Най-богатият 1% от населението на света е отговорен за двойно повече емисии на въглероден диоксид отколкото най-бедната половина от човечеството в периода 1990-2015 г., показва ново изследване, цитирано от Guardian.
Емисиите на въглероден диоксид са нараснали с 60% през разглежданите 25 години, но делът на най-богатия 1% в това повишение е бил тройно по-висок, отколкото този на по-бедната половина от населението на Земята.
Докладът, изготвен от благотворителната организация Oxfam и Стокхолмския институт по околната среда, предупреждава, че неистовото свръхпотребление и пристрастеността на богатия свят към транспорт, използващ изкопаеми горива, изчерпват “въглеродния бюджет” на планетата.
Подобна концентрация на въглеродни емисии в ръцете на богатите означава, че макар да сме докарали света на ръба на климатична катастрофа в името на икономическия растеж, всъщност не сме успели да подобрим живота на милиарди хора, казва Тим Гор, отговарящ за изследванията в Oxfam International.
“Глобалният въглероден бюджет бива пропиляван, за да разшири потреблението на и без това богатите, вместо да се подобри състоянието на човечеството като цяло. Има краен обем въглерод, който може да бъде добавен в атмосферата, ако искаме да избегнем най-тежките последици от климатичната криза. Трябва да подсигурим, че този обем емисии е използван по най-добрия начин”, заявява той пред Guardian.
Най-богатите 10% от населението на света – около 630 млн. души – са били отговорни за 52% от въглеродните емисии през разглеждания четвърт век, констатира изследването. В глобален аспект 10% най-богати са тези с годишен доход от над 35 000 долара, а в горния 1% влизат тези с доходи над 100 000 долара.
Въглеродните емисии се акумулират в атмосферата и допринасят за затоплянето ѝ. Повишаване на средните температури на въздуха с 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива ще причини мащабни вреди на природните системи навсякъде по света. Това натрупване дава на света ограничен “бюджет” за това колко въглероден диоксид е безопасно да се произвежда. Според оценките на учените този буфер ще бъде изчерпан в рамките на едно десетилетие при сегашните темпове на отделяне на емисии.
Ако останат без корекция, през следващото десетилетие въглеродните емисии на най-богатите 10% ще са достатъчни, за да причинят повишаване на глобалната температура с 1.5 градуса – дори ако останалата част от света незабавно свали своите емисии до нула, показва т изчисленията в новия доклад.
От Oxfam изтъкват, че да се позволява на богатия свят да замърсява драстично повече от бедните е несправедливо по повече от един начин. Докато светът извършва преход от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници, всички въглеродни емисии, които продължават да са необходими, би трябвало да се използват за подобряване на достъпа на бедните хора до основни удобства. “Най-добрата възможна и морално защитима цел, е цялото човечество да води достойно съществуване, но оставащият буфер за въглеродни емисии се харчи за това вече богатите да стават още по-богати”, казва Гор.
Той посочва транспорта като един от ключовите фактори за нарастването на емисиите, като хората в богатите държави демонстрират засилен стремеж към придвижване с автомобили с високи емисии като SUV, както и по-често използване на самолети. Oxfam предлага по-високо данъчно облагане на луксозни стоки и услуги с голям въглероден отпечатък, като например такса за хора, използващи често самолетен транспорт, приходите от което да бъдат използвани за инвестиции в екологични алтернативи и подобряване положението на бедните. “Тук не става въпрос за хора, които летят за семейната си почивка веднъж годишно, а за тези, които летят на дълги разстояния ежемесечно – това е доста малка група хора”, изтъква Гор.
Макар кризата с коронавирусната пандемия да предизвика временен спад на емисиите, цялостният ефект върху “въглеродния бюджет” вероятно ще е незначителен, тъй като емисиите се възстановяват бързо след отмяната на ограничителните мерки навсякъде по света. Гор обаче отбелязва, че преживяното при сблъсъка с тази пандемия би трябвало да направи хората по-осъзнати за нуждата да се избягват бъдещи катастрофи.
“Това е ярка илюстрация за дълбоката несправедливост, криеща се в сърцето на климатичната криза”, отбелязва Каролин Лукас, депутат от британската Зелена партия. “Онези, които са много по-изложени и уязвими от ефектите са допринесли най-малко за парниковите газове, които я причиняват”, изтъква тя.
