В категории:Интервюта

“Златната ера” на антикорупцията в Румъния беше фалшифицирана

Не искам правосъдие, което да изглежда независимо, докато е оковано във вериги от разузнавателни служби, казва румънският експерт по добро управление Кодру Врабие в интервю пред „Барикада“

Кодру Врабие (снимка: Влад Станчу/Асоциация INK)

Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по теми като добро управление, прозрачност, отговорност и почтеност в публичния сектор. Той е допринесъл за извършването на много реформи в правосъдието и публичната администрация в Румъния. Следвал е право и политически науки в Румъния, България и САЩ, завършил е магистратури по администрация и европейски въпроси в Румъния, Холандия и Испания. От 2010 г. е участник в програмата „Лидери за правосъдие“.

Г-н Врабие, от известно време твърдите, че румънското правосъдие се намира на кръстопът. Какво липсва в обществения разговор по тази тема? Какво не разбират добре привържениците на правителството в неговия опит да се противопостави на “злоупотребите” от “златната ера” на антикорупцията и какво не разбират онези, които са убедени, че Лаура Кьовеши и антикорупционната прокуратура DNA са безпогрешни?

Липсва каквото и да е приемане на другата страна. Всеки от тези лагери е блокиран в своята собствена реторика. Никой не прави естествената стъпка да се вслуша, да разбере и да приеме, че другата страна може да има валидна гледна точка. Например, DNA не претендира да е безгрешна, но привържениците на антикорупционната прокуратура възхваляват и митологизират тази институция. Мога да разбера нуждата от разкази за успех в днешна Румъния, но би било по-мъдро, ако не губим ума си в приказки и легенди.

Изначално проблемът е там, че ние се намираме в ситуация, в която не е никак лесно да разбереш кой закон е в сила. Имаме много закони, които си противоречат. Практиката на т.нар. “извънредни постановления” (юридически актове със сила на закон, които правителството приема, за да избегне дискусиите в парламента – бел. прев.) ни обърква напълно. Статистически всяка седмица през последните 20 години Румъния е приемала по 6 закона в парламента и по 2 извънредни постановления на правителството. В такава ситуация е почти невъзможно да спазваш закона, особено при положение, че служителите в публичната администрация имат диспропорционално голяма власт да го интерпретират. Тази законодателна инфлация води по естествен път до корупция.

Точно това се случи през 90-те години. Гражданите отдавна се научиха, че е по-изгодно да платят подкуп и да получат това, от което имат нужда, вместо да губят време и нерви в борба с администрацията. Отговорът на проблема, който беше даден в Румъния, не съдържаше мерки, така че да се елиминират причините. Вместо това идеята бе да се прикрият козметично последиците. Така правосъдието продължи да бъде хаотично, липсата на административен и съдебен капацитет остана също толкова висока. Румъния изобрети една институция, която да направи почистване – известната антикорупционна прокуратура DNA. За един период от време тя показа резултати, които не можеха да бъдат трайни и устойчиви, защото причините не бяха елиминирани.

Това, което виждаме днес в румънския политически пейзаж, са последиците от решения, които са били отлагани. Дискусията за корупцията и антикорупцията заобикаля именно причините, които споменах по-рано – тоест, невъзможността да се спазва закона или прекомерните разходи за спазването му.

Сравнихте с иго върху правосъдието влизането в сила на извънредното постановление № 7. Чрез него бе засилено звеното за разследване на магистратите, което бе извадено от контрола на главния прокурор и правителството получи възможност да се намеси директно в правосъдната система. Има ли решение за отношенията между правосъдието и политическата система, така че Румъния да не остане разпъната между двете крайности – или да е “страна на прокурорите”, които вкарват политиците зад решетките, или да е държава, в която корумпираните политици неутрализират и унищожават магистратите, които им се противопоставят? Лаура Кьовеши вече е обвинена наказателно по две отделни дела…

Не мога да приема тази логика – или едното, или другото. За мене е крайно опасно да мислим, че в Румъния не може да съществува баланс; че би трябвало да е или страна на прокурорите или страна на корумпираните. Предпочитам да изчезнат опитите за корупция, а прокурорите да са по-скоро анонимни. 

Но да се върнем на извънредно постановление 7, за да не помислите, че заобикалям отговора. С негова помощ министърът на правосъдието подчинява политически определен брой прокурори от секцията за разследване на магистратите и чрез тях може да окаже натиск над всеки друг магистрат. Да не забравяме, че съдебната инспекция също се намира под контрола на този министър. Механизмът е прост: ако един прокурор започне разследване срещу политически приятел на министъра, този прокурор може да бъде сплашен чрез съдебната инспекция или чрез звеното за разследване на магистратите. Ако прокурорът продължи и изпрати делото в съда, същите два инструмента могат да бъдат използвани от министъра срещу съдиите, които получат делото. Не ми се мисли как могат да бъдат използвани тези инструменти, ако става въпрос за личен враг на човека, заемащ поста министър на правосъдието. Страховито е. Ето защо извънредно постановление 7 е повратен момент в историята на правовата държава в Румъния.

Вече съм обяснявал, че правосъдието не е било никога ключов елемент в политическата и социална модернизация на Румъния през последните 30 години, а по-скоро Пепеляшка, от която всички очакваха да сготви и да почисти вкъщи. За един кратък период от време нашето правосъдие бе като принцеса, но си загуби пантофа и се превърна обратно в Пепеляшка. Сега е по-унизена и отпреди.

А пантофът на Пепеляшка в случая на румънското правосъдие бе протоколът за сътрудничество на антикорупционната прокуратура DNA с тайните служби в лицето на румънската разузнавателна служба SRI. Откакто бе публично осветено това сътрудничеството, политиците поискаха да върнат правосъдието обратно в позицията на слугиня, точно както мащехата и сестрите от приказката за Пепеляшка. Тук възникват два естествени въпроса: Има ли принц, който да търси тази Пепеляшка? Ако да, надявам се да не дойде със същия пантоф, защото нямаме нужда от правосъдие, което да се базира на тайното сътрудничество с разузнавателните служби. А самата Пепеляшка, веднъж измъкнала се от позицията на слугиня, наистина ли е толкова чудна, колкото ни бе описвана доскоро? Нека не бъде дори принцеса, а просто жена с глава на раменете и с крака, стъпили здраво върху земята.

С други думи, мисля, че сме в повратен момент, а само хора от правосъдната система могат да ни покажат дали имат силата да дадат нов живот на принципите на правовата държава. От тях трябва да дойде призива към цялото общество, тъй като на политиците не може да се има доверие за подобна стъпка. За щастие има граждани, които искат промяна за добро в правосъдието, срещаме ги на публичните демонстрации, по улиците, на площадите и в цялата страна. Но, за съжаление, те още не знаят как да формулират ясно това, което искат. Ето защо се оставят да бъдат привлечени от миража на личности от месиански тип.

Вие бяхте сред хората, които имаха идеи за модернизацията на Румъния, за отварянето на политиката към нови играчи, към нови социални интереси, за замяната на корумпираните елити на прехода с по-чисти умове и ръце. Как би изглеждала сега една актуализирана визия за модернизацията на страната, която да отчита какво се е случило през последните години и реалностите на т.нар. “дълбока Румъния”, или другояче казано  – Румъния отвъд големите градове? Кой би могъл да се бори за тази визия, ако привържениците на антикорупцията искат само връщане в нейната “златната епоха” отпреди 2017 г.?

“Златната” епоха на антикорупцията отпреди 2017 г. беше фалшифицирана. Не желая да се връщаме там. Не искам правосъдие, което да изглежда независимо, докато е оковано във верига от разузнавателните служби. Искам професионално правосъдие, а за да бъде такова, то има нужда от независимост и от адекватни ресурси, както и от закони, писани от мислещи хора. Да, това, което се случи през последните две години е плашещо, но то бе очаквано. Не си дадох сметка навреме, така че да предупредя за опасността, но сега оценявам, че беше естествено нещата да се развият в тази посока.

Разбира се, един разказ за успех в дадена област е толкова по-интересен, колкото по-големи са проблемите, които трябва да се преодолеят. С други думи, опитите през които преминава правосъдието през последните две години правят разказа много по-атрактивен и по-интересен, отколкото ако реформите, бяха успели в тишина. Но ми се струва наистина важно, че хората от правосъдието са потърсили и са намерили ресурсите, за да се противопоставят на грешната посока. Сега остава само да се намери правилната посока. Мисля, че тя е свързана с един пакт, който в същността си ще доведе до реализацията на три прости цели: политиците да се откажат от подчиняването на правосъдието; магистратите да уважават и да поддържат непокътнат своя статут, интегритет и достойнство; гражданите да си възстановят доверието в държавата, в закона и в институциите.

Знам, че не е лесно да се направи всичко това. Трябваше да го направим преди 30 години или поне през последните 20. Намираме се пред изпит за зрялост за цялото румънско общество. В него си даваме сметка колко румънци са избрали да заминат в чужбина и са го направили защото тук разходите за спазване на закона са били прекалено високи. Имаме нужда да поставим обществото да се движи по един нормален път, в който най-изгодно за гражданите е да спазват закона и правилата на честната конкуренция, а не да се кланяме на някакви мошеници, които ще ни държат в състояние на слуги, докато са на власт.

Да, участвах включително в изборната реформа от 2015 г. с надеждата, че нови политически актьори ще могат да внесат нов дух на политическата сцена. Но засега очакванията ми не се потвърждават. Новите партии и новите хора в румънската политика все още не са успели да формулират визия как трябва да изглежда успехът – не само в правосъдието, но и в цялото общество. Със сигурност новите политически актьори са важни. Те са се борили да не позволят плъзването на Румъния към авторитаризъм. Но все още не са ме убедили, че знаят какво трябва да бъде предложено. Все още не са формулирали достатъчно привлекателна алтернативна оферта. Може би имат нужда от още време. Но ме е страх, че нямат цялостната яснота, за да успеят да убедят избирателите в кампаниите, които следват тази година. Страхувам се, че ще продължат да потребяват ресурси, енергия, време и нерви, борейки се срещу онези, които искат да победи “старото” в румънската политика, вместо да насочат усилията си към раждането на новото, така че да ни спестят енергията, ресурсите и нервите на нас – добросъвестните граждани.

За щастие обаче, вътре в правосъдната система изглежда съществува ядро от професионалисти, способни да дефинират визия за бъдещето на правовата държава у нас. Ако тези “хора на правдата” – както бих желал да ги нарека, получат подкрепата на част от гражданското общество и на част от новите политически актьори, съм убеден, че ще започне най-интересната част на (р)еволюцията. Надявам се само, че “хората на правдата” ще намерят ефективен механизъм, чрез който правосъдната система ще се отчита пред гражданите по начина, по който искаме това от кметовете, общинските съветници, министрите, депутатите и президента на републиката.

Лаура Кьовеши. Снимка: Wikipedia

Кандидатурата на Лаура Кьовеши за ръководител на европейската прокуратура провокира противоположни чувства в Румъния. Едни я считат за “светица” или “мъченица на антикорупцията” , докато други се отнасят към нея като към демонична сила на репресията и произвола. След като антикорупцията в Румъния бе сведена до една личност, изглежда че сега тече нов конфликт между нейни поддръжници и противници на европейско ниво. Сякаш след като загуби мача вкъщи, Кьовеши се надява да спечели с голове в чужбина? В този смисъл каква роля очаквате да играе новата европейската прокуратура в Румъния и като цяло в източната част на ЕС, след като заработи през 2020-2021 г.? Докато едни гледат на тази институция с надежда, че би могла да се противопостави на съмнителните местни лобита, други са възмутени, че антикорупцията от типа на Кьовеши е форма на автоколонизация…

Сравнението с футбола е много добро. Спомням си отбора “Униря” от Урзичени (град с население под 15 000 души недалеч от Букурещ – бел.прев.), който гледах във върховите му изяви в периода 2007-2010 г., когато участва в турнира за Купата на УEФА и стигна дори до групите на Шампионската лига. Но веднага след това – през 2011 г., клубът бе ликвидиран. Точно това е опасността и сега, защото не знаем точно кой е бил моторът за успех на DNA, докато г-жа Кьовеши ръководеше институцията. По същия начин Дан Петреску – треньорът на “Униря”, нямаше никакъв футболен успех след 2012 г.

С други думи – не намирам нито един конкретен индикатор, който да обясни безпристрастно и безспорно кариерата на госпожа Кьовеши. Не намирам такъв нито в периода, в който тя бе главен прокурор на Румъния (2006-2012 г.), нито в периода ѝ като главен прокурор на DNA (2013-2018 г.). По същия начин не ми е ясен мотива, заради който бе уволнена от министъра на правосъдието (със съучастието на Конституционния съд) през 2018 г. Обективно погледнато, не знаем дали в периода, прекаран от нея начело на DNA, тя може да бъде считана за безспорен успех на институцията или за патрон на серия от злоупотреби, включително, свързани с тайните протоколи за сътрудничество с румънското разузнаване SRI.

Единственото, което знаем е, че субективно погледнато Кьовеши удовлетворява глада за справедливост в румънското общество, наказвайки корумпираните. По тази причина обществото изглежда ѝ дава празен чек с безкрайно доверие и дори ѝ прощава някои дефицити като плагиатстването на докторантската теза, безпринципната връзка с разузнавателните служби, провалът на някои дела с голям отзвук, комуникационната стратегия с двоен стандарт по отношение на политиците и липсата на логични обяснения за някои дейности на подчинените ѝ (бел. прев. – Кодру Врабие има предвид различни аспекти от комуникацията на DNA – фактът, че съобщава шумно за арести, но не подава така обилно информация за хода на делата в съда или за присъдите, освен ако не смята да обжалва присъдата по дадено дело; специализираната прокуратура е имала и практика да подава информация към избрани журналисти, както и да провокира поток от взаимни нападки между разследвани политици).

Така че личността на госпожа Кьовеши не е от толкова голямо значение, въпреки че е централна в казуса, за който говорим. Скандалът е свързан с личността ѝ, най-вече заради принципите, които някои хора вярват, че тя олицетворява. Но тази ѝ същност е дадена от възприятията на политическите актьори по отношение на правовата държава.

Сегашните управляващи в Румъния (лагерът против Кьовеши) поставят акцента най-напред върху демократичното мнозинство, което изборите излъчват, и частично върху върховенството на закона. Последното зачитат само доколкото те самите са пострадали от неуважението на човешките права и от неспазването на разделението на властите в държавата. Но собствените им посегателствата срещу тези принципи, извършени чрез съучастието на омбудсмана и на Конституционният съд, не могат да балансират евентуалните нарушения, извършени от DNA. От друга страна опозиционните политици (лагерът про-Кьовеши) поставят акцента най-напред върху върховенството на закона – така както те го разбират, и разделението на властите, но се объркват, когато се изправят срещу възможни нарушения на човешките права, какъвто е случая с политиците, които са били преследвани селективно.  

Липсва приемане на реалностите, всеки от двата лагера е блокиран в собствената реторика. Много е опасно да запазим в публичното пространство тази талибанизация, защото тя се съчетава по нещастен начин с популизма, с дезинформацията, с митологизацията на публични лица. Резултатът от подобни комбинации никога не може да бъде позитивен. Виждаме го при авторитарните тенденции в Унгария, Полша, Молдова, Австрия или дори САЩ. Или пък го виждаме във всеобщото объркване и неяснота във Великобритания.

Ако успеем да се предпазим от тези тенденции, ще забележим, че назначаването на европейския прокурор за защита на финансовите интереси на ЕС не е нещо особено. Процесът на съвместно вземане на решение между европарламента и Съвета на ЕС върви без проблеми напред, след като европейските експерти в областта се разбраха да обсъждат къс списък от трима кандидати. Донякъде е разбираемо, че ЕС би желал прокурор от Източна Европа, защото това би гарантирало, че процесът на интеграция на новите страни-членки се движи по правилния път. В същото време, мисля, че хората, които вземат решение в Брюксел, осъзнават опасността да направят институцията на Европейската прокуратура уязвима още преди нейното основаване.

След като бъде определен бъдещият главен европейски прокурор – без значение дали това ще е госпожа Кьовеши или не, нещата ще продължат в Румъния както са били досега… Ясно е, че европейската прокуратура ще има доста работа, особено от гледна точка на обвиненията за злоупотреби с европейските средства.

В “добрите години” на антикорупцията румънските експерти се хвалеха, че DNA може да бъде считана за модел, достоен за износ в региона и изглеждаше, че има например молдовци и българи, които го искат. Не се ли случи обаче обратното?

DNA би могла да е добър модел, само ако пасва на архитектурата на останалите институции, а тук има вече бариера: статутът на прокурорите в Румъния е много различен от този на прокурорите в Молдова и в България. Така че е трудно да се направи “трансплантация”.

Трябва да се изпълни и още едно условие, което дори Румъния не успя да спази напълно: една специализирана антикорупционна служба има смисъл само, ако съществуват мерки за превенция на корупцията във всяка публична институция, и ако има средства за административен контрол, чрез които да проверим дали превантивните мерки са правилно приложени.

Ще се върна на политиците, защото някой би могъл да каже, че в Румъния те са се “вдъхновили” най-вече от негативните модели на съседите. Според мен, не са имали никаква такава нужда. Нашите политици – румънци, молдовци или българи, не са толкова различни, колкото ни се иска да вярваме. Ако могат да мобилизират избирателите само с думи, без да потребяват ресурси, време, енергия, биха го направили. Те са еднакво цинични и популисти, за съжаление.

(От румънската версия на „Барикада“, със съкращения. Оригиналната публикация може да видите тук. Пълното интервю на български е достъпно тук.)

 

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар