Новините за затоплянето на климата вече не са нещо изненадващо. Но наред с различните негативни последствия за природата и животинския свят, климатичната криза има още един шокиращ ефект – ново изследване показва, че тя принуждава някой да напусне дома си на всеки две секунди.
Според доклад на хуманитарната организация Oxfam, през последното десетилетие екстремното време прогонва от домовете им по 20 млн. души годишно. Това е еквивалент на населението на мегаполиса Пекин.
Макар никой да не недосегаем за тази нова заплаха, бедните страни са по-уязвими от богатите. Със затоплянето на земната атмосфера вероятността от тежки наводнения, циклони, горски пожари и други природни бедствия се увеличава. През последното десетилетие се наблюдава драстичен ръст на подобни катаклизми, принуждаващи хора да напускат домовете си. Изследването на Oxfam посочва, че през 2018 г. година е имало над 1500 подобни свързани с климата бедствия, в сравнение с малко над 200 през 2008 г.. Това превръща климатичната криза във водеща причина за вътрешните размествания на население. Днес вече е седем пъти по-вероятно хора да бъдат принудени да се преместят заради бедствия, причинени или подсилени от климатичните промени, отколкото от други природни катаклизми като земетресение или изригване на вулкан.
За сметка на бедните
Около 80% от принудените да се преместят през последното десетилетие живеят в Азия, където се намират над една трета от бедните хора по света. Изследването на Oxfam показва, че за жителите на страни с ниски и средни доходи като Индия и Нигерия има четирикратно по-голяма опасност да бъдат прогонени от домовете си заради екстремно време, отколкото за хората в богати държави. Това се случва въпреки че по-бедните страни като цяло са отговорни за по-малка част от въглеродните емисии, подхранващи проблема.
Седем от десетте най-тежко засегнати страни са малки островни нации като Куба и Доминиканската република. За жителите на тези острови е 150 пъти по-вероятно да бъдат принудени да напуснат домовете си заради екстремно време, отколкото за европейците.
В страни като Сомалия климатичните промени засилват съществуващите проблеми с изселвания заради въоръжени конфликти. Хората в тази раздирана от война страна страдат както от силни суши, унищожаващи реколти и добитък, така и от тежки наводнения. Като цяло за света е три пъти по-вероятно екстремно време да принуди хората да бягат от домовете си, отколкото въоръжен конфликт. За хората на места като Сомалия и двете заплахи са съвсем реални.
Жените често се оказват по-силно засегнати от климатичните шокове. На някои места по света това се дължи на културни и социални норми, заради които жените не се учат да плуват или не могат да излизат от домовете си сами. Макар жените да съставляват 43% от малките фермери, те често нямат същия достъп до кредити, застраховки или държавна подкрепа като мъжете, което затруднява възстановяването на живота и препитанието им след бедствие. По-ниското образование и грамотност сред жените в някои страни също така им пречи да получават информация за законовите им права.
Намиращите се в бежански лагери жени и деца са особено уязвими към насилие и злоупотреби. Принудените да напуснат домовете си деца в бедни държави често са лишени от образование, което ги блокира в поколенчески цикъл на бедността.
Цената на замърсяването
Макар бедните страни да плащат най-високата цена за причиняваното от човешката дейност замърсява, климатичните промени безспорно са глобален проблем. 20-те най-горещи години, откакто се водят измервания, са били през последните 22 години. И това не е съвпадения – въглеродният двуокис в атмосферата на Земята е на най-високите си нива в цялата човешка история.
Експертите от Oxfam призовават международната общност да създаде нов финансов механизъм, който да помага на бедните страни за възстановяването след климатични бедствия. Докладът също така настоява за по-спешни и по-амбициозни мерки за ограничаване на вредни емисии и глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, за да може да се понижи негативния ефект от климатичните промени върху живота на хората.
„Това е въпрос на оцеляване за някои от най-уязвимите общности по света: последиците, свързани със затопляне над 1.5 градуса – било то чудовищни бури, загуба на земя, повишаване на морските равнища или фатални щети върху екосистемите – вероятно ще ги тласнат отвъд възможностите им за приспособяване“, казва от Oxfam. Според експертите сега поетите задължения, дори да бъдат изпълнени, не могат да ограничат достатъчно затоплянето и глобалните температури ще се покачат с над 3 градуса.
В доклада се припомнят оценки на Световната банка от миналата година, според които 140 млн. души в Субсахарска Африка, Южна Азия и Латинска Америка ще бъдат принудени да се преместят в рамките на държавите си до 2050 г., ако правителствата по света не успят да се договорят за по-амбициозни мерки за климата. Според публикувана през октомври оценка за броя на хората, изложени на риск заради повишаване на морското равнище, пред такава опасност са изправени около 300 млн. души. Това е тройно по-висока цифра от предишните прогнози.
От Oxfam изтъкват, че заради липсата на напредък в ограничаването на емисиите, бедните страни са принудени да отделят все по-голяма част от бюджетите си за покриване на щетите от климатични катаклизми. Използвайки международната база данни за природните бедствия EM-DAT, анализаторите от Oxfam изчисляват, че щетите от екстремно време са надхвърлили 1 трлн. долара след 2010 г. Това е над пет пъти повече, отколкото през 70-те години на миналия век.
През последното десетилетие икономическите щети от климатични бедствия възлизат на средно 2% от националния доход на държавите. За развиващите се островни държави нивото достига удивителните 20%. Oxfam дават пример с циклона „Уинстън“ който удари Фиджи през 2016 г. и доведе до щети, равни на около една пета от БВП на страната.
