Емисиите на въглероден диоксид са спаднали драстично след налагането на ограничителни мерки заради кризата с коронавируса, показва ново изследване, цитирано от Guardian. Данните показват, че към началото на април глобалните емисии на парниковия газ са спаднали със 17% спрямо същия период на 2019 г.
Изводите на доклада показват, че в следствие на почти пълното спиране на големи части от глобалната икономика, светът е преживял най-резкия спад в емисиите на въглероден диоксид откакто се води статистика. По-време на най-строгите ограничения, в някои държави емисиите са спаднали с над една четвърт. Във Великобритания например спадът на емисиите е достигнал 31%, а в Австралия – с 28.3% в един период през април.
„Това е наистина голям спад, но в същото време 83% от глобалните емисии са се запазили, което показва колко е трудно да се редуцират парниковите емисии чрез промяна на поведението“, коментира Корин Льо Кер, професор в Университета на Източна Англия и водещ автор на изследването, публикувано в научния журнал Nature Climate Change.
Безпрецедентният спад също така по всяка вероятност ще е временен. С постепенното връщане към обичайната икономическа активност, за цялата 2020 г. глобалният спад на емисиите вероятно ще е едва около 7% спрямо предходната година – и то, ако останат в сила някои от ограниченията за овладяване на вируса. Ако всички ограничения по света бъдат вдигнати в средата на юни, учените изчисляват, че спадът на емисиите на годишна база ще е само 4%.
Но дори това би представлявало най-големият годишен спад на емисиите от Втората световна война насам, както и значителна разлика от досегашната тенденция емисиите да нарастват с около 1% годишно. Авторите на изследването обаче посочват, че такова понижаване на емисиите би имало „незначителен ефект“ за постигането на заложените в Парижкото споразумение цели.
Според Междуправителствения панел по климатичните промени нетните глобални емисии трябва да достигнат нулево ниво в средата на века, за да се предотврати достигането на катастрофални нива на глобално затопляне. Спадът на въглеродните емисии в резултат на кризата с Covid-19 само разкрива колко далеч се намира света от тези цели, казва Льо Кер.
Натрупаният от тази криза опит показва, че промените в поведението на индивидите – спирането на пътуванията със самолет, намаленото шофиране и работата от дома – са способни да осигурят само част от необходимото намаляване на емисиите, тъй като дори глобалните карантинни мерки не засегнаха огромната част от източниците на вредни емисии. Според Льо Кер това показва, че са необходими по-големи размествания в начина, по който хората произвеждат и потребяват енергия.
„Поведенческите промени сами по себе си не са достатъчни. Нуждаем се от структурни промени в икономиката и индустрията. Вече видяхме какво е възможно да се постигне, ако се възползваме от тази възможност за прилагане на такива промени“, казва тя.
В процентно отношение при емисиите от въздушен транспорт се отчита най-драстичен спад – около 60%, тъй като голяма част от международните полети бяха прекратени през март и април. Емисиите от наземен транспорт са намалели не толкова рязко, с около 36%. Производството на енергия и индустрията отговарят за най-голям дял от общия спад на емисиите – 86%.
Ефектът върху климата от този безпрецедентен, но краткотраен спад на емисиите, вероятно ще е малък. Натрупаният в атмосферата въглероден диоксид, който през миналата година достигна 411.8 части на милион, ще продължава да нараства до опасният праг от 450 части на милион и през тази година, макар и вероятно с по-бавен темп.
„Въглеродният диоксид се задържа във въздуха дълго време, така че макар и намалени, емисиите допринасят за натрупването на парниковия газ, макар и по-бавно“, казва Ричард Бетс, ръководещ климатичните изследвания в Met Office Hadley Centre. „Ако искаме да спрем натрупването на въглероден диоксид в атмосферата, трябва изобщо да спрем да го слагаме там. Сегашната ситуация е все едно пълним вана с вода и ме намалили малко кранчето, но не сме го завъртели докрай“, добавя Бетс, който не е участвал в изготвяне на изследването.
Наложените заради пандемията ограничителни мерки доведоха до рязко спадане на търсенето на енергия, но производството на енергия като цяло не е претърпяло промени заради кризата“, отбелязва Марк Маслин, професор по климатология в Университетския колеж в Лондон, който също не е сред авторите на доклада. „Истинският урок от тази пандемия е, че трябва да постигнем глобално отделяне на производството на енергия от изкопаемите горива и то възможно най-бързо, за да имаме устойчиво понижаване на емисиите на годишна база. Такива мерки биха помогнали да поддържаме чистия въздух и ясното небе, които всички открихме по време на карантинните мерки и които спасяват животи“, добавя той.
Изчерпателният анализ на емисиите от началото на годината е изготвен от учени от Университета в Източна Англия, Университета Станфорд в САЩ, Центъра „Цицерон“ в Норвегия, както и специалисти от Нидерландия, Австралия, Франция и Германия.
Изследователите са използвали измерители за икономическата активност, генерирането на енергия, индустриалното производство и други свързани показатели, за да изчислят приблизителните емисии на въглероден диоксид. Анализът е фокусиран върху шест сфери: производството на енергия, наземния транспорт, авиацията, индустрията, използването на обществени и търговски обекти, както и генерирането на емисии от жилищните сгради. Изчисленията използват данни от 69 държави, 50 американски щата и 30 китайски провинции, отговарящи за 97% от глобалните въглеродни емисии.
