В категории:Свят

За Турция всички кюрди са терористи

Анкара блокира политическото решение за Сирия заради своята неспособност да се справи с вътрешните си противоречия

Реджеп Ердоган и Доналд Тръмп. Снимка: Wikimedia Commons

Салех Маслем, Haarez

Кюрдите в Сирия са в директен конфликт с властта в Дамаск след въстанието в Камишли през 2004 г. и настояват да получат своите демократични права. Когато в страната започна революция, кюрдите се присъединиха и настояваха за свободна и демократична Сирия, в която тяхното съществуване и законови права ще бъдат признати конституционно.

Тогава не знаехме, че курсът на тази революция ще се промени и че чрез манипулации Турция ще превърне кюрдският въпрос в Сирия в сериозно препятствие пред намирането на изход от конфликта в страната.

Управляващите Турция, които следват идеологията на „Мюсюлманско братство“, имаха собствени планове за Сирия: те искаха властта в страната да бъде предадена в ръцете на „Мюсюлманско братство“. Това бе заявено от турския външен министър при среща с Башар Асад в началото на кризата. След като сирийският президент отхвърли ултиматумите на Анкара, Турция се превърна в убежище за сирийската опозиция и всичките ѝ политически представители, въоръжени милиции и дори неправителствени организации. Турция създаде тренировъчни центрове за бойците на опозицията, осигури им продоволствия, оръжия и друго военно оборудване и подсигури, че никой от тях няма да се договаря със сирийските кюрди. Точно това и стана.

Първоначално Турция се опита да насъска всички свързани с нея фракции като Фронтът „Ан Нусра“, бригадите „Ал-Таухид“ и други производни на „Мюсюлманско братство“ групировки срещу кюрдите, които оказаха яростна съпротива. След това Анкара се опита да претопи кюрдите във въоръжените и политически организации на подкрепяната от нея опозиция.

Кюрдите настояха опозицията да признае правото им на съществуване и да гарантира, че кюрдският въпрос ще бъде част от всякакви бъдещи планове за демократична Сирия. По настояване на Турция обаче всички фракции на опозицията отказаха да направят това.

След това Турция реши да унищожи сирийските кюрди като прати Ислямска държава към техните региони. А когато кюрдите победиха ИДИЛ в Кобане, мръсните номера на Анкара станаха видни за целия свят. Международната коалиция реши да се съюзи с кюрдите в битката за освобождаване на окупираните от ИДИЛ територии.

Така Турция бе принудена да се намеси директно, вместо да използва подопечните си групировки. Тя окупира Северна Сирия, след което и кантона Африн. За да прокара целите си за подмяна на демографската картина на региона и унищожаване на местните кюрди, Турция прибегна до схеми, които не отговарят дори на минималните морални и хуманитарни ценности и норми.

Турция положи всички възможни усилия, за да не допусне кюрдите до международните преговори за намиране на политическо решение на сирийската криза, страхувайки се, че така кюрдите биха получили някакво легитимно признание. Кюрдите и съюзниците им бяха изключени от разговорите в Женева, Астана и Сочи. Всяка врата на международните форуми бе затворена за тях, защото Анкара изнудваше всички заинтересовани страни. В добавка към това Турция се опитва да вкара сирийските кюрди в списъците с терористични организации като приравнява Отрядите за народна отбрана с Кюрдската работническа партия.

Всичко това повдига въпроса: защо е тази враждебност срещу кюрдите, тази “кюрдофобия”?

Отговорът на този въпрос може да се открие в историята на турската държава, която е основана върху руините на народите, които е изтребила – като арменци, асирийци, понтийци, кюрди и други. Въпреки десетките кланета, извършени от турските власти срещу кюрдите преди началото на бунта на ПКК през 1984 г., те не са успели да унищожат този народ.

Турският фашизъм вярва, че всеки кюрд, който получи правата си, ще е враг на турската държава и ще иска да отмъсти на Турция за престъпленията ѝ – не само срещу кюрдите, но и срещу другите пострадали народи.

Турската държава успя да елиминира Червен Кюрдистан през 1929 г. благодарение на приятелските отношения на Ататюрк със Сталин, а през 1945 г. и Република Махабад чрез отношенията си със съюзниците. Алжирското споразумение от 1975 г. между Саддам Хюсеин и шаха на Иран пък спомогна за смазването на кюрдския бунт в Северен Ирак.

Днес Турция заявява, че няма да допусне в Северна Сирия същата грешка, която е направила в Северен Ирак през 1992 г. – т.е. да допусне оформянето на фактически автономен кюрдски регион. Анкара възнамерява да поправи “грешката” си с всички възможни способи.

От 1984 г. насам Турция използва всякакви видове репресии и мръсни номера, за да смаже кюрдската революция вътре в страната. Тези усилия обаче не са успешни, въпреки всички убийства, арести, злоупотреби, разселване и несправедливи присъди срещу демократично избрани представители.

Управляващите Турция страдат от кюрдофобия, която ги кара да гледат на всеки кюрд като на член на ПКК, който трябва да бъде елиминиран. С други думи, счита всички кюрди за терористи – с изключение на тези кюрди, които се съгласят да се бият срещу ПКК редом с Турция. Страни, които не определят ПКК за терористична организация, трудно могат да установят нормални отношения с турската държава.

Неуспехът да бъде смазан кюрдският бунт в самата Турция води до усложнения за Анкара. Поради това тя иска от всички да се борят с ПКК вместо или заедно с нея – включително срещу кюрдите в околните държави. Всеки, който не го прави, се счита за терорист или свързан с ПКК.

Предвид това всеки, който иска да работи за политическо решение в Сирия, трябва първо да намери решение за тези сложни вътрешни проблеми на самата Турция. А такова решение е възможно единствено, ако турската държава се помири с кюрдите.

*Салих Маслем е бивш съпредседател на Партията на демократичния съюз PYD, представляваща кюрдския конфедералистки проект в Северна Сирия.  

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар