Осем чилийски военни осъдени на по 18 г. затвор за убийството на Виктор Хара

Жестоката гибел на големия певец на Чили стана емблема за бруталното погазване на човешките права по време на диктатурата на генерал Пиночет. Сега, 45 години по-късно, палачите му най-после отиват зад решетките. Те са признати за виновни и за ликвидирането на още една жертва на репресиите – Литре Кирога

Възпоменанията за Виктор Хара в Чили и до днес са заредени с повик за справедливост и възмездие за всички жертви на бруталната военна диктатура. Снимка: El Pais
Възпоменанията за Виктор Хара в Чили и до днес са заредени с повик за справедливост и възмездие за всички жертви на бруталната военна диктатура. Снимка: El Pais

Чилийският магистрат с ранг на министър по въпросите за нарушенията на човешките права към Апелативния съд на Сантяго – Мигел Васкес Пласа, потвърди осъдителните присъди срещу 8 бивши армейски офицери и военнослужещи, участвали в изтезанията и убийството на чилийския певец, поет, композитор, режисьор и комунист Виктор Хара преди 45 години. Осъдените са признати за виновни също така и за убийството на тогавашния директор на затворите в Чили Литре Кирога, съобщава Resumen Latinoamericano.

Пенсионираните вече от армията Уго Санчес, Раул Хофре, Едуин Димтер, Нелсон Ааасе, Ернесто Бетке, Хуан Хара, Ерман Чакон и Патрисио Васкес получават по 15 години плюс един ден затвор заради двете убийства. Освен това им се добавят и по още 3 години затвор заради отвличането на двете жертви – Виктор Хара и Литре Кирога.

Отделна присъда от 5 години плюс един ден получава ексофицерът Роландо Мело заради прикриването на двете убийства. Още 61 дни затвор му се добавят и за прикриването на двете отвличания.

Съдебното решение включва също задължаване на чилийската държава да изплати общо 2,1 млн. долара компенсации на семействата на двете жертви.

Литре Кирога (вляво) и Вrктор Хара. Снимки: Museo de la Memoria
Литре Кирога (вляво) и Вrктор Хара. Снимки: Museo de la Memoria

Виктор Хара е бил изключително популярен с песните си на социална тематика и с активната си подкрепа за правителството на лявата коалиция Народно единство начело с президента социалист Салвадор Алиенде, което управлява в Чили от 1970 до 1973 г.

Литре Кирога е бил назначен от това правителство за национален директор на затворите в Чили и в това си качество е отговарял включително за намиращите се зад решетките офицери, отговорни за неуспешните опити за държавни преврати, правени през октомври 1970 г. и през юни 1973 г.

На 11 септември 1973 г. е извършен този път вече успешен военен преврат срещу правителството на Народното единство и президентът Алиенде загива в бомбардирания и щурмуван от армията президентски дворец. Поелата властта военна хунта начело с генерал Аугусто Пиночет започва жестоки репресии срещу всички привърженици на свалената власт.

Виктор Хара, който е трябвало същия ден да пее на откриването на изложба срещу заплахата от гражданска война в Техническия университет в Сантяго, отива в университета, но се оказва блокиран там заедно с около 600 студенти и преподаватели, след като военните обграждат висшето учебно заведение. Сутринта на 12 септември 1973 г. военните щурмуват университета и всички, намиращи се в вътре, са откарани на превърнатия в концлагер покрит стадион „Чили”.

Виктор Хара е сред задържаните и военните веднага го разпознават. През последвалите три дни той е подлаган на особено жестоки изтезания и гаври от разпореждащите се на стадиона офицери.

Когато през деня на 15 септември 1973 г. мнозинството от затворниците на стадион „Чили” са прехвърлени на по-големия и открит Национален стадион, Хара е отделен от тях и оставен в „Чили”. Там, в една от съблекалните, отново е подложен на зверски мъчения от група офицери и накрая е разстрелян с 44 куршума.

Практически по същото време, както и Хара, на стадион „Чили” се намира и Литре Кирога, който също е подложен на безпощадни изтезания. Превратът сварва Кирога в отпуск по болест. Но той го прекъсва и на 11 септември, веднага след вестта за бомбардировката на президентския дворец, отива на работното си място. Разпуска всички служители и ги разпраща по домовете им. Самият той остава, свързва се с превратаджиите и се интересува какъв ще е по-нататъшния му статут. Получава заповед на следващия ден да се яви в министерството на отбраната.

Но без да изчакват следващия ден, група карабинери обкръжават държавната служба за затворите и Кирога се предава в ръцете им. Откарват го в една от казармите, където го подлагат на побоища и изтезания. На 13 септември е прехвърлен на стадиона „Чили”, където мъченията продължават. Също като Хара, и Кирога е оставен там, когато повечето от затворниците са отведени на Националния стадион. Него също го изолират в зоната на съблекалните, изтезават го още и накрая го убиват с 23 куршума.

На 16 септември труповете на Виктор Хара и Литре Кирога, както и още пет трупа, чиято самоличност така и не е установена и до днес, са открити захвърлени на пустеещо място, в един от бедняшките квартали, недалеч от Централните гробища на Сантяго.

Днес на мястото, където преди 45 години са били изхвърлени и после открити труповете на Виктор Хара и Литре Кирога, има малък мемориал. Снимка: TeleSur
Днес на мястото, където преди 45 години са били изхвърлени и после открити труповете на Виктор Хара и Литре Кирога, има малък мемориал. Снимка: TeleSur

Телата са щели да бъдат заровени като „неидентифицирани” в общи, безименни гробове – масова практика в онези дни на убийства и ужас. Но един млад служител от моргата на Централните гробища успява да разпознае в един от обезобразените от изтезанията трупове популярното лице на Виктор Хара. Свързва се с неговата съпруга – англичанката и балерина Джоан Търнър-Хара, която от години живее в Чили. Джоан отива заедно с младежа в моргата, идентифицира съпруга си и така съумява да го погребе в отделна ниша, на която е изписано името му.

През всички години на последвалата брутална диктатура на Пиночет, продължила 17 години, плочата с името на Виктор Хара на Централните гробища в Сантяго никога не остава без цветя.

Благодарение на свидетелствата на други затворници, оцелели след ада на стадион „Чили” и на Националния стадион, светът научава за трагичната съдба на Хара и тя става емблематична за жестоките нарушения на човешките права в смазаното от диктатурата Чили.

Макар и не толкова известен, случаят с Литре Кирога, който също е идентифициран, онагледява не по-малко красноречиво характера на репресивния военен режим, установен в Чили.

Ако Виктор Хара е убит с озлобление от група офицери, обзети от неудържима омраза срещу него заради песните и идеите му, то Кирога става жертва на същите убийци заради факта, че е бил пазител на законността и е държал стриктно зад решетките техни съмишленици, пробвали на два пъти да погазят конституционната власт в страната.

Със сегашната присъда срещу убийците на двамата е направена важна стъпка напред в дългата борба на близките на многобройните жертви на чилийската военна диктатура за въздаване на справедливост и възмездие за палачите им. Макар и цели 45 г. по-късно, правосъдието е въздадено поне за Виктор Хара и Литре Кирога.

Барикада” вече е разказвала, че конкретно в случая с Виктор Хара има и още една ключова фигура в изтезанията и убийството му – това е бившият чилийски офицер Педро Бариентос. Уличаващи го свидетелства още преди години даде един от войниците наборници, служили навремето в охраната на стадион „Чили” и станали неволни свидетели на зверствата, вършени от офицерите срещу затворниците.

Показанията на войника изобличиха Бариентос като човека, отправил смъртоносния изстрел в главата на Виктор Хара (това е един от общо 44-те куршума, открити в тялото му).

Бариентос от години живее в САЩ, в щата Флорида. Въпреки исканията на чилийските власти, той така и не бе екстрадиран в Чили, за да отговаря за убийството на Виктор Хара. Но през 2016 г. Федерален съд в Орландо, Флорида, все пак осъди Бариентос за това престъпление. Уви, не го прати в затвора, но постанови да изплати 28 млн. долара обезщетение на семейството на чилийския певец.

Тогава вдовицата на Виктор Хара коментира присъдата така: „Това е само началото на справедливостта за всички онези хора, за семействата в Чили, които още очакват да научат съдбата на своите скъпи същества и които от много, много години очакват справедливостта и истината, като нас“.

Някогашният стадион „Чили“ в Сантяго, станал лобно място на Виктор Хара, от години вече носи неговото име.

Табелата с името на стадион "Виктор Хара" в Сантяго. Снимка: Къдринка Къдринова
Табелата с името на стадион „Виктор Хара“ в Сантяго. Снимка: Къдринка Къдринова

 

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар