В категории:Общество / Социални права

Жилищата на политиците ги видяхме. А къде е жилищната им политика?

В европейски страни, включително и в съседна Румъния, набира сили движение за право на дом за всички. У нас темата за социалните жилища продължава да бъде табу

Афиш за „фестивала“ за правото на жилище, който се проведе в Клуж Напока в края на март 2019 г. (Căşi Sociale Acum)

На фона на имотните скандали, в които е затънал българският управляващ елит, малцина у нас обръщат внимание върху факта, че докато са се погрижили отлично за себе си, политиците тотално са загърбили задълженията си към обществото. А именно – необходимостта от провеждане на държавна и общинска жилищна политика, каквато съществува във всички цивилизовани европейски страни. Малкото останали общински жилища в големите градове са зарязани на доизживяване, а нови почти не се строят, освен ако не трябва да се усвои някой спорадичен европроект. Същевременно стотици хиляди българи изнемогват под тежестта на наемите, за покриването на които отива почти половин средна заплата в страната.

На този фон у нас почти не се знае, че в Европа се разгръща движение за правото на град и на жилище, което дефинира жилището като „право“, а не „стока“. Това движение се противопоставя на растящите цени на наемите в големите европейски градове, подкрепя изграждането на социални жилища, които да са публична собственост, защитава правата на бездомниците и е опит за защита на обществения интерес спрямо изкривяванията на имотния пазар.

Движението бе в основата на акции в края на март и началото на април 2019 г., чрез които бе изразена солидарност с протестиращите в Берлин срещу покачването на цените на наемите. Германската столица се очертава като лидер в борбата за „право на жилище“ и пример в това отношение са засилващите се искания там да се проведе референдум, който да върне под публичен контрол 200 000 социални апартаменти, които са били приватизирани през последните три десетилетия. В момента те са под контрола на големи компании, отдаващи ги под наем.

Според проучване на общественото мнение, 44% от берлинчани гледат позитивно на подобна „национализация“, която се очаква да се извърши със съпровождащо обезщетение за сегашните собственици на домовете. Исканията стъпват на член 15 на германската конституция от 1949 г., която позволява земята, природните ресурси и средствата за производство да бъдат „социализирани“, т.е. да бъдат прехвърлени в публична собственост или под контрола на други форми на публична предприемаческа дейност срещу изплащане на компенсация. Освен това чл. 28 на конституцията на федералната провинция Берлин постановява, че „всеки има право на адекватно жилище“, а провинцията насърчава „създаването и поддържането на адекватни жилища за хората с ниски доходи“.

В Европейската коалиция за правото на жилище и правото на град няма представител от България (снимка: www.housingnotprofit.org)

България е сред малкото страни, която няма нито един представител в Европейската коалиция за действие за правото на жилище и за правото на град. Съобщенията за възможен референдум за национализация на жилища в Берлин предизвика някакво внимание и дискусии единствено в социалните мрежи. Но не се вижда обществена организация, която да привлича вниманието на българите по въпроса, да организира събития и да се бори за по-добро законодателство за хората в областта на жилищната политика.

Дори в съседна Румъния набира сили движение за правото на град и на жилище. В края на март то организира серия от събития – дискусии, протести, представяне на активистки вестник и други, в Клуж Напока, „столицата“ на Трансилвания. Присъстваха гости от Гърция, Франция, Ирландия и Португалия. Подобно на Тимишоара и други големи румънски градове, в Клуж Напока се стичат много студенти и млади хора, което вдига цените на наемите и на недвижимите имоти. В същото време това са и градове, които имат проблеми с голям брой бездомници, както разказа пред „Барикада“ Лоранд Сакач – активист на организацията „Право на град“ в Тимишоара през есента на 2017 г.

Според румънските активисти, в страната тече процес на стигматизиране на бедността и прогонването ѝ в периферията на големите градове – далеч от погледите на заможните граждани и чуждестранните туристи. Те се противопоставят на насилствените прогонвания на бедни хора от домовете им и настояват за изграждане на социални жилища (към 2011 г. само 2% от общия брой жилища в Румъния са социални, а в България те са 3%, по данни на Housing Europe Review). Разгръща се дебат за въвеждане на контрол върху размера на наемите, за да не бъдат принуждавани например младите хора в големите градове да се тъпчат по много души в малки апартаменти. Румънските активисти, сред които има и университетски преподаватели и хора, познаващи законодателната и икономическата страна на проблема, се противопоставят на пренаселването, излизат с призиви към политиците за благосклонно законодателство, но работят и сред обикновените хора, опитвайки се да повишат обществената им култура по тази тема.

„История на движението за право на жилище в Румъния е свързана с противопоставянето срещу прогонванията от жилищата, които стават насилствени. Например през декември 2010 г. от бившата улица „Коастей“ в Клуж Напока са изгонени 300 души, след което започва „градска регенерация“ на пространството и бившите му жители са избутани в края на града близо до сметището. Това води до мобилизацията на много хора и организации срещу гетоизацията и расизма“, разказва Енико Винче – антрополог от Университета „Бабеш Боляй“ и лидер на клужкото движение „Социални домове сега“, което е член на националнопредставителната група от подобни организации „Жилищен блок“. В националната общност влизат още „Право на град“ от Тимишоара, „Единният фронт за право на жилище“ от Букурещ, „Асоциацията на наемателите в Клуж“, асоциацията на жените роми „Е-Ромня“ и организацията RomaJust от Констанца, която е създадена, за да представлява адекватно ромите пред правосъдната система в случаи, в които те са прогонвани от своите домове.

Разбира се, в България няма никакво съчувствие към ромите, но едновременно с това не се осъзнава, че проблемът съвсем не опира само до тях. А събарянето на жилища в малцинствените квартали често се превръща в медийна тема, когато има избори или общественото недоволство трябва да се насочи в несмущаваща комфорта на властта посока. Румънското движение за право на жилище обаче има с какво да послужи за вдъхновение, ако осъзнаем, че жилището все повече ще става социален проблем за всякакви социални групи и у нас. Според данните на Евростат, 44,6% от домакинствата в България са претоварени от разходите за жилище – т.е. харчат над 40% от нетните си приходи, за да имат покрив над главите си.

Мащабите на движението в Румъния и самочувствието на неговите представители впечатляват. В Клуж Напока и в Тимишоара например излизат активистки медии – на хартия и онлайн. В тях се дава думата на бездомници или на застрашени от прогонване, може да се потърси съвет за законодателната уредба по даден проблем от значение за градските общности, публикуват се репортажи от маргинализирани райони и т.н.

Организациите от „Жилищния блок“ помагат на десетки семейства да попълват искания за социални жилища или да защитят интересите си в съда. Оказва се натиск върху местните власти и парламента, правят се и документални филми по социални проблеми, а понякога се завеждат и съдебни дела. Такъв беше случаят след като старото сметище в Клуж Напока бе затворено и бе открито ново депо за изхвърляне на отпадъци в непосредствена близост до жилищата на изгонените през 2010 г. от улица „Коастей“. През февруари 2019 г. беше публикуван и „Призив към кандидатите за евродепутати“ с настояване за приемане на европейска стратегия по проблема. Румънките активисти в отстояването на жилищните права „тежат“ и на международно  ниво. Те участват в сборник за утвърждаването на пазарните отношения в сферата на жилищата, публикуван от брюкселското бюро на фондация „Роза Люксембург“.

В България проблемът също е лъснал в цялата му острота – с хиляди бездомни хора, високи наеми в големите градове и пренаселени жилища, в които живеят най-вече млади семейства. Но „гражданското общество“ е втренчило язвителен поглед само в имотите на политиците, вместо да се ядоса така, че да ги накара да свършат нещо и за обикновените хора.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар