19 септември ще се запомни като деня, в който два големи протеста срещу правителствени действия и бездействия в два ключови отрасъла на българската икономика се конкурираха помежду си за заемане на пространството под прозорците на Министерския съвет, но не намериха допирни точки, за да обединят усилията си. Правителството на премиера Николай Денков проведе отделни преговори с водачите и на двата протеста, като успя да укроти градусите на недоволството и при едните, и при другите.
Първи още от сутринта на 19 септември из центъра на София се разляха колоните на общото протестно шествие на енергетици и миньори от „Марица изток“, ТЕЦ „Бобов дол“, „Топлофикация Перник“ АД и други ТЕЦ. То бе организирано съвместно от двата водещи синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа” в знак на протест срещу проткането и отлагането на наложителни решения в енергийния сектор.
В разпространената декларация на този протест двете синдикални централи посочват: „Правителствата от началото на тази година не направиха нищо за изпълнение на решението на НС за предоговаряне на Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) за отпадане на изискването за намаление с 40% на емисиите от парниковите газове до 2026 г. в енергетиката в сравнение с 2019 г. В актуализираните проекти на Териториалните планове за справедлив преход (ТПСП) се залага драстично намаление на производството на електроенергия от въглища, което обрича мините и ТЕЦ-те на бързо затваряне до 2030 г. Едновременно с това не се предлагат конкретни решения за запазване на електроенергийното ни производство и енергийната обезпеченост на българската индустрия”.
Декларацията поставя 9 конкретни искания: 1) Правителството незабавно да приключи преговорите с Европейската комисия в изпълнение на решението на Народното събрание от 12.01.2023 г. за предоговаряне на НПВУ за отпадане на изискването за намаление с 40% на емисиите от парниковите газове до 2026 г. в енергетиката в сравнение с 2019 г.; 2) Да отпаднат предлаганите от Комисията за енергиен преход към КСЕЗС сценарии за окончателно затваряне до 2030 г. на мощности за въгледобивно електропроизводство, което е в явно противоречие с решението на НС за запазване на въглищната енергетика до 2038 г. 3) Да се осигури финансиране от европейските фондове за въвеждане на иновативни технологии и нови нискоемисионни приложения, позволяващи електропроизводство с по-ниски въглеродни емисии от ТЕЦ, което ще гарантира потенциала на въглищата като енергиен ресурс. Да се гарантира на работниците и служителите от комплекса „Марица изток“, чрез европейско и национално финансиране, участие в дейностите по рекултивация. 4) Да се пристъпи незабавно към изготвяне на Общ устройствен план на Комплекса „Марица изток“ като гаранция, че комплексът ще бъде запазен в неговата цялост. 5) Поради пропусната възможност от България за договаряне на механизъм за капацитет след 2025 г. да се гарантира работата на ТЕЦ „Марица Изток 2“ като основен елемент от критичната енергийна инфраструктура и националната енергийна сигурност за постигане на плавен енергиен преход, включително да се отмени планираното в ЗИД на ЗЕ отпадане на общата годишна квота за задължително изкупуване на електрическа енергия. 6) Правителството да актуализира Интегрирания национален план Енергетика и климат (ИНПЕК) и да изготви Енергийна стратегия на Република България с хоризонт до 2050 г., които да съгласува със социалните партньори. 7) Министерският съвет да одобри териториалните планове за справедлив преход само след съгласуване със социалните партньори. 8) НС да вземе ново решение за отлагане на срока за либерализация на енергийния пазар за битовите потребители от януари 2026 г. с поне 3 години или до постигане на средноевропейските нива на домакинства в положение на енергийна бедност. В противен случай ще се стигне до тежки социални проблеми поради невъзможността на битовите потребители да се адаптират към новите условия. 9) В срок до 28 септември 2023 г. да се подпише с национално представителните синдикати Национално споразумение за справедлив преход.”
В декларацията се заявява още, че участниците в протеста на 19 септември са решени да не допуснат закриването на работни места във въглищните региони и нарушаване на енергийната независимост на страната.
Шествието на синдикатите тръгна от сборния си пункт на площад „Александър Невски”, премина по бул. „Цар Освободител” и по пл. „Батенберг” и се спря пред сградата на Министерския съвет в „триъгълника на властта” да скандира за защита на работническите права.
Лидерите на КНСБ и КТ „Подкрепа” Пламен Димитров и Димитър Манолов влязоха в МС за преговори с премиера Николай Денков, който предварително беше заявил, че ще ги приеме и ще води диалог за търсене на решения по исканията на протестиращите.
Преговорите се проточиха с часове и демонстрантите на жълтите павета отвън изгубиха търпение, като в един момент имаше напън на част от тях да влязат масово в правителствената сграда и да проверят какво става там. Но плътният полицейски кордон удържа на натиска им, без да се стига до ексцесии.
Обстановката бе изнервена допълнително, защото предварителният разчет бе синдикалният протест да завърши до 15 часа, а след това на същото място да дойдат протестиращите срещу вноса на украинско зърно и други продукти селскостопански производители, чиито искания сякаш бяха по-притеснителни за правителството и съответно фокусираха по-масирано медийно внимание. Само че синдикалистите се забавиха със своята демонстрация, защото се забавиха и преговорите на Денков с Димитров и Манолов.
Съответно земеделците бяха принудени да чакат реда си на дистанция, разделени с полицейски кордони от енергетици и миньори. Двете групи протестиращи не показаха никакво желание да се слеят и да обединят усилията си, които принципно са сходни – и в двата случая все пак става дума за искания в защита на отрасли от българската икономика.
Но обединяването и солидарността очевидно все още си остават по-сложно осъществими на ниво трудови маси, отколкото така добре полирания от постоянна употреба прийом на всяка власт „разделяй и владей”.
В крайна сметка Денков, Димитров и Манолов се наприказваха и се появиха на брифинг в МС, за да обявят, че са се разбрали до края на месеца правителството и синдикатите да подпишат споразумение за плавен енергиен преход. То ще гарантира работните места в мините и въглищните централи до 2038 г. В споразумението ще бъде предвидено и създаването до 15 октомври на държавно предприятие за хората, които ще остават без работа, като то ще бъде финансирано с европари от Националния план за възстановяване и устойчивост. Териториалните планове за справедлив преход също ще бъдат коригирани, обеща Денков.
Премиерът държеше да се покаже диалогичен и загрижен, заявявайки: „Това, което установихме в хода на разговора, е, че имаме съгласие по почти всички точки в декларацията. Има няколко нюанса по това, как могат да се реализират предложенията, които те правят, но това са по-скоро технически проблеми, които няма да могат да се реализират точно както е написано в декларацията. Но ние можем да ги отразим в споразумението”.
Пламен Димитров добави за споразумението, че в него ще „опишем по години какво и как се случва с мините в Маришкия басейн и в останалите мини в Перник, Кюстендил и в ТЕЦ-овете.” И подчерта като особено важна ролята на бъдещото държавно предприятие, което да гарантира, че миньорите няма да бъдат излъгани, че ще имат работа до 2038 г. и ще продължат да работят и след това.
Президентът на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов на свой ред обобщи без никакъв ентусиазъм: „Остава ни много малко време, защото много време беше пропуснато. Надявам се страните да бъдат добронамерени в общуването, за да се опитаме да стигнем до няколко пъти споменатото споразумение, което да доведе нещата до един сравнително добър край. Доколкото добър край може да има в една инициатива за ликвидиране на българската енергетика. Но това, за съжаление, е нещо, което в много малка степен вече зависи от самите нас. Ние ще трябва да изпълняваме нечии чужди прищевки. Ако успеем в рамките на това нещо максимално да запазим обществения, националния и всякакъв друг вид интерес, това значи, че ще сме постигнали голям успех. Аз лично ще чакам европейските избори догодина. Искрено ще се надявам те да създадат някаква друга конфигурация от по-нормални хора с по-нормални идеи, които да вършат по-нормални неща. Мечтите са безплатни.”
БНТ излъчи за зрителите си само част от казаното от Манолов. В първи си репортаж спря думите му на изречението: „Доколкото добър край може да има в една инициатива за ликвидиране на българската енергетика“. В следващия репортаж и това изречение вече го нямаше. Прекъсването бе на позитивното „…да доведе нещата до един сравнително добър край“.
След като синдикалните лидери информираха и демонстрантите отвън за договореното с Денков бъдещо споразумение, протестът на КНСБ и КТ „Подкрепа” постепенно се изтегли от „триъгълника на властта” и мястото му бе заето от очакващите реда си земеделци. Това стана във вече късния следобед на 19 септември.
Както е известно, този доста мащабен протест кипи вече от няколко дни, след като зърнопроизводителите реагираха остро още веднага след решението на Народното събрание от 14 септември за вдигне на забраната за внос на зърно и други селскостопански продукти от Украйна. Решението бе прието от представителите на този бранш у нас като удар по националното селско стопанство. Към негодуванието на зърнопроизводителите се присъединиха и производителите на друга селскостопанска продукция у нас. Още в края на миналата седмица всички те предупредиха, че ако не се спусне бариера пред украинския селскостопански внос, ще блокират с трактори и комбайни ключови пътни възли, а след това ще докарат техниката си и под прозорците на Министерския съвет. В отговор на което премиерът Денков не измисли нищо по-добро от това, да нарече тези хора „терористи”, произнасяйки фразата: „Аз с терористи не преговарям”. И така, разбира се, наля масло в огъня на възмущението. То и без това бе силно, защото всичко това се разигра на фона на съвсем различната реакция на правителствата в други източноевропейски страни – Полша, Словакия и Унгария, а след тях и Румъния, отказаха да отварят пазарите си за селскостопански внос от Украйна, предпочитайки да защитят собствените си селскостопански производители.
В такава обстановка в понеделник, 18 септември, бяха осъществени пътни блокади със селскостопанска техника в 40 важни точки по пътищата из страната. Междувременно Денков смекчи тона, извини се за „терористите”, увери, че правителството е готово за диалог.
Протестиращите в крайна сметка се въздържаха да докарат тракторите и комбайните на жълтите павета във вторник, 19 септември. Спряха ги край Долни Богров и предупредиха, че следобеда ще дойдат пред МС само с жива сила и ще пратят преговарящи при премиера. Но ако не постигнат компромис, на 20 септември рано сутринта техниката им ще се настани в София.
За сваляне на напрежението към Долни Богров още сутринта на 19 септември бе изстрелян земеделският министър Кирил Вътев с мисия да увещава протестиращите, че правителството е готово да преговаря, но те трябва да разберат, че не всичко от исканията им е изпълнимо. Посрещнаха го с изливане на мляко в земята и с разпилени в прахта ягоди и малини – за онагледяване какво я чака българската продукция при дъмпинг от Украйна. А пред камерите мнозина от протестиращите наблегнаха и на общото притеснение от качеството на украинската продукция и на контрола върху съдържанието на вредни съставки в нея.
Следобедната земеделска агитка пред МС се забави, както вече разказахме, заради проточилия се протест на енергетиците и миньорите и нежеланието на двата протеста да се сливат. Едните се дърпаха от другите като от чумави. Логично, след като представители на кабинета и медиите през последните дни направиха толкова много, за да развият и натрапят на широката публика интерпретацията, че земеделците – макар и реабилитирани вече от „тероризъм” – всъщност били използвани за политически цели от зли сили, желаещи свалянето на правителството. Успоредно с това се разгърна и творческа кампания по убеждаване на обществото, че това не са никакви земеделци всъщност, а охранени олигарси, които харчели за яхти и майбаси европомощите за земеделие. Дотолкова се оказаха ефективни тези внушения, че част от протестиращите взеха да се кълнат пред медиите, дори и без да ги питат, че нямат никакви задни политически помисли, нито пък някога са пипали яхта или майбах.
Часове наред, до тъмна доба, се проточиха и преговорите на земеделските парламентьори с премиера Денков, подкрепен този път и от финансовия и земеделския министри Асен Василев и Кирил Вътев. В крайна сметка и този преговорен маратон завърши с някакво частично споразумение – правителството се ангажира да изплати на земеделците всички забавени помощи и компенсации. И също така допълнителни 63 милиона лева за зърнопроизводителите. А по най-съществения въпрос, станал и конкретен повод за протестите – украинския внос, бе обещано, че Денков ще се договори с премиера на Украйна засега да се задържи вноса на украински слънчоглед, докато се разберат за такава квота за него, която би отговаряла на българските условия. За другата украинска продукция академикът щял да преговаря с Брюксел. Денков изрично направи уговорката, че нямал представа как ще завършат тези преговори. Но щял да иска и още евросредства за българското селско стопанство.
Нищо и половина, всъщност. „Човекът каза: ще видим”. Но появата на трактори и комбайни в „триъгълника на властта” на зазоряване на 20 септември бе предотвратена. За такова решение доста се постара онази „диалогична“ част от браншовиците, за която очевидно бяха предназначени обещаните допълнителни 63 милиона. И чиято сговорчивост явно е вдъхновила пророка Делян Пеевски още сутринта на 19 септември да предрече, че до обяд на същия ден проблемът със земеделския протест ще бъде решен. Е, малко сгреши с времето, не предвиди удължената синдикална увертюра, но ако не на обяд, то вечерта реченото от него се сбъдна. За да не остане съмнение и в думите, откровено отронени пак през този наситен ден от Кръстника на сглобката – че и ДПС е част от нея.
Нещата не се уталожиха лесно, впрочем. Още часове, буквално до среднощ се точеха първо емоционалните спорове между събралите се на жълтите павета хора, много от които държаха публично да разкажат как конкретно украинският внос застрашава труда им и оцеляването им като селскостопански производители. Същевременно обаче някои енергични браншови водачи дейно агитираха „да не правим циркове пред всички“, а протестиращите да се разделят на групи, по браншови организации, и тихичко, помежду си, „настрани“, без камери, във вътрешни дискусии, да се убедят, че ако се подпише ясен меморандум, фиксиращ всички обещания на правителството, протестните действия може и да бъдат прекратени.
Това бе и решението, обявено в първите минути на 20 септември от председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов, цитиран от БНР – тракторите остават в Долни Богров засега, изчаквайки подписване на меморандума.
Накратко – революцията се отлага. Повярвалите, че нещо може да се промени, за пореден път да пият една студена вода.
