Ерик Ростън, Лесли Кауфман и Хейли Уорън, Bloomberg
Това е основната идея, която стои в основата на глобалната политика за климата: Страните, които са забогатели от отделянето на парникови газове, са длъжни да намалят емисиите си по-бързо от тези, които не са забогатели, и същевременно да отделят средства, за да помогнат на бедните страни да се адаптират.
Тази рамка имаше смисъл в зората на дипломацията за климата. През 1990 г. почти две трети от всички различия в емисиите можеха да се обяснят с националните класации по замърсяване. Но след повече от три десетилетия на нарастващо неравенство в доходите по света, какво трябва да се направи, ако различията между националните държави вече не са най-добрият начин за разбиране на проблема?
Все повече доказателства сочат, че неравенството между емисиите на богатите и бедните в рамките на една държава вече надхвърля различията между отделните държави. С други думи: най-големите индивидуални производители на въглеродни емисии имат повече общо помежду си, без значение къде живеят.
Анализатори от Световната лаборатория за неравенство (WIL), ръководена от Парижкото училище по икономика и Калифорнийския университет в Бъркли, наскоро представиха алтернативна оценка, която се фокусира повече върху различни измерители на потребителския доход, отколкото върху брутния вътрешен продукт.
След едно поколение на лошо разпределени печалби от глобализацията се оказва, че личното богатство допринася повече за обяснението на източниците на емисии, отколкото националното богатство. Напредъкът в областта на климата означава първо да се ограничи производството на въглеродни емисии от по-богатите сред нас.
Неравенството в рамките на държавите продължава да расте
Разликите между производителите на емисии в рамките на една държава допринасят повече за неравенството в глобалното въглеродно производство, отколкото разликите между богатите и бедните държави.
Изследователите от WIL са използвали редица данни – от хранителния режим до притежаването на автомобил, инвестициите на фондовия пазар и световната търговия, за да оценят индивидуалното производство на въглеродни емисии. Според Oxfam 10% най-големи замърсители – около 770 милиона души, което е приблизително колкото населението на Европа – са климатичният еквивалент на най-богатия децил в света, който печели повече от 38 000 долара годишно. Тенденцията е ясна: емисиите обикновено нарастват с богатството.
Най-богатият 1% – повече от 60 милиона души, които печелят 109 000 долара годишно – са най-бързо растящият източник на емисии. Те живеят навсякъде по света, като около 37% от тях са в САЩ, а по над 4,5% – в Бразилия и Китай.
При разглеждане на общите емисии на страните както се прави от десетилетия, се вижда, че Китай, САЩ и Индия са най-големите замърсители. Но разликите между високите и ниските нива на емисии в рамките на държавите показват, че в световен мащаб 1% от най-големите замърсители – разположени по целия свят – всъщност изхвърлят около 70 пъти повече въглеродни емисии от долните 50%.
Богатите и бедните замърсяват по различен начин
Когато хората стават по-богати, диетата им се разнообразява и консумацията на месо се увеличава. Ще ни е необходима втора Земя, ако всички се хранят като австралийци или британци. Средностатистическият американец през 2019 г. е изял 53 килограма говеждо месо – най-въглеродно интензивното месо. Но семействата в Аржентина и Уругвай – където се отглеждат много говеда – са консумиралидори повече. Нарастващите средни класи в развиващите се страни от Китай до Южна Африка консумират повече месо от всякога.
На по-високо ниво в разпределението на доходите емисиите се увеличават експоненциално. През миналата година продажбите на най-замърсяващия актив – суперяхтите – са се увеличили със 77%. Според WIL 11-минутно пътуване до космоса, подобно на това на основателя на Amazon Джеф Безос, е причина за повече въглеродни емисии за един пътник, отколкото емисиите на който и да е човек, принадлежащ към най-бедния милиард души в света през целия му живот.
Една десета от всички полети, заминаващи от Франция през 2019 г., са били с частни самолети. Само за четири часа тези частни самолети генерират толкова въглероден диоксид, колкото средният човек в Европейския съюз отделя през цялата година. Четири пети от хората на планетата никога не се качват на самолет през целия си живот, според анализ на Boeing.
В същото време притежаването на автомобил е един от най-бързите начини за увеличаване на въглеродния отпечатък. По данни на Международната агенция по енергетика SUV автомобилите са допринесли най-много след електричеството за увеличаването на глобалните въглеродни емисии от 2010 до 2018 г. В САЩ на всеки 100 души се падат около 84 автомобила, докато в Индия те са едва 24. Но често има огромно разделение и в рамките на държавите. В Сао Пауло повече от две трети от мъжете от най-бедните 10% ходят на работа пеша или с велосипед, без да отделят въглеродни емисии. Според проучване от 2016 г. този начин на живот без автомобили е характерен само за около 10% от най-богатите 10% в бразилския град.
По отношение на потреблението на енергия разликата може да бъде още по-осезаема. Средностатистическият жител на Нигерия консумира за една година около половината от електроенергията, която използва един телевизор с висока разделителна способност в САЩ.
Светът се е променил и дискусията за емисиите също трябва да се промени
Огромната разлика между производството на емисии от хора с ниски и високи доходи показва, че сегашният национално ориентиран подход за намаляване на въглеродните емисии трябва да се преосмисли.
Лукас Шансел, изследовател в Парижкото училище по икономика, който е съуправител на WIL, посочва като пример данъците върху въглеродните емисии. Тази политика се прилага на много места като регресивна мярка, което означава, че по-бедните хора плащат повече като част от доходите си. Колкото по-надолу е разпределението на богатството, толкова по-висок е процентът, който хората плащат за енергия.”Трябва да положим малко повече усилия по отношение на горната част на разпределението, която концентрира голяма част от емисиите и която не е била в центъра на политиките през последните десетилетия”. посочва той.
Тъй като с времето все повече хора по света ще могат да си позволят спортни превозни средства, пътувания със самолет, месо и други елементи на високовъглеродния начин на живот, политическите пречки пред намаляването на тези нови емисии вероятно ще се увеличат. „Има прозорец от няколко години, преди нещата да се объркат напълно“, казва Шансел. „Ако пропуснем този прозорец, ще бъде по-сложно от социална гледна точка, защото такава политика по отношение на въглеродните емисии вече няма да бъде толкова концентрирана върху малък елит. Тя ще бъде широко разпространена и ще се отрази на цялото население“.
Решаването на проблема с неравенството в емисиите в рамките на отделните държави е също толкова важно, колкото и намаляването на замърсяването на национално равнище. Изследването на WIL показва, че за да се изравни въглеродният отпечатък на всички хора в САЩ например, най-големите замърсители ще трябва да намалят замърсяването с 87% до 2030 г., докато долната половина от тях всъщност може да го увеличи с 3%.
Констатациите засягат същността на историческото Парижко споразумение, чрез което държавите поемат ангажименти за намаляване на емисиите в зависимост от своите възможности. Ако САЩ отчитаха само емисиите на най-ниската половина от работещите в страната, те вече щяха да са на път да ограничат повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, което е крайната цел на Парижкото споразумение. На национално ниво обаче, с включването на богатите американци, САЩ изостават значително. Същото важи и за Франция, Индия и Китай.
През последните две десетилетия изследователите на политиките създадоха значителна библиотека от стратегии, варианти и тактики за постигане на нулево замърсяване с парникови газове в национален мащаб. Същото не важи за богатите хора.
Това започна да се променя. През септември 2021 г. малка група изследователи публикува статия в Nature Energy, в която се посочват пет начина, по които световните богаташи могат да допринесат за промяна, много по-голяма от тях самите.
В качеството си на потребители и инвеститори изборът на богатите може да има огромно въздействие, особено в областта на транспорта и жилищното настаняване. Само 1% от световното население е отговорен за половината от емисиите от авиацията. Автомобилите са най-големият източник на емисии на глава от населението в САЩ и вторият по големина в Европа. Промяната на това, както и на много други неща, изисква промяна на социалните норми. Но създаването на търсене на продукти с ниски емисии, като електромобили и термопомпи, може да помогне за субсидирането на безвъглероден път за други хора по света да влязат в средната класа.
И точно както компаниите като цяло не желаят да използват напълно своята лобистка мощ, социален капитал и идентичност на марката, за да притискат правителствата да предприемат по-активни действия в областта на климата, така и богатите хора не използват пълния обем на своето влияние в такава посока: като модели за подражание, като ръководители на компании или членове на управителни съвети, като граждани.
„Ако сте в горните 10%, имате най-голяма власт и възможност да помогнете за осъществяването на тези системни промени“, казва Кимбърли Николас, професор по наука за устойчивостта в Университета в Лунд и автор на статията в Nature Energy.
Данните на WIL показват, че емисиите се увеличават бързо от една класа хора – най-богатите 0,001% – чиято отговорност е толкова голяма, че решенията им могат да имат същото въздействие върху климата като политическите интервенции на национално равнище.
Заедно 10-те процента най-големи емитенти генерират повече от четири пъти повече въглероден диоксид от средното за света. Те продължават да бъдат значителен източник на затопляне, въпреки че при много от тези хора се наблюдава изненадващ спад на емисиите между 1990 г. и 2019 г. Това е така, защото групата до голяма степен се състои от ниските и средните класи в богатите държави, които често са оставали извън икономическия бум, от който са се възползвали по-богатите им съграждани.
И докато 65% от хората, които замърсяват най-малко, през последните три десетилетия постоянно са увеличавали доходите си и съответно са увеличавали емисиите си, те все още допринасят за глобалното затопляне с относително малък дял. Изследване от февруари установи, че извеждането на стотици милиони хора от крайна бедност ще увеличи глобалните емисии само с по-малко от 1 %.
„Много хора не смятат, че са част от проблема или от решението му, а очакват правителствата, технологиите и/или предприятията да го решат“, пишат авторите на статия в списание Nature Communications за 2020 г., озаглавена „Предупреждение от учените за изобилието„. Но в тази статия се стига до заключението, че хората, а не институциите, трябва да решат проблема. Организациите, участващи в дебатите за климата – правителства, компании, неправителствени организации – в крайна сметка са правни или социални структури, съставени от хора. И ако хората не се променят, институциите също няма да се променят.
Математиката на неравенството на въглеродните емисии е толкова нова и толкова смущаваща, че изследователите, които я анализират, остават предимно с въпроси без ясен отговор. Може би най-важният от тях се посочва в гореспоменатата статия: „Може ли да се осъществи преход към намалено и променено потребление, като същевременно се запази икономическата и социалната стабилност?“ Тъй като потреблението и емисиите продължават да нарастват, този въпрос остава до голяма степен открит.
