Лоранд Сакач е член на общността „Право на град“, която редактира и издава вестник „Улица“. Групата и медията се занимават с правото на жилище и се борят за човешко отношение към хората без дом, към просяците и бедните в Тимишоара и в страната. Според официалните данни в Тимишоара – един изключително богат румънски град, съществуват над 1200 души без жилище. Проблемът с бедността често е считан за заплаха за реда и собствеността. Гражданите са съветвани в автобусите и по светофарите на града да не дават пари на просяците, да пазят своите пари и бижута от джебчии. Но според групата „Право на град“ проблемът на бедните е по-скоро социален, а не криминален и има нужда от човешко отношение на администрацията и обществото към тях. Лоранд представя организацията си, нейната борба и тежката ситуация на бездомниците в интервю за „Барикада“.
Как достигнахте до идеята за списание „Улица“? Какъв е професионалният профил на членовете на групата „Право на град“?
Ние сме шестима. Като професии сме театровед, двама софтуерни инженери, един художник, един изследовател в областта на теоретичната физика и един архитект. Тоест сме хора с по-свободни професии и, както се казва, сме от креативната индустрия. От друга страна сме „самоуки“ левичари. Четирима сме от едно и също поколение – родени 1989-1990 г., двама са по-стари. Двама от нас са от Тимишоара. Другите сме дошли тук по линия на образованието или работата. Миналата година през август нашата група започна да придобива облик. През ноември организирахме няколко улични акции. Събирахме и раздавахме храна на бездомниците.
Позволено ли е раздаването на храна по улиците на Тимишоара?
Не е позволено да готвиш на улицата. Но ние приготвихме храната вкъщи. Тръгнахме с една чанта по местата, където има хора без жилище, и раздавахме храна на поискалите.
Нашето списание е вдъхновено от съществувалото някога букурещко списание „Улица“. За нас ситуацията е много ясна. Съществува социална стигма върху онези, които нямат жилище. Борим се против нея.
Видях, че в градския транспорт има съвети към пътниците да пазят джобовете си, защото се краде. А на светофарите пише: „Не давайте пари на просяците!“. Колко сериозен е проблемът с маргиналните хора?
Много е сериозен. Ние искаме да го изведем на повърхността. Хората от центъра на града не усещат особено този проблем. Има около 1200 пълнолетни хора, които на практика живеят на улицата. В същото време в медиите съществува силен дискурс против бедните.
Сблъскваме се с крайно индивидуалистичната нагласа, че ако някой „изпадне“ от обществото, „това е само негова лична вина“.
Осъзнаваме, че на хората не им харесва да говорим за бедността. Но ние насочваме вниманието не само към липсата на жилища, а и към проблема с лошите условия на съществуващите домове.
Разбирам, че на първо време се опитвате да промените съзнанието на хората…
Да, това е първата ни цел.
Мислили ли сте и за следващи стъпки – например за законодателни или социални инициативи?
Правим всичко според свободното си време. Но сме много осъзнати и се отнасяме сериозно към своите дейности.
Срещаме разбиране и подкрепа в социалните центрове на града – като Reciproc. Това е център, който подкрепя социални каузи и социалната икономика. Помогнаха ни много с организирането на т.нар. социално кафене, където събраха различни групи хора, желаещи облекчение на проблемите на бездомниците. Там представихме първия брой на списание „Улица“.
Ако става въпрос за национални законодателни инициативи обаче, действаме чрез групата организации „Жилищен блок“ (Bloc pentru locuire). Това е формация, обединяваща различни местни групи като нашата. Чрез „Жилищен блок“ се опитваме да формулираме решения за местните проблеми с жилищата на национално ниво.
Какво е постижимо, когато става въпрос за действия по отношение на жилищата? Изглежда, че те са считани за частна материя – строят се и се купуват по частен път. За какво се борите? Искате ли по-силно участие на държавата или на общностите в изграждането и разпределянето на жилищата?
Идеалният вариант е решенията да дойдат от местната общност, но има да се извърви още много път до подобно развитие. Най-видима е нуждата от участие на държавата по този въпрос. Могат да бъдат поставени ограничения за поскъпването на наемите. В големите градове като Клуж Напока и Тимишоара, където идват големи потоци хора от други градове и села, наемите поскъпват прекалено много.
Колко се плаща за наем в Тимишоара?
За едни умерени като условия квартири – т.е. гарсониери, може да ви вземат 200 евро месечно, особено в центъра. Има много служещи, които не могат да намерят евтина квартира. Става така, че хората на по двайсет и няколко години живеят със своите колеги от работата или университета в апартаменти. Аз също деля квартирата си с друг човек.
Помислете – нетната минималната заплата е 1065 леи (232 евро). За хората с ниски разходи прагът на наемите става непреодолима бариера.
Разбирам защо трябва да има ограничение за цените на наемите. Но какво е постижимо в крайна сметка?
Могат да бъдат направени най-различни неща. Включително по отношение на изграждането на нови социални жилища. Съществуват много сгради, които не са обитавани от десетки години. Те могат да бъдат експроприирани от държавата или общината и в тях да бъдат създадени социални жилища. Съществуващото законодателство по тази тема обаче е изключително слабо.
Има и други неща, които могат да се направят. Но в Румъния дори и малките стъпки са трудни. В момента ние се опитваме да постигнем най-напред резултати на ниво култура и мислене у гражданите. Да поставим в общественото пространство проблема с жилищата и да се опитаме да променим стигмата върху хората без собствен дом.
Как се информирате юридически за проблемите, които искате да разрешите? Имате ли експерти по право, които да ви обучават?
По принцип сме самоуки. Опитваме се да четем закони. После може и да попитаме някого за повече информация.
През лятото „Жилищен блок“ изпрати на румънския парламент един законодателен призив, който се отнася до изграждане и по-лесен достъп до социалните жилища. Кои политически сили са отворени към исканията от този призив?
Нито една от политическите сили не е отворена към него. Има отделни депутати и сенатори, които се интересуват от нашите инициативи. Сред партиите вън от парламента срещаме разбиране в средите на „Демос“ (малка лява партия, събрала университетски преподаватели и някои от лидерите на граждански протести от последните години – бел.ред.). Смятам, че ще дойде моментът, когато те ще са единствената политическа сила, с която ще можем да общуваме. При тях няма нужда да ги убеждаваме дълго. Има няколко депутати – не повече от 20, които разбират исканията на „Жилищен блок“. Сред тях са Флорин Маноле (Социалдемократическа партия), Адриан Дохотару (Съюз „Спасете Румъния“) и Флорина Пресада (Съюз „Спасете Румъния“).
Какво се случва с 1200-тата души без жилище в Тимишоара, когато дойде зимата?
Това е проблемът. Налага се тези хора да импровизират в търсенето на подслон. Има два приюта, работещи целогодишно, където могат да бъдат подслонени до 240 души. През зимата отваря врати още един приют, но там условията са много лоши – просто на хората се дава възможност да не умират на улицата от студ. Капацитетът им също не е достатъчен. Данните за 1200 бездомници са официалните. Има и хора, останали вън от статистиката. Тя се отнася само за пълнолетни. Непълнолетните са дори още по-уязвими. За да те приемат в приют, трябва да имаш 18 години. Така че ситуацията на децата, останали вън от домовете за сираци, е трагична.
Нима няма и бездомници, които не искат да ходят в приютите?
Има. Когато се пише за проблемите с приютите и със социалните жилища, се опитваме да обясним, че не се борим само за подобрение на физическите условия.
Когато отидем на гарата и говорим с бездомниците там, те казват: „На нас ни харесва свободата! Тук са нашите приятели“. Например в един от приютите всички, които искат да спят, трябва да отидат там до 19 часа. След това той затваря врати и отваря чак на следващия ден. Онези, които работят, са изключени автоматично от този приют, защото обикновено не могат да свършат работа и да се придвижат до социалния дом преди часа на затварянето му. Хората, имащи проблеми с алкохола, също са изключени от този приют. Има случаи, когато хора без жилище са задържани от местната полиция за 12 часа, за да бъдат „разпитани“ за всякакви глупости. На практика им търсят сметка защо живеят на улицата. Те са задържани в лоши условия. Хората от улицата наричат мястото на задържане „кошарата“. Това е дворът на полицията. В ареста нямат какво да ядат. Ако имат късмет, получават вода. А след като са освободени, може да изпуснат часа за постъпване в приюта.
Кои са най-тежките проблеми на хората без собствен дом?
Трудно е да направя списък. Един от тези проблеми е сигурността. Те казват: „Поне местната полиция да ни остави на мира…“
В списание „Улица“ пишете още, че дори ако бездомниците работят, те правят това без договор в неизгодни за тях условия…
Да. Те дори не могат да работят законно. За да ти издадат лична карта в Румъния, трябва да имаш адрес. Хората от улицата нямат своя собственост и трябва да мамят за жителството си, за да получат лична карта.
Проблемът с получаването на документ за самоличност може да бъде разрешен чрез законодателни промени, така че нуждата от местоживеене да отпадне. Трябва да е необходимо да имат само име, снимка и ЕГН, нищо повече, за да общуват с държавата. Имаше законодателна инициатива в тази посока, но мисля, че от известно време тя е погребана в някоя от комисиите в парламента.
Ние също мислим за промени в законите, които да обявим чрез Списание „Улица“.
Къде разпространявате списанието?
В прогресивните зони – в социалните центрове, в книжарниците, които са отворени към нашата инициатива. Например, в книжарница „При двете сови“, в Reciproc и т.н.
Какво ще можем да прочетем във втория брой на списание „Улица“?
Във втория брой на списание „Улица“ ще пишем за проблема с жилищата и ще отидем по-далеч от района на Тимишоара. Ще представим една организация от Сърбия, действаща по проблемите с жилищата. Интересуват ни хората, които извършват подобна на нашата дейност в други държави. Много е важно да разберем, че става въпрос за глобален проблем на местно ниво.
Намирате ли международна подкрепа и имате ли контакти например в ЕС?
Засега не. На местно ниво нашето списание е насърчавано от Асоциацията CRIES на Михаела Вецян от Reciproc. Издаването на списанието не ни струва много. Всъщност ние все още не сме регистрирани юридически. Финансирането на списанието се прави от собствените ни джобове. За втория брой половината от разходите са от дарения. На национално ниво имаме подкрепата на „Жилищния блок“.
Колко добре сте представени медийно? Има ли интерес към вашата група?
Не мисля, че сме представяни медийно негативно. До момента са излезли някъде четири статии за нас в местните медии.
Проблемът с местната преса е, че демонизира просяците и хвали полицаите, които „прочистват“ града от присъствието на хората в нужда. Ние смятаме, че не е приемливо да се пише по този начин за бедните в който и да е град и особено в град, който има претенциите да бъде европейска столица на културата (Тимишоара ще има този статут през 2021 г. – бел.ред.). А проблемът няма да бъде разрешен, ако се премести от центъра към периферията – което буквално се случва в момента.
Мислите ли да правите контрапропаганда?
Правим това във Facebook. Засега само там.
Накрая – как самите хора на улицата гледат на вашата дейност? Разбират ли ви поне онези, за чиито права се борите?
Да, не срещаме противопоставяне. Хората без дом са отворени да разговарят с нас. Проблемът е, че много от тях очакват да решим повече, отколкото можем. Много често ни казват: „Изпратете списанието и в Букурещ, да знаят всички какво правят местната полиция и кметът“. Ние често сме в ситуация, в която трябва да охладим ентусиазма им. Хората научават за техните проблеми и ги виждат. Но облечените във власт не ги е грижа. Те никога няма да се загрижат.
