Народното събрание отхвърли ветото на държавния глава Румен Радев върху промените в Закона за личните данни.
127 депутати гласуваха за трети път поправките, срещу които възразиха от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България и Съюза на българските журналисти.
Румен Радев наложи вето на част от промените 4 февруари 2019-та година след призивите на журналистическите организации, но в отсъствието на БСП от пленарната зала, управляващите потвърдиха волята си безпроблемно. Едва 1 глас „против“ се появи на парламентарното табло, а 4 народни представители се въздържаха.
Според държавния глава поправките не постигат целта на законопроекта – баланс между правото на защига на личните данни и правото на изразяване и информация. От ГЕРБ категорично отхвърлят това твърдение и смятат, че промените са резултат от усилен труд, успял да оформи именно този баланс във финалните текстове.
„Това беше закон на баланса. Работихме точно, за да намерим баланса между двете права – да бъдеш информиран, но и твоите лични граждански права да бъдат защитени. Този баланс беше плод на четири месеца работа“, обяви по време на кратките дебати депутатът от ГЕРБ Мануил Манев. Той обърна внимание на факта, че промените са били приети в зала преди ветото на президента с абсолютно мнозинство и без нито един глас „против“.
„Не съм вярвал, че ще кажа тези думи в Народното събрание, но изключително ми е тъжно и неприятно, че колегите от БСП не са в тази зала“, обърна се задочно Манев към отсъстващите от залата по партийно решение депутати от БСП. „Отказахте ли се от вашия президент? Защо ви няма в залата да защитавате неговото вето? Защото нямате доводи или защото ви е срам от това конюнктурно, популистко вето без нито един аргумент?“, попита Манев и добави, че според него дори представителите на президента в комисиите трудно са намирали аргументи да защитят ветото.
„На всичкото отгоре администрацията на президента, осъзнавайки своята грешка, изригна в социалните мрежи – защо никой не ни подкрепял. Ами защото ветото е безпринципно и нелогично“, добави Манев, визирайки публикация във „Фейсбук“ на шефа на кабинета на президента Иво Христов, в която той съжали за липсата на реакция от страна на журналистите.
Манев беше категоричен, че поправките всъщност дава форми на защита на журналистите, вместо да отнема такива.
„Балансът е в тези прословути критерии, за които аз продължавам да твърдя, че всъщност са форма на защита на работата на журналистите. Защото всеки гражданин има право да търси отговорност. Ако ги нямаше тези критерии вградени в закона, то тогава журналистите трябваше да отговарят на всякакви реални и нереални претенции към тях. А сега имаме ясни критерии. Имаме критерии, които могат да кажат – не, колегите журналисти са били прави. Законът им е дал това право“, настоя Манев.
Той завърши изказването си с остра атака към Румен Радев:
„Търсенето на баланс в тази среда – между правата и между правото да бъдеш информиран – е онази светлина, ако трябва да цитираме, която дава възможност, без да страда гражданина, да получава своята информация. Да наложиш вето на един закон, приет без нито един глас против, означава, че или светлината ти пречи, или търсиш конюнктурата на момента и търсиш варианта да бъдеш харесван. Това не е държавническо, затова ви призовавам да отхвърлим това вето“.
Контраатака заради Цеков и Кичашки
Защитата на ГЕРБ премина в контраатака с изказването на Десислава Атанасова, която нападна както БСП и Корнелия Нинова, така и Румен Радев.
По адрес на лидерът на БСП Атанасова припомни, че БСП са обещали на АЕЖ, че ще подкрепят президентското вето. Днес обаче не присъстват в зала, за да изпълнят това свое обещание.
„За пореден път, отново доказахте, че не случайно имате едно прозвище“, коментира Атанасова от трибуната, като изрази надежди, че Корнелия Нинова гледа дебата, а „не се е настанила в някой спа център“, както при последното „слизане при народа“, обявено от БСП“.
„Излъгахте ли, неприсъстваща госпожо Нинова и вие – неприсъстваща госпожо Елена Йончева?“, попита Атанасова и изчете от трибуната имената на десетина депутати от БСП, в това число Елена Йончева, които са подкрепили законопроекта в зала преди налагането на вето, а след него са обявили, че вече са против. „Това обикновено лицемерие ли е, или нещо друго?“, попита тя.
Обвиненията в безпринципност към БСП пък идват само дни, след като ГЕРБ гласуваха промени в Изборния кодекс, които след това решиха да отменят.
По адрес на президента Радев Десислава Атанасова използва за атака решение на Върховния административен съд, касаещо Борислав Цеков и Петър Кичашки. Първият от тях е член на правния съвет към президента, а вторият – член и номинация на Радев в Комисията за защита от дискриминация.
На 19 февруари стана ясно, че ВАС е потвърдил постановлението на Комисията за защита на личните данни, че Цеков и Кичашки са злоупотребили именно с лични данни. Скандалът избухна преди няколко години, след като стана ясно, че в инициативен комитет, който се е регистрирал като застъпник на теза по повод референдума на Слави Трифонов, са се появили хора, които не са давали своето съгласие за това.
„Недоумявам как сте такъв яростен защитник на демокрацията и свободата на словото, а членове на вашия правен съвет бяха осъдени вчера от ВАС, защото са злоупотребили с лични данни на граждани и журналисти. На хора на Мария Цънцърова, Канна Рачева и още 12 други, присъединили се към тази жалба и спечелили от вчерашното решение, което осъжда вашия правен съветник – г-н Цеков – и вашата номинацията в КЗД г-н Кичашки, на глоба“, каза Десислава Атанасова.
Тя се обърна към Радев и заяви, че сега е време той да се докаже като принципен човек и да освободи Цеков и Кичашки. „Надявам се, че ще го направите. Вярвам, че сте принципен човек. В противен случай ще изглежда като пореден висш пилотаж в лицемерието“, завърши Десислава Атанасова.
В защита на приетите промени преди гласуването се изказаха още лидерът на групата на ГЕРБ в 44-тия парламент Цветан Цветанов, депутатката Диана Саватева, както и председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов, който коментира, че дори след тези промени, българското законодателство е много по-либерално, отколкото това в други държави, като даде за пример Италия.
