В много от западноевропейските държави споровете дали трябва да се върви към зелена икономика без изкопаеми горива отдавна са заменени със спорове как трябва да се постигне това. Решението, предлагано от синдикатите, изисква осигуряването на нови работни места с добри условия, пише шведското издание Arbetet Global. Някои критици обаче смятат, че просто няма достатъчно време за това. „Можем или да предпазваме индустриалните работни места в Глобалния Север, или да спасим климата“, изтъква политолога Тацио Мюлер.
Политици, бизнеси и синдикати би трябвало да могат да се съгласят за едно нещо: няма да има работни места на мъртва планета. Но пътят към свят с по-малко емисии е изпълнен с възможности.
Докато концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата достига най-високите нива от три милиона години, търсенето на формула за „справедлив преход“ продължава. Целта е интересите на работниците да бъдат защитени, докато правителства и работодатели преминават към по-природосъобразни способи да правят бизнес.
„Въпросът е изключително спешен и ситуацията е наистина притеснителна. Ако работодателите, правителствата и големите финансови интереси бяха проявили по-голям интерес към намаляване на емисиите преди две десетилетия, днес щяхме да сме в отлична позиция“, казва Саманта Смит. Тя е директор на Центъра за справедлив преход, създаден преди три години от Международната конфедерация на синдикатите ITUC с цел да привлича внимание към темата и да стимулира социалния диалог между държави, профсъюзи, бизнеси и други организации.
По време на климатичната конференция на ООН COP 24, провела се през декември 2018 г. в Полша, „справедливият преход“ бе основна точка в дневния ред. Концепцията за „справедлив преход“ е използвана за пръв път от синдикални активисти в САЩ през 80-те. Но чак през 2013 г. Международната организация по труда към ООН изготвя насоки за „справедлив преход към екологично устойчиви икономики и общества за всички“. В Парижкото споразумение от 2015 г. също се споменава „справедлив преход“. Подписалите го правителства се ангажират да подсигурят справедливи условия за работниците, докато протича климатичната адаптация. Петдесет и три държави подписаха „Декларацията от Силезия за солидарност и справедлив преход“, в която се заявява, че държавите трябва да вземат предвид гледната точка на работниците, когато прилагат политики за опазване на климата.
В Швеция тези въпроси се обсъждат редовно от различни институции, включително Шведската конфедерация на профсъюзите LO и Шведската агенция за международно развитие и сътрудничество Sida. Наскоро Sida дари 1.5 млн. евро на организацията Bankwatch, за да подкрепи отказа от добив и използване на въглища в Източна Европа.
Саманта Смит изтъква, че всеки сектор на икономиката във всяка една държава ще трябва да бъде засегнат, за да се постигне целта на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса над прединдустриалните нива, и да се избегнат най-сериозните рискове от горещи вълни, суши и наводнения в населените области. (Скорошен доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени към ООН прогнозира, че дори тази цел да бъде постигната, това може да не се окаже достатъчно за избягване на климатичната катастрофа)
„Искаме да започнем прехода в богатите държави, защото те разполагат с нужните ресурси и капацитет. В някои бедни страни са налице много различни проблеми, включително нуждата от признаване на основните трудови и човешки права“, казва Смит.
Running total of global fossil fuel CO₂ emissions since 1751:
Shows 4 periods when ~400 billion tonnes of CO₂ were released into atmosphere:
1751 to 1967 (217 years)
1968 to 1990 (23 years)
1991 to 2006 (16 years)
2007 to 2018 (11 years)#dataviz #globalwarming #climatechange pic.twitter.com/QjWZwxIJg3— Neil Kaye (@neilrkaye) May 22, 2019
Тацио Мюлер, политолог и съветник по климатичната справедливост към лявата фондация Роза Люксембург, има съмнения относно призивите за „справедлив преход, но заявява, че той също подкрепя интересите на работниците. „Аз съм абсолютно за работниците да получат всяка възможна социална защита. Даже бих казал, че безусловният базов доход би бил чудесен инструмент за преход в силно индустриализирани области, като например Западна Германия или Северна Франция. Аз не се противопоставям на справедливия преход, но не можем да пренебрегнем факта, че досега той е използван само като аргумент за забавяне на амбициозни мерки за климата“, казва той.
„Ако Швеция, Германия и Великобритания искат да дадат своя дан за опазване на климата, те трябва да затворят старата си индустриална инфраструктура в рамките на следващите 10-15 години, така че останалата част от света да може да си позволи да отделя някакви въглеродни емисии“, добавя той.
Мюлер е критичен и към ролята на синдикатите. „Трябва да сме честни за това, че поне някои от същите индустриални профсъюзи, които призовава за справедлив преход, същевременно се противопоставят на амбициозните климатични политики, за да запазят работните места“. Той дава като пример в това отношение германските миньорски синдикати.
Саманта Смит отговаря на критиците си по следния начин: „Каква е вашата алтернатива? Особено за демократични страни, като например Германия? Как ще затворите въглищните мини, ако местните власти и всички работещи там не са съгласни?“ Тя посочва, че е все пак е по-добре да се прави нещо, отколкото нищо. „И е по-добре да се прави нещо, което не само намалява емисиите, но и е в подкрепа на социалната справедливост и подсилва работническото движение и демокрацията“.
Според публикуван преди две години доклад, над 70% от въглеродните емисии след 1988 г. могат да се проследят до едва 100 компании. Повече от половината индустриални емисии през периода са резултат от дейността на 25 корпоративни и държавни предприятия. Мащабът на въглеродните емисии, свързани с тези производители, е достатъчно голям, за да е допринесъл значително за климатичните промени, което според авторите на доклада „показва как сравнително малък брой производители на изкопаеми горива държат ключа към системна промяна“.
Ако добивът на изкопаеми горива продължи със същия темп през следващите три десетилетия, глобалните средни температури вероятно ще се повишат с 4 градуса по Целзий до края на столетието. Това би имало катастрофални последствия, включително мащабно измиране на видове и глобален недостиг на храни.
