Българският клон на Асоциацията на европейските журналисти поиска от президента Румен Радев да наложи вето върху приетите от парламента промени в Закона за защита на личните данни. От организацията изразяват „сериозните си притеснения“ от решението на депутатите да приемат „в тази му форма“ законопроектът, който на хартия цели хармонизирането на вътрешната уредба с Общия регламент за защита на личните данни 2019/679 (GDPR).
АЕЖ-България призовава президента Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание, пишат от организацията.
От АЕЖ припомнят своя позиция, заявена още при обществените обсъждания при внасянето на законопроекта, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът прави точно обратното – ограничава това право. Той не предвижда достатъчно гаранции на принципно ниво за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване, смятат от асоциацията.
Така приетият законопроект противоречи на основни принципи и права, предвидени в Конституцията. Той не отговаря на духа и принципа на Регламента на ЕС, според който обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Въпреки възраженията ни, в приетия законов текст присъстват 10-те кумулативни изисквания, с които журналистите трябва да се съобразят преди да обработват лични данни: естеството на данните; влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и на неговото добро име; обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора; характера и естеството на изявлението; значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес; отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото; отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот; целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението; съответствието на изявлението с основните права на гражданите; други обстоятелства, относими към конкретния случай.
Според АЕЖ вменяване на подобни отговорности и ограничения в ползването на лични данни в журналистически материали и за целите на художественото, научно и творческо изразяване, застрашават и ограничават неправомерно свободата на словото – правото на изразяване на мнение, свободата на печата и на другите средства за масова информация и правото на търсене, получаване и разпространяване на информация.
Целта на регламента е да внесе баланс и да гарантира личните данни, като изрично както в рециталите към регламента, така и в чл. 85 е оставено на националните законодатели в отделните държави членки да гарантират в достатъчна степен изключения и дерогации от правилата за защита на данните в полза на свободата на словото. Това е така именно, защото националният законодател трябва да предвиди в най-голяма степен изключенията и необходимите гаранции на свободата на словото, за да не бъде тя неправомерно репресирана. С предложения законопроект се предвижда точно обратното – въвеждане на толкова широки и неясни ограничения на правото на ползване на лични данни за художествени, научни и журналистически цели, че реално се налага цензура и възможност за широк произвол от страна на изпълнителната власт в директно противоречие с чл. 40 от Конституцията на Република България.
От АЕЖ завършват искането си за вето до президента Румен Радев с настояването, че регламентът се тълкува превратно, ограничава се неправомерно достъпът до публични регистри като имотния и търговския чрез ЕГН, а освен това не е ясна дефиницията на професионална тайна. Също така се запазва непосилния таван на санкциите – до 20 млн. евро или 4% от оборота на фирмата.
Вносител на законопроекта е правителството, а окончателното му приемане на второ четене мина в парламента без дебати на 23 януари. „Капитал“ отбелязва, че по време на гласуването в пленарната зала единствен се изказа депутатът от БСП Милко Недялков, за да изрази притеснения от разпоредбите и критериите, които залагат субективизъм, но никой не обръща внимание на изказването му, а спорните текстове са гласувани и одобрени анблок.
About The Author
