В категории:Анализи / Свят

Жилищната политика на Хонконг проваля младите хора

Управлението, поставящо пазара на първо място, прави града недостъпен за голяма част от жителите му и подклажда социално недоволство 

Wikimedia Commons

Роналд Чан, Bloomberg

Продължаващите цяло лято протести в Хонконг доказаха правотата на предупрежденията на бившия финансов министър Антъни Люнг, че когато хората не виждат надежда и перспектива в живота си, те излизат по улиците. Жилищната криза в града пречи на младото поколение да пусне корени и да стане финансово стабилно.

Според ежегодното изследване на консултантската фирма Demographia Хонконг оглавява класацията за най-скъпи за живот градове в света девет поредни години. Изследване от 2013 г., цитирано от South China Morning Post, показва, че работещите жители от средната класа между 30 и 40-годишна възраст отделят 44% от месечните си разходи за наем или изплащане на ипотека. Оттогава цените на имотите са се увеличили с над 50%. За групите с по-ниски доходи собственият дом вероятно изглежда като неосъществима мечта.

До тази ситуация не се е стигнало изведнъж. Успехът на Хонконг е изграден върху притока на имигранти, бягащи от несигурността в Китай, особено в годините след завършилата през 1949 г. гражданска война. Повечето пристигащи са бедни, но с предприемчив дух, благодарение на който тогавашната британска колония се трансформира от затънтено и изостанало място в производствен, търговски и финансов център.

Към 80-те и 90-те години много жители на Хонконг са станали успешни и богати благодарение на неограничавания laissez-faire капитализъм, практикуван в града. Предвид липсата на закони за конкуренцията (такива са приложени чак през 2015 г.) се налага бизнес среда „победителят взема всичко“. Няколко компании започват да доминират Хонконг, консолидирайки контрола върху сектори, вариращи от супермаркети до аптеки, от бижутерски магазини до комунални услуги и от телекоми до транспортни мрежи. Най-печелившият от всички обаче е бизнесът с недвижими имоти.

Проблемът с неадекватния брой на жилищата, тласкащ цените нагоре, бе признат още през 1997 г. Тогава първият управител на града след връщането му към Китай Дун Цянхуа предложи програма за строеж на 85 000 апартамента годишно с цел 70% от жителите да се сдобият със собствени жилища в рамките на десетилетие. Тази идея обаче срещна съпротива от хора с интереси в бизнеса с недвижими имоти и бе окончателно дерайлирана от азиатската финансова криза. Спадането на цените, предизвикано от кризата, отмени временно необходимостта от „охлаждане“ на жилищния пазар.

Основният проблем обаче остана. В началото на новия век пазарът започна да се възстановява, но предлагането на жилища не се увеличи достатъчно, за да отговори на търсенето. Следващият ръководител на града Доналд Цанг зае значително по-отстъпчива позиция по отношение на недвижимите имоти в името на запазването на свободния пазар. Той си затвори очите за сериозната липса на достъпни жилища, докато в същото време даде на големите фирми в сектора картбланш да определят цените и темпа на строеж.

Провалът на тази политика може да се види в последователния спад на броя на новопостроените апартаменти. За десетте години до 2016 г. новите апартаменти са намалели с 57% до средно 25 700 броя годишно – включително частни, субсидирани и общински – в сравнение със средно 59 800 през предходното десетилетие.

Няма лесни решения за този проблем. През миналата година правителството предложи план за изграждане на 450 000 нови жилища през следващото десетилетие. За съжаление дори такава бройка може да се окаже недостатъчна, ако оставим настрана сериозните съмнения, че планът ще бъде изпълнен. Според оценката на Фондация „Нашият Хонконг“, основана от Дун Цянхуа, тази програма няма да успее да отговори на търсенето и цените на жилищата ще останат рекордно високи.

Един от проблемите е липсата на достатъчно земя. Правителството на Хонконг дори предложи проект на стойност 80 млрд. щатски долара за изграждане на изкуствен остров с площ 4200 акра. Първият апартамент там обаче няма да е готов преди 2032 г. Други градове с подобен проблем, като например Сингапур, вече са приложили успешно проекти за „извоюване“ на земя от морето. Те обаче вървят със сериозни въпроси за влиянието върху околната среда и рисковете при повишаване на морското равнище.

По-незабавен ефект би имало освобождаване на неразработени територии за строителство. В момента едва 24% от територията на Хонконг е разработена, като 30% са заделени за зелени площи. Властите биха могли да премахнат регулаторните или екологични ограничения за определени територии, така че върху тях да могат да се строят жилищни сгради. Прозрачността ще е от жизненоважно значение за подобна програма, за да се предотвратят корупция и злоупотреби.

От друга страна младите хора, които са изхвърлени от пазара заради високите цени, ще се нуждаят от помощ. Един начин да се направи това е да се следва примера на Сингапур, където Централният осигурителен фонд се използва за ипотечни плащания, застраховки и дори образование. Спестяванията в хонконгския Задължителен осигурителен фонд са предназначени само за пенсиониране. Директното копиране на модела би било трудно осъществимо, тъй като в Сингапур има много по-високи осигуровки, отколкото в Хонконг. Но все пак е възможно властите в Хонконг да позволят осигурителния фонд да субсидира нисколихвени ипотечни кредити за определени групи, например млади семейни двойки.

Докато правителството на Хонконг се чуди как да сложи край на протестите, то трябва да обърне внимание и на една от основните причини за гнева сред жителите. Още един провал да се намери решение за жилищната криза само ще затвърди чувството за безнадеждност и социалното недоволство, които изкараха толкова много хора на улицата.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар