ДДС на хляба остава колкото на пурите

Почти пълен консенсус в НСТС срещу намаляването на ставките за храни и лекарства. Само КТ „Подкрепа“ се цепи от „колектива“

Премиерът Бойко Борисов е любител на качествените пури. Снимка: сп. max

Правителството на Бойко Борисов не е склонно дори на минимални корекции в данъчната система в посока облекчаване на най-нискодоходните групи. Това стана ясно и след днешния Национален съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на който беше разгледан законопроект на БСП за намаляване на Данък добавена стойност (ДДС) върху храните. В него се предлага сваляне на 5% на ставката на ДДС за брашно и изделия от брашно, мляко, месо и яйца, както и на 9% за лекарства.

Така ставката върху стоките от първа необходимост и продуктите на лукса – респективно върху хляба и пурите, най-вероятно ще се запази еднаква – 20%. Единственото изключение в България остават туристическите услуги, върху които се начислява 9% ДДС. „През данъците никой не си е оправил икономиката и не е постигнал справедливост в обществото“, заяви пред заседанието финансовият министър Владислав Горанов.

Против законопроекта се обявиха и петте работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БТПП, ССИ и БСК. От социалните партньори единствено КТ „Подкрепа“ го подкрепи.

„Българската данъчна система не е европейска. Тя натоварва най-уязвимите граждани и не спомага за намаляване на бедността, за което ежегодно ни сигнализира Европейската комисия… Европейската директива дава широки възможности за прилагане на диференцирани ставки ДДС и това се прави от почти всички страни. През януари 2018 г. Комисията публикува съобщение, с което анонсира промени в директивата, с основен акцент повече гъвкавост на ДДС ставките за държавите членки“, се казва в становище на синдиката, представено от икономическия съветник Ваня Григорова.

В отговор на критиките, че в рамките на Европейския съюз България е данъчно изключение и в частност по отношение на ДДС, финансовият министър заяви, че диференцирани ставки на налога се прилагали предимно в страни, в които синдикатите са силни, а правителствата слаби. Не стана ясно кои точно управления Горанов визира като „слаби“ – дали германските, френските, холандските и испанските власти или някое друго от общо 26-те правителства в ЕС, подпомагащи консумацията на дадени продукти чрез данъчни облекчения.

От думите на финансовия министър обаче се разбра, че българското правителство намира синдикатите в страната за слаби и е доволно, че не е поставено под натиск да промени данъчната си политика. Тезата на Горанов намери любопитно продължение в позицията на КНСБ, след като синдикатът изненадващо се обяви против законопроекта, нареждайки се до всички работодателски организации. На думи КНСБ е за цялостна промяна на данъчния модел. От синдиката обаче си намериха повод за пореден път да подкрепят правителството с аргумента, че не трябвало такива промени да се правят „на парче“. Позицията им остава изключително спорна, доколкото цялостни данъчни промени никой не е обещавал, но започналият дебат за ДДС върху храните даваше някакъв шанс да се започне отнякъде.

През септември минала година на конференция, организирана от КНСБ, Владислав Горанов нарече сегашните нива на косвените данъци в България „относително справедливи, но по-бедните плащат повече„. Днес е втвърдил позицията си и твърди, че през данъците не може да се търси справедливост. Снимка: „Барикада“

Темата беше отворена веднага след европейските избори, когато депутатът от ДПС Делян Пеевски се обяви за по-ниска ставка върху хляба и хранителните продукти. Впоследствие от партията предприеха срещи с браншови организации, но още не са представили законодателно предложение и единственият внесен законопроект засега е на БСП.

Премиерът Бойко Борисов се обяви категорично против предложенията за диференциран ДДС. В началото на юни пред бал на КРИБ лидерът на ГЕРБ заклейми вносителите на промени в „най-добрата данъчна среда, която България може да си позволи“. „Ще ги държим до края!“, зарече се той по адрес на данъците и под аплодисментите на работодателите ги призова да си пазят капитала и заводите от домогвания на „популистите“ и „комунистите“, които най-много обичали „чуждите пари“.

Подкрепата от „социалните партньори“ на Борисов не закъсня, но ако позицията на КРИБ е съвсем очаквана, то има известна изненада в становището на Българската стопанска камара. Браншови съюзи, които членуват в тази организация отдавна се обявяват за намаляване на ставките на ДДС за някои продукти, от което ще имат полза, както бизнесът, така и потребителите.

Правителството обаче е подготвило друг подарък само за едрия бизнес. На днешното заседание на НСТС беше разгледан и законопроект за публичните предприятия, внесен от Министерски съвет. В него се забранява създаването на публични предприятия, които не са търговски дружества, ако стопанската им дейност би могла да се осъществява от частен оператор с цел печалба.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар