В Италия не стихва отзвукът от инцидента на 7 януари, когато репортер и фотограф на списание L’Espresso бяха удряни и ритани от неофашисти, докато се опитваха да отразяват тяхно събитие. По този повод главният редактор на списанието Марко Дамилано написа остър коментар, отправен директно към вътрешния министър Матео Салвини. В текста се порицава вялата и дори „отегчена” реакция на министъра спрямо инцидента и му се припомня, че „има задължението да гарантира безопасността на всички граждани, включително на журналистите, както и зачитането на конституцията на републиката, която е антифашистка”.
Малтретирането на журналистите се разиграва навръх отбелязването от страна на няколко неофашистки формации на 41-годишнината от драматично събитие, станало на 7 януари 1978 г. и влязло в историята като клането от улица „Ака Ларентия”. На тази дата в резултат на стрелба, открита предполагаемо от ултралеви терористи, са убити двама млади членове на неофашистката партия Италианско социално движение, излизащи от офиса ѝ на римската улица „Ака Ларентия”.
Трябва да се знае, че 70-те години на 20-ти век в Италия често са наричани „Оловните години” заради ескалацията на политическото насилие, упражнявано тогава и от ултрадесни, и от крайнолеви групировки. По същото време е в ход и прословутата операция „Гладио” на спецслужбите на САЩ и НАТО, целяща да предотврати влизането в правителството на силната Италианска комунистическа партия. Смята се, че развихрянето специално на левичарския тероризъм, чийто връх е отвличането и убийството на бившия италиански премиер Алдо Моро от „Червените бригади” тъкмо през 1978 г., е целяло – и е постигнало – италианското общество да се отдръпне от всичко ляво, най-вече от ИКП, макар тя винаги да е осъждала тероризма.
Конкретно за случая със стрелбата на улица „Ака Ларентия” така и никога не е доказано безспорно, че зад нея стоят крайни левичари. Версията за такава следа се дължи единствено на аудиокасета, подхвърлена на една бензиностанция. В записа на нея отговорност за нападението на „Ака Ларентия” поема организацията Nuclei Armati per il Contropotere Territoriale („Въоръжени клетки за териториална съпротива”). Но преките извършители така и никога не са заловени. Чак през 1988 г. в една от тайните квартири на „Червените бригади” в Милано е открит картечният пистолет Scorpion, с който са застреляни убитите на „Ака Ларентия”.
Впрочем, може да се припомни, че основателят на „Червените бригади” Ренато Курчио първоначално е членувал в неофашистка групировка и чак по-късно се прехвърля на противоположния полюс. През същата метаморфоза преминават и други негови съратници.
Важна е и още една ретроспекция към стрелбата на „Ака Ларентия” на 7 януари 1978 г. Вестта за нападението много бързо се разчува и веднага на мястото започват да се събират активисти, парламентаристи и ръководни дейци на Италианското социално движение (ИСД). Идват и журналисти, но доста от тях са с негативно отношение към неофашистите, в резултат на което възниква скандал, прераснал в сбиване. В него се включва и тогавашният лидер на младежката организация на ИСД Джанфранко Фини, който години по-късно ще преобразува партията в Национален съюз и дори ще стане външен министър.
За да потуши разгорещените страсти на „Ака Ларентия” вечерта на 7 януари 1978 г. се намесва и полицията, която обаче само влошава положението, защото произведен от неин служител изстрел ранява смъртоносно още един млад неофашист, починал два дни по-късно в болницата.
През изминалите оттогава десетилетия всички италиански политически сили са осъждали драмата на „Ака Ларентия” и въобще насилието от „Оловните години”, като е била почитана паметта на всички жертви – десни, леви, служители на реда и т.н. При възпоменанията през 2008-ма тогавашният ляв кмет на Рим Валтер Велтрони заявява, че паметта за случилото се на „Ака Ларентия” е „граждански дълг на обществото”. През 2012-та обаче мемориалната плоча върху фасадата на някогашния офис на ИСД на тази улица е сменена. И надписът на новата плоча определя убитите млади неофашисти вече не като жертви на политическото насилие изобщо, а като „жертви на комунистическата ненавист и на държавните слуги”…
Тази година масовото поклонение, организирано на улица „Ака Ларентия“ от възходящата ултрадясна партия CasaPound, бе с фашистки лозунги и с поздрави с изпънатата напред дясна ръка. Показателно видео оттам е качено в YouTube.
Ето това е парещият контекст и на сегашния случай с неофашисткото посегателство срещу журналистите от левеещото списание L’Espresso, което редовно критикува крайната десница, както и много от решенията на вътрешния министър Матео Салвини от партия Лигата.
Репортерът Федерико Маркони и фотографът Паоло Маркети отиват в ранния следобед на 7 януари т.г. да отразяват за списанието си възпоменанието за жертвите от „Ака Ларентия” на римското гробище Верано, където те са погребани. Церемонията е организирана от няколко неофашистки организации, сред които са Avanguardia Nazionale („Национален авангард”), Forza Nuova („Нова сила”) и Fiamme Nere („Черен пламък”). Avanguardia Nazionale всъщност официално е разпусната още през 70-те години, когато е обявена от властите за подривна, но де факто и до днес продължава да действа, сочи в репортажа си за събитието L’Espresso.
Неколцина от организаторите, сред които е и водачът на римската организация на Forza Nuova Джулиано Кастелино, отиват при журналистите и настояват те да им покажат както журналистическите си документи, така и личните карти. Щом виждат, че Маркони и Маркети са от L’Espresso, неофашистите стават агресивни, започват да ги удрят с юмруци и да ги ритат. Кастелино и негов съратаник от Avanguardia Nazionale отнемат мобилния телефон и портфейла на Маркони и изтриват от телефона всички направени с него снимки и видеоклипове. Същото се случва и с фотоапарата на Маркети. Журналистите и досега не са получили обратно личните си вещи, които са задържани от следователите до изясняване на подробностите по случая.
Според излезлия в L’Espresso репортаж агресивността специално на Кастелино вероятно е била провокирана от факта, че Маркони и Маркети са документирали неговото свободно движение и политическа активност, въпреки че би трябвало да е под специален надзорен режим, защото е разследван за измама на националната здравна система и за фалшифициране на документи, с които е планирал да пробутва менте хранителни добавки на болни хора. И това не е единственият му сблъсък със закона. През 2016 г. е осъден на 4 месеца затвор за съпротива срещу държавен служител. А през 2014-та се разминава с решетките, макар че е заловен с 30 пиратки и с половин килограм кокаин. Пускат го, защото адвокатите му доказват, че дрогата била за лична употреба, а пиратките – за посрещане на Нова година.
Самият Кастелино след вдигнатия от L’Espresso шум заради посегателството му над журналистите отрича да е бил агресивен спрямо тях и твърди, че те се опитвали тайно да правят снимки на възпоменанието, без да се легитимират. Тепърва следствието ще сверява свидетелски показания.
Що се отнася до ролята на Салвини, главният редактор на L’Espresso изригна срещу него заради обтекаемите му приказки в отговор на оплакването на журналистите. Вместо категорично осъждане на малтретирането и извършителите му, вътрешният министър само безлично и с досада отрони мимоходом пред медиите, че „който вдига ръка срещу другиго, било то журналист или дърводелец, трябва да отиде в затвора”. При това Салвини изобщо прескочи факта, че Джулиано Кастелино е нарушил специалния надзорен режим, под който би трябвало да е – а това е признак и за нехайното прилагане на тези мерки от страна на вътрешното министерство. Дали не е така, защото снизходителността на министъра към десните радикали не знае граници?…
Но Салвини отдавна не се трогва от медийни критики. Вълнуват го по-мащабни хоризонти. Междувременно той вече се оказа на посещение в Полша, където обяви, че Рим и Варшава заедно ще спретват на евроизборите през май т.г. „нова пролет” за Европа…
