мак”. Тогава имах щастието да се запозная с тази изключителна жена. Срещнахме се отново в Сантяго много десетилетия по-късно – през 2005 г. разговаряхме с Джоан в създадената от нея Фондация „Виктор Хара”, а през 2008 г. се прегърнахме в препълнения стадион „Виктор Хара”, навръх рождения ден на най-обичания певец на Чили, 28 септември, когато там се провеждаше традиционния ежегоден концерт в негова памет…
93-годишната днес Джоан Хара е изключително обичана и уважавана от чилийците за целия ѝ принос и в културата им, и в огромната борба за справедливост за жертвите на преврата и диктатурата. Джоан и дъщерите ѝ дочакаха присъда и за убийците на Виктор – тя бе произнесена през 2018 г. срещу осем военни, пряко участвали в разправата с него. Същите са признати за виновни и за гибелта на Литре Кирога. Те отидоха зад решетките с различни срокове затвор.
Уви, на свобода остава главният виновник за убийството на Виктор – отдавна установилия се във Флорида, САЩ, Педро Бариентос, за когото свидетели доказаха, че лично е изпратил смъртоносния куршум в главата на певеца. Съд във Флорида все пак осъди Бариентос през 2016 г. да изплати 28 милиона долара компенсация на семейството на Хара. Джоан заяви тогава: „Това е само началото на справедливостта за всички онези хора, за семействата в Чили, които още очакват да научат съдбата на своите скъпи същества и които от много, много години очакват възмездието и истината, като нас“…
Виктор Хара и до днес е в сърцата на огромното мнозинство от чилийците, а неостаряващите му песни отново ечаха по разбунените от масови протести площади на родината му между октомври 2019-а и януари 2020-та. В онези дни се надигна масов граждански бунт срещу наложения още от Пиночет и така и непокътнат в годините на чилийския „преход”, а само все по-втвърдяван суров неолиберален модел, мачкащ хората. С продължилите месеци наред протести чилийците извоюваха от политическата класа постановяването на референдум, който да реши дали да се отмени наложената в условията на диктатура пиночетова конституция от 1980 г., останала да действа и до днес и превърнала се в бастион тъкмо на канибалския неолиберализъм.
Първоначално референдумът бе предвиден за април т.г., но заради пандемията от Covid-19 бе отложен за 25 октомври. На допитването чилийците трябва да отговорят на два въпроса. Първият е дали подкрепят изработването на нова конституция. Вторият е за това какъв тип орган трябва да изработи новия основен закон – дали това да е Конституционно събрание, съставено от 50% пряко избрани за случая представители и 50% от членовете на действащия парламент, или всичките 100% трябва да се избрани сега, специално за Конституционното събрание.
Десницата в Чили продължава да държи ключови позиции и в политиката, и в икономиката, и във финансите. Неин е и сегашният президент милиардер Себастиан Пиниера. Тази десница исторически е пряко обвързана и с преврата, и с диктатурата, и с репресиите. Тя бе стъписана от размаха на гражданското изригване миналата година и затова прие стартирането на предстоящото електорално упражнение. Но същевременно е твърдо решена да не отстъпва своите привилегии и да води агресивна кампания за победа на „НЕ”-то в предстоящия референдум – целта ѝ е на всяка цена да запази пиночетовата конституция.
В другия полюс, естествено, върви огромна народна мобилизация, за да се извоюва нова основен закон.
На фона на тази конфронтация и точно в навечерието на черната годишнина от преврата на 11 септември една от най-обвързаните с наследството на пиночетизма десни партии – UDI (Независим демократичен съюз), започна да разпространява свои пропагандни материали с призив на референдума да се отхвърли предложението за нова конституция. И скандализира всички, защото сложи като мото на диплянките си заглавието на една от най-прочутите песни не кого да е, а на убития от хунтата Виктор Хара…
Става дума за „Правото да живеем в мир” (El derecho de vivir en paz), написана от Виктор през 1969 г. в подкрепа на виетнамския народ в борбата му с агресията на САЩ. Най-важното послание, което носи песента, е за мира като основно човешко право – и то е изведено в самото заглавие.
Това е една от най-универсалните творби на Хара, съчетала и мотиви на виетнамска музика, и стилистика на американски рок, и чилийска емоционалност. През десетилетията е изпълнявана от много други певци по света като всеобщ химн на мира. Пеят я дори в Япония, преведена на японски – на годишнините от американските атомни бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. Съхранени са и видеозаписи с автентичното изпълнение на самия Виктор – по време на негово турне в Перу, от което се връща малко преди преврата в Чили.
Същата песен стана и емблема на масовите антиправителствени протести в края на миналата и началото на тази година. Тя ечеше и по шествията, и от прозорците на домовете, пускана в един и същи час, като повик за промяна. Изпълняваха я масово по улиците и граждани, и музикални състави, и участници в движението „Хиляда китари за Виктор Хара“, и дори симфонични оркестри.
Тези дни, когато Чили отбеляза първо на 4 септември 50-годишнината от идването на власт на Салвадор Алиенде и на Народното единство, а сега и 47-годишнината от преврата, улиците и площадите на страната отново се пълнят с митинги и шествия, а много от участниците им пеят „Правото да живеем в мир“.
И сред всичко това десницата се опита да приватизира легендарната песен за собствена изгода, посягайки така отново на светлия образ и на самия Виктор Хара.
Кипналото в отговор възмущение беше толкова силно, че лансиралият тази идея пиар на UDI може като нищо сега да си спечели от десните клеймене като „агент” на левицата – защото предизвика само още по-голямо втвърдяване на редиците, решени да се борят за нова конституция.
Впрочем, симпатизанти на UDI се помъчиха да завъртят из социалните мрежи дезинформацията, че партията им си била платила на Фондация „Виктор Хара”, за да използва слогана „Правото да живеем в мир”. Но незабавно бяха опровергани с официално изявление на самата Фондация, която специално изтъкна, че тази песен носи посланието на идеалите, в които е вярвал Виктор.
Така легендарният певец и герой на Чили отново се оказва в епицентъра на борбата за бъдещето на родината си…
Много често си спомням онова, което ми каза Джоан при последното ни виждане в Сантяго: „На хората сега им липса солидарността, не се събират достатъчно, за да подобрят нещата. А по света има толкова човешки същества, които желаят социална справедливост и мир. Трябва да общуваме и да се обединяваме. Предстои още борба. Песните на Виктор днес са дори по-валидни, отколкото когато ги е писал.“
