„Корупцията може да бъде победена! Не се предавайте!“, бяха последните думи на Лаура Кьовеши от пресконференцията, на която тя обяви, че от днес няма да бъде повече ръководител на Националната дирекция „Антикорупция“. Няколко часа по-рано президентът Клаус Йоханис, считан за поддръжник на Кьовеши, подписа декрет, с който я отстранява от длъжността ѝ.
Решението на президента дойде месец, след като Конституционният съд постанови, че държавният глава трябва да изпълни искането на министъра на правосъдието Тудорел Тоадер и да подпише заповедта за отстраняването на Кьовеши. През февруари Тоадер поиска уволнението на прокурорката на базата на свой документ с 20 заключения, сред които прекомерно авторитарен подход в работата, намеса в дейността на подчинените прокурори, отдаване на приоритет на съдебните дела и обвиненията на базата на медийното им въздействие и други. Тъй като Йоханис се бавеше с решението си, управляващите социалдемократи заявиха, че обмислят да стартират процедура за неговия импийчмънт. Конфликтът между социалдемократите и техните съюзници либерали от една страна и привържениците на борбата с корупцията, сред които президиентът Йоханис и Кьовеши, доминираше политическия пейзаж през последната година и половина.
През изминалите от февруари досега месеци медийното присъствие на Кьовеши спадна значително. Вестник „Евениментул зилей“, който е считан за близък до бившия президент Траян Бъсеску, писа, че за първите шест месеца на 2018 г. по 209 от делата, в които DNA е обвинител, е имало оправдания. Това според медията означава, че Кьовеши и нейните подопечни работят по изфабрикувани обвинения.
Ако обаче внимателно се разгледа политическият контекст в Румъния, ще се забележи, че още от лятото на 2017 г. тече предефиниране на румънската борба с корупцията. През юни 2018 г. парламентът внесе промени в наказателния и наказателно-процесуалния кодекс, които бяха критикувани от западните партньори на Румъния и от професионални организации на магистратите в страната, тъй като отслабвали независимостта на правосъдието. Аргументът на управляващите за тези промени обаче е силен. Тезата на социалдемократите е, че коригират разпоредби, по които Конституционният съд се е произнесъл още преди повече от две години, че не са съобразени с конституцията. Съществува например мнение, че коригираните разпоредби за злоупотребата със служебно положение са били използвани, за да се „инструментализират“, т.е. скалъпват обвинения срещу политици под диктовката на могъщия съюзник на DNA – вътрешното разузнаване.
Противниците на предефинирането на антикорупцията виждат в нея средство за модернизиране на Румъния и обновяване на политическия пейзаж в страната, която подобно на други страни от европейската периферия има в ДНК-то си позорното петно на корумпираността и клиентелизма. Противниците на антикорупцията предупреждават, че тя води до неутрализиране на вота на мнозинството, до възход на технокрацията, на институции и публични фигури, които не са определяни чрез избори.
По време на своята пресконференция Лаура Кьовеши заяви, че антикорупцията е действала по еднакъв начин за всички – и за богати, и за бедни, за хора с всякаква партийна принадлежност. Според Кьовеши самата процедура, по която се стига до нейната оставка, поставя въпроси.
„Напомням ви, че предложението за оттеглянето ми не изпълнява условията на закона. Върховният съвет на магистратурата даде негативна оценка за него. Пред секцията за прокурори на този съвет доказах, че мотивите, посочени от министъра на правосъдието в предложението му, са отчасти нереални, а отчасти недоказани“, заяви още Кьовеши. Тя добави, че отсега нататък ще бъде обикновен прокурор.
Вече текат спекулации за бъдещето на прокурорката и на DNA. Ще започне процедура по определяне на наследника на Кьовеши, която може да продължи няколко месеца. Някои спекулират, че прокурорката ще влезе в политиката. Отпреди месеци има мнение, че тя може да направи кариера в международни правораздавателни институции – например в общоевропейската прокуратура, по чието създаване се работи в момента.
