В категории:Свят

Зелена вълна се изправя срещу кафявата в Европа

Традиционните партии усещат разочарованието на избирателите, но крайната десница и евроскептиците не постигнаха триумфа, който някои прогнозираха

Тези избори за Европейски парламент бяха представяни като вододел за Европейския съюз – като своеобразен референдум за бъдещето му, като проверка на жизнените му функции на фона на превръщащата се в сапунка драма на Брекзит, като последен опит на „традиционните“ партии да удържат напора на набиращите сили евроскептични „популисти“.

Това усещане вероятно може да обясни защо дългосрочната тенденция на спад в избирателната активност бе преобърната. Толкова активно участие в европейски избори – над 50% – не бе отчитано от 20 години, като във повечето страни членки избирателната активност бе по-висока спрямо предишния вот от 2014 г. (едно от трите изключения бе България).

Резултатите несъмнено са удар по двете политически семейства, доминирали политиката на ЕС и отделните ѝ страни-членки досега – десноцентристката Европейска народна партия и левоцентристката Партия на европейските социалисти. Макар ЕНП да запазва първото си място, в следващия европейски парламент ще има 180 депутата, което е 41 по-малко от досега. Представителите на ПЕС пък намаляват с 46-ма до 145.  Двете групи събират под 44% от вота, спрямо 56% досега, с което за пръв път губят мнозинството в Европарламента откакто са започнали директните избори преди 40 години.

Разочарованието от „центристките“ сили е видно и в резултатите на най-голямата и вероятно най-важна страна в ЕС – Германия. Макар християндемократите на канцлера Ангела Меркел да са безспорен победител, резултатът от 29% е значително по-нисък от 35% през 2014 г. Социалдемократите продължават да плащат цената за решението си отново да участват в управленската коалиция на Меркел – резултатът им се срива до 16% спрямо 27% на предишните европейски избори. В съседна Австрия обаче консерваторите на канцлера Себастиан Курц печелят решително вота с почти 35% от гласовете, въпреки скорошните скандали с крайнодесния и коалиционен партньор Партия на свободата. ЕНП отбеляза и победа в Гърция, където „Нова демокрация“ очаквано спечели срещу управляващата „Сириза“, а премиерът Ципрас обяви предсрочни избори.

На европейско ниво социалдемократите все пак имат и няколко повода за оптимизъм – позициите им в Скандинавия изглеждат стабилни, управляващите леви сили в Испания и Португалия затвърждават водещата си роля, а в Холандия Лейбъристката партия се представи неочаквано добре.

Пробив, но не триумф за крайната десница

Отстъплението на майнстрийм партиите обаче не е съпроводено с абсолютен триумф на десните популисти, каквито прогнози и опасения имаше. Въпреки усилията на италианския вътрешен министър Матео Салвини и бившия стратег на Тръмп Стив Банън да организират националистическа вълна в Европа, движението отбелязва впечатляваща победа само в самата Италия. Партията на Салвини „Лига“ получава  над 34% от гласовете, което е двойно повече от миналогодишните парламентарни избори в страната. Коалиционният партньор на Лигата „Пет звезди“ обаче бе задминат от опозиционната Демократическа партия. Другата голяма победа за националистите е Франция, където подобно на предишните европейски избори на първо място излиза предвожданата от Марин Льо Пен формация „Национален сбор“, изпреварвайки макар и с малко партията на президента Еманюел Макрон. В Полша управляващата партия „Право и справедливост“ печели с над 45%, но представянето на основната опозиционна коалиция подсказва, че запазването на парламентарното мнозинство на предстоящите през есента избори не е напълно сигурно.

Крайнодесните партии в Германия, Австрия, Дания и Испания обаче се представиха по-зле, отколкото на последните национални избори, а в Швеция, Финландия и Холандия резултатите им се подобряват по-слабо от очакваното. Двете групи в Европейския парламент, включващи крайнодесни националистически и евроскептични формации, печелят над 110 места, което е значително повишение спрямо 2014 г. Това обаче  няма да им даде възможност да направляват решенията на 751-членния парламент, дори ако към тях се присъедини групата на консерваторите и реформистите. Не е ясно и доколко асортиментът от националистически и евроскептични формации би могъл да действа единно, предвид разногласията по различни важни въпроси като независимостта на Каталуния или отношенията с Русия. Така че макар крайната десница да безспорен фактор в няколко държави, тя все още не изглежда като непреодолим проблем на европейско ниво.

Предвид новото разпределение на местата в Европарламента като най-голям победител се очертават либерал-демократите, които ще имат 109 представители – с 42 повече от досега. Алиансът на либералите и демократите, за който западните медии не пропускат да отбележат, че е „про-бизнес“, явно е успял да привлече доста от разочарованите центристки избиратели. Основна роля за добрия резултат идва от възраждането на британските либерал-демократи, които събраха доста от гласовете „за“ оставане в ЕС, както и от партията на Макрон, която за пръв път се явява на европейски избори. (Както и при останалите групи в Европарламента, тези политически обобщения не важат особено за гласовете, дошли от по-малките държави в източната периферия на съюза. Българският представител в либералния алианс например е ДПС, които едва ли разчитат на гласове на разочаровани центристи. Разбира се, може и да се изтъкне, че Делян Пеевски със сигурност ще защитава „про-бизнес“ позиции в новото си качество на евродепутат).

Макар партията на френския президент да остана втора, Еманюел Макрон има причини да е доволен от резултата. И той, и основната му опонентка Марин льо Пен успяха да завъртят кампанията около удобните им „идентичностни“ теми за Европа и мястото на Франция в нея, избутвайки на заден план социалната проблематика  – въпреки продължаващите вече месеци протести срещу управлението. Партията на Жан-Люк Меланшон, въпреки откритата си подкрепа за движението на „жълтите жилетки“, успя да събере под 7% от гласовете.

Зелена вълна

Това е тенденция, която се вижда не само във Франция – левите формации като цяло не успяват да се възползват от отстъплението на социалдеморатите. Групата на Европейската обединена левица/Скандинавска зелена левица ще има 13 представители по-малко, отколкото в досегашния Европарламент. В много страни потенциалните избиратели на левите формации – основно младите и социално настроените – са се насочили към „зелените“ партии. Групата на Зелените ще разполага с поне 69 места в новия парламент, което може да им осигури ключова роля при преговорите за избор на председателя на Еврокомисията.

Най-големият пробив на зелените бе в Германия, където събраха над двойно повече гласове спрямо предишните европейски избори и се наредиха на второ място след партията на Меркел с над 21%. Във Франция заеха трето място с над 16% от гласовете спрямо 8.9% на предишните избори. Във Великобритания събират над 12% и почти изравняват лейбъристите. Финландските зелени също отидоха на второ място с 16% от гласовете, а в Португалия местната Зелена партия за пръв път ще вкара представител в ЕП, въпреки прогнозите, че няма да мине бариерата. Ирландската Зелена партия подобрява резултата си повече от тройно до над 18% и ще изпрати свои депутати в Европарламента за пръв път от 20 години. В Холандия Зелените леви също подобряват предишния си резултат и печелят около 11% от гласовете.

„Благодаря много за доверието в нас“, заяви Ска Келер, една от водещите фигури на европейските зелени. „Това е мандат за истинска промяна: за защита на климата, за социална Европа, за повече демокрация и по-силно върховенство на закона. Преди всичко друго Зелените искаме незабавни действия за климата – защото ако чакаме още, ще се стигне до катастрофа“, заявява тя. Келер също така изтъква, че всяка парламентарна група, която иска подкрепя от Зелените, ще трябва да се съобразява с три основни принципа – „действия за климата, граждански свободи и социална справедливост“.

„Ще се борим решително за всичко, което е заложено в манифеста ни. Ще сме наистина твърди по отношение на действията срещу климатичните промени“, обещава холандецът Бес Ейкхут, който заедно с германката Келер е основен кандидат на Зелените за ръководител на Еврокомисията. В свое интервю преди изборите той заяви, че ще оказват максимален натиск по климатичните въпроси, но и че също така ще настояват за повече социална справедливост, когато се решава кой ще плаща сметката за прехода към по-зелена икономика.

Зелените в Дания, Швеция, Белгия, Люксембург и Австрия също отбелязват добри резултати. Това отразява тенденцията все повече прогресивно настроени гласоподаватели, особено в Северна Европа, да поставят приоритет върху проевропейските позиции, хуманното отношение към миграцията и най-вече екзистенциални въпроси като климатичната криза. От източните членки на съюза единствено Литва и Латвия вкарват в ЕП свои „зелени“ депутати. (Тук отново може да се повдигне въпросът за относителността на политическите определения, които често придобиват различен сили дори обратен смисъл в Източна Европа и особено в България – най-изявената „зелена“ формация у нас например е с изявен прокорпоративен уклон, а гласовете за нея са отишли за ЕНП).

Зелени партии участват в управлението в Швеция и Люксембург, разполагат с 20 депутата във финландския парламент, имат значителни шансове за следващите избори в Белгия и вероятно ще се присъединят към левоцентристката коалиция в Дания след изборите следващия месец. Зелените също така управляват градския съвет на Амстердам от март и участват в управлението на девет от 16-те федерални окръга в Германия.

Европейската зелена партия в ЕП е съставена от над 30 национални формации. Тя е част от групата Зелени/ Европейски свободен алианс заедно с прогресивни регионални партии като Шотландската национална партия, Уелската партия, както и шведската и германската пиратски партии.

Британският случай

Иронично, единствената страна, в която изборните резултати бяха изцяло обвързани с ЕС, а не с националната политика, бе тази, в която изобщо не трябваше да има европейски избори – Великобритания. След като управляващите консерватори не успяха за организират излизането на страната от ЕС в предвидения срок, „Брекзит“ бе отложен за есента и страната трябваше да участва в изборите за Европарламент. Теоретично британските депутати би трябвало са част от ЕП съвсем за кратко, но предвид политическата бъркотия на острова – предстои избор на нов лидер на консерваторите и може би предсрочни избори –  вероятността Лондон да успее да организира излизането от ЕС до новия краен срок през октомври изглежда слаба.

Избирателите наказаха тежко консерваторите заради провала им – управляващата партия се нареди на пето място с едва 8.7%. На изборите триумфира Найджъл Фараж и неговата нова партия „Брекзит“ с 31.7%, докато старата му формация UKIP събра само 3.6% и изглежда се е запътила към политическото небитие. Въпреки че в близкото минало са били коалиционни партньори на консерваторите и споделят част от вината за мерките за остеритет, либералдемократите се нареждат на второ място с 18.5%, привличайки гласове от лейбъристите благодарение на ясната си позиция за оставане в ЕС. Партията на Джереми Корбин се нарежда на трето място с 14.1%, следвана от Зелените.

Предвид тези резултати, гласовете за „твърдо“ излизане от ЕС (партията на Фараж и UKIP) възлизат на около 35%. Като се добавят и гласовете за консерваторите, партиите, подкрепящи излизане от ЕС печелят общо 44%. Партиите с категорични проевропейски позиции (либералдеморкати, Зелени, шотландската и уелската регионални партии и Change UK) имат общо малко над 40%.

На пръв поглед тези резултати не улесняват много дилемата на лейбъристите, които се опитваха да балансират между двете страни с предложения за „мек“ Брекзит и възможен втори референдум. Триумфът на Фараж обаче вероятно ще накара кандидатите за наследник на Тереза Мей да заемат по-твърда про-брекзит позиция. А слабият резултат на лейбъристите дава аргумент на критиците на Корбин, които настояват партията да заеме по-твърда проевропейска позиция. Лейбъристкият външен министър в сянка Емили Торнбери заяви, че партията трябва радикално да преосмисли политиката си по въпроса с „Брекзит“ и да организира кампания за провеждане на втори референдум.

Самият Корбин заяви, че „след три години на провал на консерваторите да осъществят „Брекзи“т, който да работи за цялата страна, тези избори се превърнаха в прокси референдум. Тъй като консерваторите се разпадат и не могат да управляват, а парламентът е блокиран, този въпрос трябва да бъде върнат обратно в ръцете на избирателите, независимо дали чрез парламентарни избори или ново гласуване. Лейбъристите ще обединят разделената ни страна, за да можем да сложим край на остеритета и да се справим с неравенството“.

Докато британците продължават да се чудят дали и как искат да излязат от ЕС, останалите членки на съюза ще се захванат с тежките пазарлъци за следващата Еврокомисия. Макар да е първа политическа сила, за ЕНП вероятно ще е трудно да събере подкрепа за кандидата си за президент на ЕК – германеца Манфред Вебер, особено предвид засиленото френско влияние сред либералите. Набралите сила зелени пък нямат причини да правят компромиси с екологичните си и социални искания, които трудно ще бъдат преглътнати от десните и центрситки партии. Резултатите от изборите все пак показват, че въпреки всички прогнози и заклинания, политическото и социално статукво в Европа все още не се намира пред неминуем колапс – и най-малкото ще има време и да опита да се адаптира към променящия се електорален пейзаж.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар