Румънската антикорупция – един „успешен“ политически бранд

Борбата с корупцията е територия на конфликт между консервативни елити, които малко се интересуват от проблемите на гражданите

(снимка: Pixabay, CC0)

Румъния бе доминирана и даже обсебена през последното десетилетие от темата за антикорупцията. По един странен начин политиците, които вземаха властта, почти нямаха друга тема в предизборната надпревара. Защо това е странно? Защото политиците като цяло – не само тези от Румъния, отдавна са престанали да ни предлагат светло бъдеще. Лишени от визия и често неспособни да дефинират национален проект, румънските политици не ни предлагат да ни поведат по желания път на прогреса. Единственото, на което са способни, е да ни предлагат да ни спасят от различни чудовища, които повече или по-малко, са въображаеми. Тероризмът, комунизмът, руската заплаха и, естествено, корупцията са част от арсенала с бедствия, които дебнат зад всеки ъгъл, и от които политиците предлагат да ни пазят.

Не е нужно да подчертавам, че на ниво дискурс тези мисловни конструкции на политиците възпроизвеждаха структурата на приказката, в която добрият герой – политикът, побеждава лошото чудовище – корупцията. След което всички ще живеем щастливо до дълбока старост. Само че дяволът се крие в детайлите. Какъв тип общество и какъв тип национален проект искаме? Как ще изглежда конкретно животът на уязвимите категории граждани? Ще разреши ли антикорупцията социалните проблеми, липсата на жилища, расизма, домашното насилие и пр.?

Днешните шампиони сред поддръжниците на антикорупцията – Съюзът 2020 (Съюз „Спасете Румъния“ – партията на младите в румънската политика, и „Плюс“ – партията на бившия премиер технократ Дачиан Чолош – бел.прев.), не предлагат нищо друго освен магическото решение на тоталната, абсолютна приватизация без никакъв баланс. Същевременно предлагат закриване на училищните инспекторати, а назначаването на учителите в училищата да става от комисии, съставени от учители и родители. Обсебени от желанието да избягаме от злото чудовище (да речем – експремиерът Драгня), представяно като такова от екип от хитри рекламисти, може да се събудим с мерки и резултати, които не сме и сънували.

Защо? Защото всяка рационална дискусия за икономически и политически решения е погребвана от този кръстоносен антикорупционен поход. Гражданите са „бичувани“ медийно без милост с послания, насочени изключително по темата за правосъдието, което остава много малко пространство да мислим за нещо друго. Като специалист по комуникация не могат да не забележа тази тотална доминация на антикорупцията в публичното пространство. Публичният дискурс е направо обсебен от нея. Да не забравяме, че медиите не ни казват какво да мислим, но ни казват за какво да мислим.

Ориентирането на публичното внимание към темата дава предимство на един от политическите лагери и представлява една прикрита, но ефективна форма на манипулация на предизборната кампания. Къде е румънският интелект, който не е способен да формулира дори една критична дума по адрес на силовите институции, антикорупционната прокуратура DNA, тайните служби, международните институции по сигурността като НАТО или към ЕС? Какво да правим с онези, които категоризират като „руска пропаганда“ дори рационалните и балансирани опити за критичен анализ на тези структури? Как да излезем от това елементарно мислене, в което всичко е или бяло, или черно?

Интересен, но и забавен в този контекст е случаят с депутата от Социалдемократическата партия Ливиу Плешояну. Той формулира открито обвинението, че Лаура Кодруца Кьовеши е средство на администрацията на Обама-Клинтън и на румънското вътрешното разузнаване SRI, чрез което американските власти реализират интересите си в нашата страна. Казвам, че е забавен, защото позициите на този румънски депутат спрямо Лаура Кьовеши и бившия заместник директор на SRI – Флориан Колдя, разкриват забележителен национализъм. Наред с критиката на американските институции, Плешояну критикува Ханс Клем – американският посланик в Букурещ, и вицепрезидента на Европейската комисия Франс Тимерманс, заемайки ултраконсервативни позиции. В своят реч при представянето на книгата си „Румъния, страната на една възможна мечта“, Плешояну оплаква съдбата на певицата Лаура Бретан на Евровизия (Лаура е едно симпатично дете от румънски произход, израснало в САЩ и спечелило шестото издание на „Румъния има талант“ – бел.прев.). Според Плешояну Бретан е дисквалифицирана, защото е имала смелостта да подкрепи традиционното семейство. В „Румъния, страна на една възможна мечта“ депутатът смесва критиката към американския посланик в Букурещ с консервативен дискурс от източен произход.

Социалдемократът показва нагледно, че за съжаление в публичното пространство в Румъния единствените критики към НАТО, САЩ, SRI или DNA са формулирани от ултраконсервативни позиции. Неговият разказ е в духа на времената на Чаушеску – една малка, но смела страна е заобиколена от голямата и зла сила.

Трагичното е, че някои от критиките са напълно защитими. Начинът, по който САЩ утвърждават властта си в зоните на влияние, предполага много ефективна стратегия за овладяване на силовите структури. Румънската армия е част от НАТО. Нивото на публичните изказвания на някои генерали – например на генерал Константин Деджерату, разкрива фундаментализъм в подкрепа на НАТО и рециклиране на антируските клишета от Студената война.

Но не е достатъчно армията да е на твоя страна. В демократичната игра не можеш да се наложиш военно и са нужни и по-фини лостове на влияние. Антикорупцията е без конкуренция в този смисъл. По интересен начин виждаме фрапиращи прилики между начина, по който социалистическите лидери като Лула да Силва или Дилма Русеф бяха свалени от власт под претекст за корупция. Изглежда, че тази съдба го очаква и Ливиу Драгня. Не казвам, че няма мотиви за обвиненията срещу лидера на Социалдемократическата партия. Проблемът обаче е, че в момента е трудно да се намери този светец, който може да се измъкне неуязвим от сериозно проучване на прокуратурата.

Дори в последните дни Андрей Карамитру – съветникът на председателя на Съюза „Спасете Румъния“, се озова в една забавна ситуация, след като с пролетарски дух призова да се разчистят „корумпираните помияри на Социалдемократическата партия“. Неговият баща – Йон Карамитру – директор на Националния театър в Букурещ и на Националния театрален фестивал, реши преди време да прекрати договора с фирмата Bilet.ro и да подпише договор с фирмата MyStage.ro за продажбата на билетите за Националния театър в Букурещ. Решението на Карамитру е мотивирано от намаляване на разходите. Но както показва едно разследване на сайта Press One, порталът MyStage.ro е частично собственост на фирмата My Stage Ticketing Srl., чийто собственик е сътрудник в друга фирма – Integrity Investment Partners Srl., със Стефан Карамитру, братът на Андрей Карамитру. Тоест, Йон Карамитру е подписал договор за продажба на билетите с един от бизнес партньорите на сина си.

Наивната идея, че някой би могъл да се измъкне от контрола на тайните служби, които събират информация за всички аспекти на живота на гражданите – от кавги през лични отношения до типове посещавани сайтове и пиратски книги, запазени на компютъра, е много вредна. Корупцията е достатъчно голям проблем, доколкото в мрежите ѝ може да се уловят и „много малки риби“. Ще кажете тогава – да си затворим ли очите за кражбите на Социалдемократическата партия, за това, че се подготвят да подарят на Румънската православна църква десетки хиляди хектари гори, които до момента бяха само дадени на концесия? Не казвам да затваряме очите си. Само че тази полицейска и правосъдна битка е много сложен социален феномен, който рискува да произведе само краткосрочни ефекти. Медийното експлоатиране на глада за правосъдие, спектакълът с белезниците във вечерните телевизионни предавания може да ни струва много в дългосрочен план. Трябва да се отбележи, че италианската кампания „Чисти ръце“ завърши с неуспех.

Тук се вижда трагедията на липсата на критичен дискурс по отношение на антикорупцията, на НАТО, на силовите структури и на дейността на Лаура Кьовеши. Защото, ако правим критика, само за да се оплакваме как сме малка и красива страна и как западняците ни ощетяват с техните свободи и поддръжка за сексуалните малцинства, сме загубени. Най-голямата грешка би била, ако мислим, че е невъзможно да критикуваме и Путин, и Тръмп. Имаме жизнена нужда от информирани и критични статии както по отношение на международната политика на САЩ и специално по отношение на желанието им да нахлуят във Венецуела, така и за авторитарните тенденции на Путин.

Днес в Румъния имаме две ултраконсервативни сили, които си оспорват властта. От едната страна е сила, която иска чисто полицейско решение на проблема с корупцията, прицелено в неудовлетворението на румънците от социалното и икономическо неравенство, възприемано от тях като естествен резултат не от капитализма, а от корупцията. Борбата с корупцията е една страшна борба с корумпираните. Също като в приказките за Фът Фрумос (румънски приказен герой – бел.прев.), който убива змея. Никой не поставя проблема, че ако се поддържа системата, която създава корупцията, утре ще се събудим с други корумпирани, идентични с тези, които тъкмо са били вкарани зад решетките. Това е лагерът, който превръща корупцията в обсесия. Което не би било проблем, ако предлаганите решения не водеха до това само временно да успокояват неудовлетворението на населението, вместо да водят към промяна на системата или до превенция на феномена.

В момента, в който Ливиу Плешояну поиска експулсирането на посланик Ханс Клем и заяви, че Лаура Кодруца Кьовеши е политически инструмент на американците, по негов адрес потекоха стотици обидни коментари. Има поне два мотива за тях.

Първо: Социалдемократическата партия не е в състояние да се възмути морално от мафиотската система на клиентелистки отношения, в които се е трансформирала самата тя и голяма част от администрацията на  страната под нейно управление.

Второ: легендата за американците, донесени от съдбата, които идват да ни спасят от нас самите, все още е много силно автоколонизиращо мислене в нашата страна. Със САЩ са свързвани надеждите на много румънци, които не виждат никакъв друг вариант румънските политици да ни водят по прав път. Според тази логика, дори е много добре, че Лаура Кьовеши е маша на американците. Тъй като нашите политици са една банда корумпирани, нека поне американците да ни избавят от тежкото положение!

Вторият лагер, вкопчен в битка с първия, изразява специфичен антиамериканизъм, който е на практика антилиберализъм с антидемократични валенции. Ние – един народ на достойни румънци, със страховити войводи и забележителни легенди, сме се оказали унижени от поддръжниците на сексуалните малцинства в упадъчния Запад! И да, именно Лаура Кодруца Кьовеши е хвалена от университета „Харвард“, който на свой ред е въвлечен  в скандал за…. познайте какво… корупция! Младежите със състоятелни родители давали подкуп, за да бъдат приети в университета! И да, ние връчваме отличието доктор хонорис кауза на Франс Тимерманс, когато в Холандия банката ING – една от най-големите банки в света, бе глобена с голяма сума пари за… познайте какво… корупция! Но ако тези критики са направени, за да поддържаме един дакопатски суверенизъм, който е безкрайно нелеп, тогава наистина няма надежда за нас (дакопати е определение за румънските националисти, които измислят всякакви теории и „факти“ за величието на даките – бел. прев.).

Интересно е, че и двата лагера игнорират нещо жизненоважно: парите! Слабо се чуват гласовете на онези, които дискутират за икономическия модел на ЕС, за необходимостта да се питаме какво прави икономиката за нас, а не само какво ние правим за нея, какво наистина означава присъствието на американските военни бази на нашата територия, какви са финансовите измерения на това военно сътрудничество и какви са рисковете за сигурността? Какви предимства имаме, щом сме им позволили да се инсталират в Румъния? Как можем да си представим централна банка на ниво ЕС, която да осигури стабилност на съюза, а не само на еврото? Как можем да преодолеем политиката на икономии и можем ли да си представим нови решения, при които се стимулира потреблението с пари от ЕС? Как бихме могли да мислим за социалната защита и за социалните жилища, така че да намалим проблемите, свързани с безработицата и с липсата на подслон? Какво правим с правата на трудещите се румънци в други страни на ЕС? Нищо. Тишина.

Толкова много се обсъждаше построяването на един метър магистрала, което беше една чудесна пиар стратегия на един богат човек. Докато две големи стачки – в Electrolux и ٔNestle, са обгърнати от оглушителното мълчание на централната преса. Това говори много за нашите елити и за техните стерилни спорове.

Оставете коментар