Мисията за справедлив зелен преход не е невъзможна, но е трудна и изисква по-голяма амбиция, повече прозрачност и повече чувствителност към трите стълба на зеления енергиен преход – екологията, конкурентоспособността и социалната цена. Около този извод се обединиха участниците в дискусията „Справедлив зелен преход – мисията (не)възможна“, организирана от Фондация „Фридрих Еберт“ България с участието на евродепутата Петър Витанов, началника на кабинета на вицепремиера по климатичните политики Георги Стефанов, екоактивиста Радостина Славкова от „За Земята“ и националния секретар на КНСБ Огнян Стефанов.
Новата амбициозна стратегия на Европейския съюз, т.нар. Европейски зелен пакт, си поставя за цел „превръщането на съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентноспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж няма да зависи от използването на ресурси“. Същевременно Комисията обещава, че „никой няма да остане зад борда“ в рамките на необходимата трансформация на икономиката и работните места.
Няколко години по-късно въпросите, особено пред страни като България, изглеждат повече от отговорите. Голяма част от обществото все още се съмнява дали и защо ни е необходима „Зелена сделка“, а политиците засега не се стараят достатъчно да отговорят на притесненията: каква сделка ни трябва, как ще изглежда тя и как можем наистина да гарантираме, че големи групи от българското общество няма да платят твърде тежка цена?
„Темата за екологичния преход, който е сравним само с индустриалната революция отпреди 150 – 200 години, е изключително важна. Като леви хора ние го разглеждаме през няколко аспекта – през екологичния аспект, през конкурентоспособността на европейската общност – което не бива да се пренебрегва в процеса на енергийна трансформация и тази трансформация не бива да се случва за сметка на загуба на голяма част от конкурентоспособността и на трето място – този екологичен преход трябва да бъде и социален“, коментира Петър Витанов.
По думите му, твърде често до момента в историята сме били свидетели, че каквато и да е революция или катаклизъм да са се случвали, те почти винаги се поемат от най-бедните слоеве и от най-неопраданите. „Големият ми страх е, че тази трансформация може да се реализира по същия начин. Ние като европейски депутати се стремим да не го допуснем“, подчерта Витанов. „Дали е възможна тази справедлива зелена трансформация? Честно казано в момента не съм оптимист“, констатира той на база участието си в процесите в Европейския парламент в последните месеци.
Витанов посочи, че в момента – докато на километри от границите на Европейския съюз се води война – е трудно да се говори за климат, като вече е ясно, че случващото се в Украйна забавя екологичния преход. „В същото време мисля, че в Европа този преход може да бъде катализиран именно поради войната, защото си даваме сметка колко зависими сме от енергийните ресурси на една или друга държава. Една от възможностите за излизане от тази зависимост е чистата енергия от възобновяеми енергийни източници, енергийната ефективност, диверсификация на енергийните източници“, подчерта евродепутатът от групата на S&D.
Според Георги Стефанов, глобалните преговори за климата са тежки по много и различни причини, свързани с приноса на различни държави към климатичните изменения. Що се отнася до България, той констатира, че макар да сме намалили своите емисии, у нас това „не е станало целево и по справедлив икономически и социален начин, а на база тежък икономически социален преход от един икономически строй към друг“.
Изоставаме в интегрирането на решенията, в събиране на трите споменати стълба от една страна, и съобразяването на българския контекст – хората, енергийната бедност, уникалната ни природа и заложената в духа ни любов към горите и природата, посочи началника на кабинета на вицепремиера Борислав Сандов. Стефанов призова когато говорим за климат да не обръщаме внимание само на въглищата, но и на цялата природа, земеделските производители и производство, транспорта, сградите и др.
„Изменението на климата е такава глобална криза, в която няма да има незасегнати, без значение от локация, история или финансови възможности. Това прави проблема различен и тази уникалност кара всички държави да търсят отговори. Отговорът на ЕС е много ясен – ние направихме своята европейска стратегическа дългосрочна визия до 2050-та година за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика. Ние имаме 8+1 сценария, от които държавите са свободни да избират. Има задълбочен икономически и социален анализ, който дава отговорите на всеки един политик и на всяко едно правителство. Призовавам това да е задължително четиво на всички нас без значения позиция и роля“, коментира Георги Стефанов, който обърна внимание и на необходимостта от промяна на мисленето, която да се случи и като следствие от образователни реформи, обещани още в приети от България документи в началото 90-те години и потвърдени в Парижкото споразумение.
Радостина Славкова от екологичното сдружение „За Земята“ направи преглед на предвидени проекти и реформи, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, чиято последна версия еколозите оценяват положително. Тя приветства премахването на парогазовата централа, тъй като „За Земята“ не оценява като добри в дългосрочен план инвестициите в каквито и да е изкопаеми горива, в това число природен газ. „За Земята“ настояват за разширяване на състава на Консултативния съвет по зелената сделка чрез включване и на неправителствени организации.
„Добрите резултати зависят от изпълнението на проектите и реформите. НПВУ е един инструмент, който може да бъде както полезен, така и вреден – ножът може да спаси живот, но може да се използва и за отнемане на живот“, коментира Славкова. Ключови акценти и добри елементи от плана според нея са поставянето на индикативната дата за край на използването на въглища – не по-късно от 2038-ма година, като се надява тази дата да бъде постигната и по-рано. „Има значителни инвестиции в сферата на енергийната ефективност, батерии за съхранение на произведена от ВЕИ енергия, възобновяеми мощности, ВЕИ за собствено потребление за домакинсава и бизнеси“, посочи тя и обърна внимание и на ключови реформи – например тази за разработване на дефиниция и критерии за енергийна бедност. Не на последно място, Радостина Славкова коментира, че държавата трябва да гарантира добре платени работни места на засегнатите работници.
„Трябва да се открият нови работни места, зелени работни места, със зелени умения, това са синдикални работни места, по-добре платени, с по-добри условия на труд. Но големият въпрос е как ще стане това“, коментира и Огнян Атанасов от КНСБ.
Той посочи, че десетките хиляди работници във въглищните централи, в транспорта, в селското стопанство и други сектори, трудно разбират процесите и те не достигат до тях по начина, по който би трябвало. КНСБ настоява за картографиране на уменията на работниците от въглищните региони, за да знаем с какво разполагаме и как могат тези хора да се насочат към новите производства, за които се говори, от каква преквалификация се нуждаят и т.н.
„Настояваме и за законови промени във връзка с работническото участие в зеления преход. Хората чуват какво се планира и питат къде стоят те, къде участват като хора, които са си дали живота в тези мини? Как ще участват работниците – чрез енергийни кооперативи, акционерно участие и т.н.“, попита Атанасов. По думите му, дори един отпаднал или страдащ човек означава, че преходът няма да бъде справедлив. „Мисията не е невъзможна, ние не сме против зеления преход, но той трябва да се случи по справедлив начин. Защото има много примери как хората платиха други видове преходи в миналото“, обобщи той.
Цялата дискусията можете да гледате тук:
