Инвестициите на едва 125 милиардери отделят 393 милиона тона CO2e всяка година – еквивалента на Франция – със средна индивидуална годишна стойност, която е милион пъти по-висока от тази на човек от победните 90 процента от човечеството.
“Въглеродни милиардери: Емисиите от инвестициите на най-богатите хора в света“ е доклад, публикуван от благотворителната организация Oxfam, който се основава на подробен анализ на инвестициите на 125 от най-богатите милиардери в някои от най-големите корпорации в света и на въглеродните емисии от тези инвестиции. Тези милиардери имат общ дял от 2,4 трилиона долара в 183 компании.
В доклада се посочва, че инвестициите на тези милиардери водят до средногодишно отделяне на 3 млн. тона CO2e на човек, което е милион пъти повече от 2,76 тона CO2e, което е средната стойност за хората от долните 90 процента от населението по доходи.
Реалната цифра вероятно е още по-висока, тъй като е доказано, че публикуваните въглеродни емисии на корпорациите систематично подценяват истинското ниво на въглеродно въздействие, а милиардерите и корпорациите, които не разкриват публично своите емисии и не могат да бъдат включени в изследването, вероятно са такива с голямо въздействие върху климата.
„Тези няколко милиардери заедно имат „инвестиционни емисии“, които се равняват на въглеродния отпечатък на цели държави като Франция, Египет или Аржентина“, казва Нафкоте Даби, ръководител на отдела по изменение на климата в Oxfam. „Голямата и нарастваща отговорност на богатите хора за общите емисии рядко се обсъжда или взема предвид при изготвянето на политиките в областта на климата. Това трябва да се промени. Тези милиардери инвеститори на върха на корпоративната пирамида носят огромна отговорност за развалянето на климата. Те твърде дълго време избягваха отговорност“, каза Даби.
„Емисиите от начина на живот на милиардерите, техните частни самолети и яхти са хиляди пъти по-високи от тези на нормалния човек, което вече е напълно неприемливо. Но ако разгледаме емисиите от техните инвестиции, тогава въглеродните им емисии са над милион пъти по-високи“, отбелязва още Даби.
Проучванията показват, че за разлика от средностатистическите хора, инвестициите на най-богатите хора в света представляват до 70% от техните емисии. Оксфам използва публични данни, за да изчисли „инвестиционните емисии“ на милиардерите с над 10-процентни дялове в дадена корпорация, като им разпределя дял от отчетените емисии на корпорациите, в които са инвестирали, пропорционално на техния дял.
Проучването показва също, че средно 14% от инвестициите на милиардерите са в замърсяващи околната среда отрасли като енергетиката и материали като цимента. Това е два пъти повече от средната стойност на този тип инвестиции в индекса Standard and Poor 500. Само един милиардер от извадката има инвестиции в компания за възобновяема енергия.
“ Необходимо е COP27 да разобличи и промени ролята на големите корпорации и техните богати инвеститори в извличането на печалби от замърсяването, което е причина за глобалната климатична криза“, каза Даби. „Не може да им се позволява да се крият или да правят кампании за „зелено изпиране“. Необходимо е правителствата спешно да се справят с този проблем, като публикуват данни за емисиите на най-богатите хора, регулират инвеститорите и корпорациите, за да намалят въглеродните емисии, и облагат с данък богатството и замърсяващите инвестиции.“
Изборът на инвестиции, които милиардерите правят, определя бъдещето на нашата икономика, например като подкрепят инфраструктурата с високи нива на въглеродни емисии, което води до запазване на високите емисии за десетилетия напред. Проучването установява, че ако милиардерите, включени в извадката, преместят инвестициите си във фонд с по-строги екологични и социални стандарти, това би могло да намали интензивността на техните емисии до четири пъти.
„Свръхбогатите трябва да бъдат облагани с данъци и регулирани, за да се откажат от замърсяващите инвестиции, които унищожават планетата. Правителствата трябва също така да въведат амбициозни правила и политики, които да принудят корпорациите да бъдат по-отговорни и прозрачни в докладването и радикалното намаляване на емисиите си“, каза Даби.
Oxfam изчислява, че данъкът върху богатството на свръхбогатите в света би могъл да генерира 1,4 трилиона долара годишно – жизненоважни средства, които биха могли да помогнат на развиващите се страни – най-засегнатите от климатичната криза – да се адаптират, да преодолеят загубите и щетите и да осъществят справедлив преход към възобновяема енергия. По данни на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) разходите на развиващите се страни за адаптация могат да нараснат до 300 млрд. долара годишно до 2030 г. Само Африка ще се нуждае от 600 млрд. долара в периода 2020-2030 г. Oxfam също така призовава за рязко повишаване на данъчните ставки за инвестиции в замърсяващи производства, за да се възпрат подобни инвестиции.
В доклада се казва, че много корпорации са се отклонили от правилния път при определянето на плановете си за преход към климата, включително се крият зад нереалистични и ненадеждни планове за декарбонизация с обещание за постигане на нулеви нетни цели едва до 2050 г. По-малко от една трета от 183-те корпорации, разгледани от Oxfam, работят с Инициативата за научно обосновани цели. Само 16% от тях са си поставили нулеви нетни цели.
