Светът все още би могъл да предотврати най-тежките последици от климатичния срив, но само чрез спешно преминаване към нисковъглеродна икономика и общество. Това трябва да се случи „сега или никога“ според учени, отправящи предупреждение към правителствата в нов доклад.
Според Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) този последен шанс изисква емисиите на парникови газове да спрат да нарастват до 2025 г., а до края на десетилетието да бъдат намалени наполовина. Това би позволило глобалното затопляне да бъде ограничено до 1,5°C над прединдустриалните нива.
Учените изтъкват, че общите разходи за това всъщност ще възлизат само на няколко процента от световния БВП до средата на века, но че ще изискват огромни усилия от страна на правителствата, бизнеса и отделните хора.
В момента обаче светът изобщо не изглежда готов да положи необходимите усилия за осъществяване на тези промени. Ако това не се промени спешно, глобалните температури ще се повишат с повече от 3 градуса по Целзий, което ще доведе до катастрофални последици.
„Ако искаме да ограничим глобалното затопляне до 1,5°C, трябва да действаме сега или никога. Без незабавно и дълбоко намаляване на емисиите във всички сектори това ще бъде невъзможно“, коментира пред Guaradian Джим Скеа, професор в Имперския колеж в Лондон и съпредседател на работната група, изготвила доклада.
Представеният в понеделник доклад е третата и последна част от последния цялостен преглед на науката за климата, направен от IPCC въз основа на работата на хиляди учени. Изготвянето на докладите на IPCC отнема около седем години, което прави този доклад потенциално последното предупреждение, преди светът да се насочи необратимо по пътя на климатичния срив. Първата част от изследването бе публикувана на миналия август, а втората през февруари. В тях учените отправяха предупреждения, че ефектите от човешката дейност върху климата стават необратими и това вече има катастрофални последици.
Въпреки че в доклада се посочва, че вече е „почти неизбежно“ температурите да се повишат над 1,5С – нивото, над което много от последиците от климатичния срив стават необратими – според IPCC би било възможно те да бъдат понижени обратно под критичното ниво до края на този век. За целта обаче ще са необходими технологии за отстраняване на въглеродния диоксид от атмосферата. Изследователите подчертават, че тези технологии все още не са доказани и не могат да заместят нуждата от рязко намаляване на емисиите днес.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш упрекна някои правителства и бизнеси че „лъжат“, като твърдят, че успешно прилагат мерките за намаляване на емисиите: „Някои правителствени и бизнес лидери казват едно, а правят друго. Казано по-просто, те лъжат. И резултатите ще бъдат катастрофални“, заяви той.
Рязкото покачване на цените на енергията и войната в Украйна накараха правителствата да преосмислят енергийните си политики. Много страни, включително САЩ, Обединеното кралство и ЕС, обмислят да увеличат добива на изкопаеми горива като част от отговора си, но в доклада на IPCC ясно се посочва, че това ще направи ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C непостижимо.
„Инфлацията се увеличава, а войната в Украйна води до рязко покачване на цените на храните и енергията. Но увеличаването на производството на изкопаеми горива само ще влоши положението“, предупреждава Гутериш.
Джон Кери, специалният пратеник на президента на САЩ по въпросите на климата, нарече доклада „решаващ момент за нашата планета“ и предупреди, че правителствата трябва да действат по-бързо. „Докладът ни казва, че в момента не успяваме да се справим с битката, да избегнем най-тежките последици от климатичната криза и да мобилизираме необходимите спешни глобални действия. Но важното е, че докладът също така ни казва, че разполагаме с необходимите инструменти, за да постигнем целите си, да намалим наполовина емисиите на парникови газове до 2030 г., да постигнем нулеви нетни емисии до 2050 г. и да осигурим една по-здрава и по-чиста планета“.
Основните констатации в новия доклад на IPCC са следните:
- Въглищата трябва да бъдат ефективно изведени от употреба, за да може светът да не надхвърли 1,5°C. Планираното в момента разширяване на инфраструктурата за изкопаеми горива неизбежно ще доведе до надвишаване на тази цел.
- Емисиите на метан трябва да бъдат намалени с една трета.
- Отглеждането на гори и опазването на почвите ще бъде необходимо, но засаждането на дървета не може да компенсира достатъчно емисиите на изкопаеми горива.
- Инвестициите в прехода към свят с ниски нива на въглеродни емисии са около шест пъти по-ниски, отколкото трябва да бъдат.
- Всички сектори на световната икономика – от енергетиката и транспорта до сградите и храните – трябва да се променят драстично и бързо, като за целта ще са необходими нови технологии, включително водородно гориво и улавяне и съхранение на въглероден диоксид.
Бедните страни предупреждават, че не са достатъчно подготвени, за да извършат необходимите промени, и се нуждаят от финансова помощ от по-богатите страни, за да намалят емисиите и да се адаптират към последиците от климатичната криза. Мадлен Диуф Сар, председател на групата на най-слабо развитите страни в преговорите на ООН за климата, заявява: „Не трябва да има нова инфраструктура за изкопаеми горива. Емисиите само от съществуващата и планираната инфраструктура са по-високи от сценариите, които са съвместими с ограничаване на затоплянето до около 1,5 °C. Не можем да си позволим да продължаваме в същата посока с използването на изкопаеми горива.“
Катрин Мичъл, почетен професор по енергийна политика в университета в Ексетър, казва, че трябва да се даде приоритет на нуждите на най-бедните страни. „Ако нямаме социална справедливост, няма да има по-ускорено намаляване на парниковите газове. Тези въпроси са свързани помежду си.“
Публикуването на доклада се забави с няколко часа, тъй като представители на правителствата спореха с учените за окончателните послания в резюмето от 63 страници. Докладите на МГИК се изготвят от учените, но правителствата имат принос към окончателните препоръки.
Според информация на Guardian държави, сред които Индия, Саудитска Арабия и Китай, са поставили под въпрос някои от констатациите, включително относно финансирането на намаляването на емисиите в развиващите се страни и постепенното отказване от изкопаемите горива. Въпреки това учените подчертават, че окончателното обобщение е съгласувано с всички 195 държави в ООН.
