В категории:Европа / Свят

Иглесиас пак изненада Санчес в дуела им за правителството в Мадрид

Лидерът на „Подемос” се отказа да иска пост за себе си в новия испански кабинет и така отвори шанс отново кандидатстващия за премиер социалист да приеме коалицията, от която се дърпаше. Но подводните камъни не свършват и преговорите остават инфарктни в навечерието на парламентарната сесия в понеделник по темата

Педро Санчес и Пабло Иглесиас при една от срещите им в парламента преди преговорите да бъдат прекъснати. Снимка: El Pais

Ненадеен обрат съживи внезапно сякаш съвсем издъхналата перспектива социалистът и все още премиер Педро Санчес да бъде одобрен идната седмица от парламента в Мадрид като министър-председател и на новото испанско правителство.

Досегашното прогресиращо помръкване на тези шансове настана, след като преговорите с „Подемос” – единствената политическа сила, чието съюзничество може да осигури управление на Санчес, бяха обявени за прекъснати преди броени дни, защото социалистът не желаеше да приеме искането на лидера на левичарската формация Пабло Иглесиас да влезе в бъдещия кабинет като вицепремиер. Аргументът на Санчес бе, че Иглесиас ще прокарва в правителството линията на своята партия, а тя се разминава с вижданията на социалистите по кардинални за страната въпроси като например каталунската криза. Соцпремиерът също така бе ядосан от непредвидимостта на Иглесиас, който без да го предупреди изненадващо организира допитване до членската маса на своята организация, за да поиска мнението ѝ дали да продължи да настоява за коалиционно правителство като условие за подкрепата на Санчес, или да приеме варианта на социалиста за неангажиращо „правителство на сътрудничеството”, чиито членове той да си подбира по собствен вкус. Иглесиас спечели допитването със 70%, но самото му провеждане и тенденциозната, предопределяща формулировка на опциите бе мотивът, тласнал Санчес да прекъсне преговорите.

Късно вечерта в петък, 19 юли, Иглесиас отново изненада Санчес, Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и всички политически наблюдатели с видеообръщение, което пусна в своя Туитър и в което обяви, че се отказва от намерението си да иска пост за себе си в новото правителство. Но продължава да държи то да е коалиционно и няма да приема повече условия от ИСРП.

Това свари неподготвен отбора на социалистите, където вече бяха се примирили, че без договорка с „Подемос” иде неизбежна загуба при първото парламентарно гласуване на премиерската кандидатура на Санчес, насрочено за 23 юли – при него се иска пълно мнозинство за утвърждаване на кандидата. И се надяваха на чудо, за да се стъкми просто мнозинство с вотове „въздържал се” на политическите опоненти, та да излезе евентуално успешно второто гласуване на 25 юли.

Но ето, че сега неочакваният „подарък” от Иглесиас отново отваря вратата за споразумяване с неговата формация, което при малко натягане на шарената политическа черга в парламента (привличане на съюзници от малките партии) дори може да осигури утвърждаване на Санчес като премиер още на 23 юли.

Само че нещата не са така механично прости, както изглеждат на пръв поглед. И подводните камъни между ИСРП и „Подемос”, а и персонално между Санчес и и Иглесиас, далеч не са свършили. Да, преговорите се подновяват незабавно, но те са повече от инфарктни в минималното оставащо време до събирането на парламентарната сесия по темата в понеделник, 22 юли. Стана ясно, че ще се водят при максимална дискретност, за да не бъдат провалени от изтичане на информация. Но наблюдателите не са никак затруднени да фиксират макар и през затворените врати какви ще са споровете зад тях.

Преди всичко, ходът на Иглесиас не е никак еднозначен „подарък”. Така той отнема на Санчес основния му аргумент, с който социалистът отхвърляше исканото от „Подемос” коалиционно правителство – а именно, че с участието на Иглесиас няма да може да се изработи смазана и единна политика на бъдещия кабинет. Щом е така, значи няма Иглесиас, няма проблем – това е посланието сега на лидера на „Подемос”. То е допълнено и от изрично подчертаване, че подкрепата на партията му за Санчес може да мине само през договорка за коалиционно правителство и че повече условия от страна на социалистите няма да се приемат.

Това означава, че няма да се приеме и искането на Санчес сам да определя министрите в бъдещия си екип. През последната седмица той показа, че вече де факто е склонил на коалиционно правителство с „Подемос” (макар отначало да говореше само за „правителство на сътрудничеството”). Но определянето на министрите в него си представя по следния начин: „Подемос” му предлагат свои „подготвени” хора, а той си избира кои и колко от тях да включи.

Само че Иглесиас ясно каза нещо друго: че ИСРП и „Подемос” трябва да разполагат с такъв брой министерски места, какъвто съответства пропорционално на получените от двете партии гласове на изборите. Испанските медии веднага изчислиха – след като за ИСРП са гласували 7,48 милиона души, а за „Подемос” 3,78 милиона, то при сегашните 17 министерски поста формацията на Иглесиас очевидно иска да получи поне пет. Освен това много съществено е и неговото виждане, че самата „Подемос”, а не Санчес ще определя кои именно личности да вземат министерските портфейли от „квотата” на тази партия.

В медийни публикации незабавно се завъртя името на Ирене Монтеро като сигурно предложение на „Подемос” за член на кабинета. Монтеро е говорител и „номер две” в йерархията на формацията, а също така – и може би това е още по-важно – тя е и „половинката” в личния живот на Иглесиас, майка на двете им деца, очакваща в момента и трето. Повече от ясно е, че чрез Ирене част от правителството всъщност ще е и Иглесиас, макар и индиректно. Дори тази формула за него е още по-удобна, отколкото персонално да влиза в кабинета – така ще може да запази свободата си да го критикува „отвън”.

За Санчес, който демонстрира вече колко много държи на силната си лична роля като премиер, на личния си избор на министри, на личното си виждане за правителствената политика, преглъщането на подобен вариант е на ръба на невъзможното. На ръба – защото ситуацията в момента е екстремална и ако не се намери компромис, рискът изобщо да не бъде одобрен като премиер и да се тръгне към нови избори с неизвестен резултат е прекалено голям.

Загадка остава също така как би функционирало такова евентуално коалиционно правителство, в което отношенията между лидерите на двете съставляващи го партии приличат повече на дуел, отколкото на партньорство. Дали самолюбията ще се укротят и ще стигнат до нещо конструктивно в името на едно социално и ляво управление, каквото испанските гласоподаватели показаха, че искат, ще разберем много скоро – идната седмица, при вотовете в испанския парламент.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар