Чилийският магистрат с ранг на министър по въпросите за нарушенията на човешките права към Апелативния съд на Сантяго – Мигел Васкес Пласа, потвърди осъдителните присъди срещу 8 бивши армейски офицери и военнослужещи, участвали в изтезанията и убийството на чилийския певец, поет, композитор, режисьор и комунист Виктор Хара преди 45 години. Осъдените са признати за виновни също така и за убийството на тогавашния директор на затворите в Чили Литре Кирога, съобщава Resumen Latinoamericano.
Пенсионираните вече от армията Уго Санчес, Раул Хофре, Едуин Димтер, Нелсон Ааасе, Ернесто Бетке, Хуан Хара, Ерман Чакон и Патрисио Васкес получават по 15 години плюс един ден затвор заради двете убийства. Освен това им се добавят и по още 3 години затвор заради отвличането на двете жертви – Виктор Хара и Литре Кирога.
Отделна присъда от 5 години плюс един ден получава ексофицерът Роландо Мело заради прикриването на двете убийства. Още 61 дни затвор му се добавят и за прикриването на двете отвличания.
Съдебното решение включва също задължаване на чилийската държава да изплати общо 2,1 млн. долара компенсации на семействата на двете жертви.
Виктор Хара е бил изключително популярен с песните си на социална тематика и с активната си подкрепа за правителството на лявата коалиция Народно единство начело с президента социалист Салвадор Алиенде, което управлява в Чили от 1970 до 1973 г.
Литре Кирога е бил назначен от това правителство за национален директор на затворите в Чили и в това си качество е отговарял включително за намиращите се зад решетките офицери, отговорни за неуспешните опити за държавни преврати, правени през октомври 1970 г. и през юни 1973 г.
На 11 септември 1973 г. е извършен този път вече успешен военен преврат срещу правителството на Народното единство и президентът Алиенде загива в бомбардирания и щурмуван от армията президентски дворец. Поелата властта военна хунта начело с генерал Аугусто Пиночет започва жестоки репресии срещу всички привърженици на свалената власт.
Виктор Хара, който е трябвало същия ден да пее на откриването на изложба срещу заплахата от гражданска война в Техническия университет в Сантяго, отива в университета, но се оказва блокиран там заедно с около 600 студенти и преподаватели, след като военните обграждат висшето учебно заведение. Сутринта на 12 септември 1973 г. военните щурмуват университета и всички, намиращи се в вътре, са откарани на превърнатия в концлагер покрит стадион „Чили”.
Виктор Хара е сред задържаните и военните веднага го разпознават. През последвалите три дни той е подлаган на особено жестоки изтезания и гаври от разпореждащите се на стадиона офицери.
Когато през деня на 15 септември 1973 г. мнозинството от затворниците на стадион „Чили” са прехвърлени на по-големия и открит Национален стадион, Хара е отделен от тях и оставен в „Чили”. Там, в една от съблекалните, отново е подложен на зверски мъчения от група офицери и накрая е разстрелян с 44 куршума.
Практически по същото време, както и Хара, на стадион „Чили” се намира и Литре Кирога, който също е подложен на безпощадни изтезания. Превратът сварва Кирога в отпуск по болест. Но той го прекъсва и на 11 септември, веднага след вестта за бомбардировката на президентския дворец, отива на работното си място. Разпуска всички служители и ги разпраща по домовете им. Самият той остава, свързва се с превратаджиите и се интересува какъв ще е по-нататъшния му статут. Получава заповед на следващия ден да се яви в министерството на отбраната.
Но без да изчакват следващия ден, група карабинери обкръжават държавната служба за затворите и Кирога се предава в ръцете им. Откарват го в една от казармите, където го подлагат на побоища и изтезания. На 13 септември е прехвърлен на стадиона „Чили”, където мъченията продължават. Също като Хара, и Кирога е оставен там, когато повечето от затворниците са отведени на Националния стадион. Него също го изолират в зоната на съблекалните, изтезават го още и накрая го убиват с 23 куршума.
На 16 септември труповете на Виктор Хара и Литре Кирога, както и още пет трупа, чиято самоличност така и не е установена и до днес, са открити захвърлени на пустеещо място, в един от бедняшките квартали, недалеч от Централните гробища на Сантяго.
Телата са щели да бъдат заровени като „неидентифицирани” в общи, безименни гробове – масова практика в онези дни на убийства и ужас. Но един млад служител от моргата на Централните гробища успява да разпознае в един от обезобразените от изтезанията трупове популярното лице на Виктор Хара. Свързва се с неговата съпруга – англичанката и балерина Джоан Търнър-Хара, която от години живее в Чили. Джоан отива заедно с младежа в моргата, идентифицира съпруга си и така съумява да го погребе в отделна ниша, на която е изписано името му.
През всички години на последвалата брутална диктатура на Пиночет, продължила 17 години, плочата с името на Виктор Хара на Централните гробища в Сантяго никога не остава без цветя.
Благодарение на свидетелствата на други затворници, оцелели след ада на стадион „Чили” и на Националния стадион, светът научава за трагичната съдба на Хара и тя става емблематична за жестоките нарушения на човешките права в смазаното от диктатурата Чили.
Макар и не толкова известен, случаят с Литре Кирога, който също е идентифициран, онагледява не по-малко красноречиво характера на репресивния военен режим, установен в Чили.
Ако Виктор Хара е убит с озлобление от група офицери, обзети от неудържима омраза срещу него заради песните и идеите му, то Кирога става жертва на същите убийци заради факта, че е бил пазител на законността и е държал стриктно зад решетките техни съмишленици, пробвали на два пъти да погазят конституционната власт в страната.
Със сегашната присъда срещу убийците на двамата е направена важна стъпка напред в дългата борба на близките на многобройните жертви на чилийската военна диктатура за въздаване на справедливост и възмездие за палачите им. Макар и цели 45 г. по-късно, правосъдието е въздадено поне за Виктор Хара и Литре Кирога.
„Барикада” вече е разказвала, че конкретно в случая с Виктор Хара има и още една ключова фигура в изтезанията и убийството му – това е бившият чилийски офицер Педро Бариентос. Уличаващи го свидетелства още преди години даде един от войниците наборници, служили навремето в охраната на стадион „Чили” и станали неволни свидетели на зверствата, вършени от офицерите срещу затворниците.
Показанията на войника изобличиха Бариентос като човека, отправил смъртоносния изстрел в главата на Виктор Хара (това е един от общо 44-те куршума, открити в тялото му).
Бариентос от години живее в САЩ, в щата Флорида. Въпреки исканията на чилийските власти, той така и не бе екстрадиран в Чили, за да отговаря за убийството на Виктор Хара. Но през 2016 г. Федерален съд в Орландо, Флорида, все пак осъди Бариентос за това престъпление. Уви, не го прати в затвора, но постанови да изплати 28 млн. долара обезщетение на семейството на чилийския певец.
Тогава вдовицата на Виктор Хара коментира присъдата така: „Това е само началото на справедливостта за всички онези хора, за семействата в Чили, които още очакват да научат съдбата на своите скъпи същества и които от много, много години очакват справедливостта и истината, като нас“.
Някогашният стадион „Чили“ в Сантяго, станал лобно място на Виктор Хара, от години вече носи неговото име.
