В категории:Анализи / Избрано / Свят

Американските „тъмни пари“ зад крайната евродесница

През последните години в Европа все по-активно действат религиозни и ултраконсервативни организации от САЩ, промотиращи икономически либертариански, но социално консервативен светоглед

Преди няколко години Матео Салвини хвърли дрехите, за да бори абортите. Снимка: www.quotidiano.net/

Мери Фитджералд и Клари Провост, New York Review of Books

Преди пет години Матео Салвини се съблече и позира полугол за серия „секси“ фотографии, които бяха продадени на търг в eBay. По това време той бе в ръководството на италианската сепаратистка партия „Северна Лига“. Странната му фотосесия бе направена в кулоарите на конференция на Националния фронт във Франция. Сред бенефициентите на посланието му бе италианска анти-аборт мрежа, която твърди, че е „вдъхновена“ от „наследството на християнската култура“ и дейността ѝ е в отговор на „конспирацията срещу живота“.

Днес партията на Салвини, известна вече само като „Лига“, се е трансформирала в едно от най-изявените националистически движения в Европа. Самият Салвини е вътрешен министър на Италия и най-разпознаваемия политик в страната. Той е окуражен повече от всякога заради зашеметяващите резултати на скорошните европейски избори, при които партията му спечели една трета от гласовете (петкратно по-висок резултат, отколкото на предишните европейски избори през 2014 г.).

Заедно с хора като Марин льо Пен – предводителката на френския Национален Фронт (вече ребрандиран като партия „Национален сбор“) и унгарския министър-председател Виктор Орбан, Салвини предвожда обезпокоителното възраждане на европейската крайна десница. Из целия континент тези крайнодесни популисти прокарват все по-умело посланията си, партийните им машини са дисциплинирани и внимателно произвеждат политически програми, които да се харесат на по-широк кръг избиратели.

През 2013 г. един близък съюзник на тогавашният британски министър-председател Дейвид Камерън презрително нарече анти-европейските активисти в собствената му Консервативна партия „изцъклени кукувци“. Три години по-късно референдумът за Брекзит доведе до политическо земетресение, при което крайната групичка в партията се превърна в мнозинство. А европейските националистически движения днес търпят преобразувания, сравними по скорост и величина с тази трансформация. През май те спечелиха рекорден брой места в Европейския парламент.

„Това е знак, че Европа се е променила“, прокламира Салвини на триумфалната следизборна пресконференция в Милано. Докато държеше молитвена броеница, целуваше разпятие и благодареше на „непорочното сърце на Мария“, той обяви, че е време да бъдат „спасени юдео-християнските корени“ на Европа. В Унгария неговият съюзник Орбан – самообявил се борец за нелиберална демокрация – приветства „новата ера в европейската политика“.

Тези сили нито са се появили за една нощ, нито скоро ще започнат да замират. От средата на 2016 г., заедно с колеги от openDemocracy, започнахме да проследяваме разрастването на европейските нативистични движения – от кампанията за Брекзит, през затягащият се контрол на Орбан над лостовете на властта, до трансграничните мрежи, опитващи се да блокират или отменят правата на жените и хората с различна сексуалност. Тяхната стратегия започва с влияние върху общественото мнение, политиците, изборите, съда, системите на образование и здравеопазване, и свършва с вземане на властта.

Започнахме разследванията си след като забелязахме нередности във финансирането на кампанията за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Оттогава работата ни изяснява една картина на мощна, добре финансирана глобална коалиция от ултраконсервативни и крайнодесни политически играчи, много от които са обединени около икономически либертариански, но социално консервативен светоглед.

Тази политическа визия изрично цели да отслаби позициите на жените и хората с различна сексуалност. Тя цели да промотира „живота“ на неродените (като същевременно пренебрегва рисковете от опасните аборти и бременност за живота на жените); промотира „семейството“, с което има предвид връщането на традиционните роли на половете, без каквото и да е място за LGBT хора, и връщане на жените обратно в дома, тяхното „естествено“ място; промотира и „свободата“ – на пазарите и религиозните институции, по-специално християнските, над всички други права и свободи.

Тази триада „живот, семейство, свобода“ бе заложена в Манхатънската декларация – манифест, написан преди близо десетилетия от представители на американската религиозна десница. Подписалите, включително православни, евангелистки и католически лидери, се заричат да действат в синхрон и са решени да не позволят „никаква власт на Земята, било то културна или политическа, да ни сплаши да мълчим или да се примиряваме“.

Днес Салвини държи всички да видят колко е религиозен. Снимка: Ройтерс

Днес тази коалиция е придобила явен трансатлантически оттенък. Много от европейските крайнодесни лидери говорят открито за защита на „християнска Европа“. Орбан добави това послание към манифеста на партията си за европейските избори, а Салвини често атакува „джендър идеологията„. Vox, първата крайнодясна партия, спечелила места в испанския парламент след края на диктатурата на Франко, се зарича да отмени законите срещу основаващото се на пола насилие. Управляващата в Полша партия „Право и справедливост“ се опитва да забрани напълно абортите и налага ограничения на достъпа на жените до контрацептиви.

За онези европейци, които искат да виждат континента си като най-светското и социално либерално място в света, тези развития са тревожни. Вероятно не е изненада, че европейските страни са способни да произвеждат подобни крайнодесни националистически движения, но е удивително колко бързо тези нови партии се разрастват и си прокарват път в електоралния мейнстрийм – поразително е и колко много от тях възприемат прекомерно религиозна и социално-консервативна реторика.

Част от обяснението за този бум обаче се изясни, когато започнахме да проследяваме международните финансови потоци, свързани с много от най-мощните християнски консервативни групи в САЩ. Няколко от американските активисти, подписали Манхатънската декларация, след това са осъществили многобройни посещения отвъд Атлантика, като са носили доста голям брой пари в подкрепа на усилията си. Скорошно разследване на openDemocracy установи, че американската християнска десница е похарчила най-малко 50 млн. долара „тъмни пари“, за да финансира кампании и лобиране в Европа през последното десетилетие (по щатските стандарти за политическо финансиране сумата може да не изглежда особено голяма сума, но по европейските е впечатляваща; всички ирландски партии например са похарчили общо едва 3 млн. долара за кампаниите си за европейските избори през 2014 г.)

Тези цифри вероятно са само върха на айсберга: анализът ни обхваща само 12 десни християнски групи от САЩ, освен това съществуват много пречки, ограничаващи информацията, която можем да извлечем. Институциите регистрирани като църкви например не са задължени да отчитат разходите си в чужбина. Най-много пари в Европа изглежда е похарчила Евангелистката асоциация Били Греъм – над 20 млн. долара между 2008 и 2014 г. За следващите години обаче няма налични отчети, така че истинската цифра може да е много по-голяма.

Освен прегледа на хиляди страници данъчни отчети на тези групи от последното десетилетие, ние работихме съвместно с репортери от Европа, за да проследим парите до местните бенефициенти. Една от групите, които наблюдавахме – създадената в началото на 70-те Heartbeat International, базирана в щата Охайо, е нещо като пионер на спорните „кризисни центрове за бременност“, които разубеждават жените да използват достъпа си до законен аборт и контрацепция. Сега организацията разполага с мрежа от „свързани центрове за помощ при бременност“ по целия свят и изглежда инвестира пари най-вече в Италия.

Както може да се очаква, открихме връзки между тези групи и висши служители или съветници от текущата администрация в САЩ. Никоя от организациите не разкрива донорите си, защото няма законово изискване да го прави. Поне за две от тях обаче се знае, че са свързани с прословути милиардери, спонсориращи консервативни каузи, включително братя Кох, както и семейството на образователния министър на Тръмп – Бетси Девос. Една от религиозните групи, която е наляла 12.4 млн. долара в Европа между 2008 и 2017 г., е вписала като свой главен съветник Джей Секулоу, който е сред личните адвокати на президента.

Друга щатска група, за която установихме, че харчи пари в Европа, е Acton Institute. Базираната в Мичиган организация съчетава икономическия либерализъм с консервативния християнски дневен ред. Отчетите ѝ пред щатската данъчна служба разкриват, че е похарчила в Европа поне 1.7 млн. долара от 2008 г. насам. Групата поддържа офис в Рим и е била свързвана с високопоставени критици на папа Франциск, включително по линия на друг консервативен тинк-танк – Dignitatis Humanae Institute, чийто патрон е бившият стратег на Тръмп Стив Банън.

Наскоро името на Dignitatis влезе в световните новини заради плановете на Банън да използва манастир от 13-и век в близост до Рим, за да обучава ново поколение салвиновци, орбановци и льопеновци. „Ние имаме академия, която събира най-добрите мислители и може реално да обучава… това, което ние наричаме модерни гладиатори“, заяви Банън през април в интервю за NBC. Тези му планове обаче пропаднаха, след като италианското правителство разтрогна договора за наем на манастира, посочвайки като причина различни нарушение от страна на института. Решението на властите дойде след протести на местни хора, поставящи под въпрос законността на арендата. Някои от документите, внесени в съда по време на този процес, показват как Dignitatis Humanae Institute са разчитали на сътрудничество от Acton Institute и разкриват подробности от съвместните дейности на организациите за петгодишен период.

Основателят на Acton Institute Робърт Сирико заяви, че офисът на организацията в Рим е участвал в тези дейности без неговото знание и че организацията му ще се дистанцира от Dignitatis и Банън. Но участието на противоречива фигура като Банън отвлича вниманието от по-значителен аспект от работата на Acton Institute. Тинк-танкът има изрична мисия да съединява и подкрепя ценностите на капитализма без ограничения и социалния консерватизъм. За разлика от САЩ, в Европа това съчетание на често противоречащи си фундаментализми е сравнително нов феномен. Но оформящият се около него съюз вече успява да обедини отричащите климатичните промени, борците срещу правото на аборт и авторите на анти-LGBT кампании за различни каузи, например за атаки срещу „либералния“ папа.

Това обяснява и реториката против социалната държава, която чуваме на ежегодния Световен конгрес на семействата – все по-влиятелно сборище на уптраконсерватори. Тази година той бе проведен във Верона, където един от говорителите излезе с твърдението, че „единствената социална държава, която е проработила в Италия, е семейството“. Този тип послания днес набират скорост в страни като Италия и Испания, където социалните системи за обезщетения и помощи дълго време са били популярни и стабилни.

Подкрепата на американската религиозна десница за кампаниите против законния аборт, LGBT правата, сексуалното образование и други подобни каузи в Африка и Латинска Америка е добре документирана през годините. Пословични примери като законът „Убийте гейовете“ в Уганда или драконовските забрани за аборти в Латинска Америка са оставили след себе си диря от насилие, травми и репресии и на двата континента. Мащабът на кампанията на американските религиозни консерватори в Европа обаче досега не е бил широко отразяван и добре осъзнат.

„На християнската десница ѝ трябваха 30 години, за да достигне сегашната си позиция в Белия дом“, казва Нийл Датта, секретар на Европейския парламентарен форум за населението и развитието. „Ние знаехме, че подобни усилия се полагат и в Европа, но това трябва да послужи като зов за събуждане – нещата се случват по-бързо и в по-голям мащаб, отколкото много експерти са подозирали“, отбелязва той по повод разследването.

Малко преди скорошните европейски избори Матео Салвини също говори от трибуната на Световния конгрес на семействата във Верона. В своето обръщение той се подигра на феминистките като „интересни обекти за антроположки изследвания“ и обеща „да се бори срещу теорията за джендъра, докато тя бъде променена“. Публиката включваше изявени християнски и анти-аборт активисти от Съединените щати, членове на руското правителство и православна църква, както и представители на различни европейски крайнодесни партии.

Под оглушителни овации редица италиански политици декларираха подкрепата си за „естественото семейство“, дефинирано изключително като бракосъчетани мъж и жена, за предпочитане с много деца. Следвайки примера на Салвини, те осъдиха европейската „криза на празните ясли“ и представиха културната си война срещу правата на жените и LGBT хората като икономически решения на устойчивите проблеми на страната, сред които са ниският растеж и високата безработица, особено сред младите.

Това бе третият Световен конгрес на семейството, на който openDemocracy праща свои репортери, след събиранията в Молдова през миналата година и в Будапеща през 2017 г., когато сред говорителите бе и премиерът Орбан. Тазгодишният конгрес обаче бе различен. Там открихме далеч по-ясна картина как американските уптраконсерватори и техните приятели от европейската крайна десница работят заедно. Открихме нови доказателства за това, което група европейски депутати нарече „силно притеснителна“ координация между тези движения. Повече от всякога бе видно намерението на този съюз да получи политическа власт.

Един от най-запомнящите се говорители бе Игнасио Арсуага, лидер на испанската група CitizenGo. Основана през 2013 г. след едно от предишните събирания на конгреса на семействата в Испания, тази организация цели да бъде консервативен отговор на огромни прогресивни онлайн платформи като Avaaz и Change.org. Организацията на Арсуага е най-известна със своите онлайн петиции срещу еднополовите бракове, сексуалното образование и абортите, както и с организирането на рекламни кампании с лозунги срещу LGBT правата и „феминацистите“. От сцената на конгреса Арсуага ругаеше „наследниците на италианския комунистически лидер Антонио Грамши, културните марксисти… радикалните феминисти… LGBT тоталитаристите“. Той декларира, че „тази културна война е глобална война“ и каза на събралата се публика да следват както директните пътища към властта – „чрез партии и избрани представители“, така и индиректни пътища – „като контролирате околната им среда… вие контролирате и тях“.

Във Верона научихме, че CitizenGo, които получават подкрепа както от американски, така и от руски уптраконсерватори, членуващи в борда на организацията, възнамерява да играе далеч по-амбициозна и влиятелна роля на европейските избори, отколкото при предишни кампании. По думите на един високопоставен представител на Vox, идеята е групата да действа като еквивалент на американските „Super-PAC“ политически комитети, за да тласка испанските избиратели към крайната десница. Арсуага заяви пред репортер под прикритие, представящ се като потенциален донор, че групата планира да пуска агресивни реклами срещу политическите опоненти на Vox през последната седмица преди парламентарните избори в Испания през април.

Той също така е описал как групата му все по-активно се координира с крайнодесните движения из Европа, и е обяснил на репортера как би могъл да заобиколи законите за финансиране на политически кампании в страната си. В много държави в Европа законите налагат тавани на политическите разходи по време на предизборна кампания, ограничават координацията между различни политически комитети и обикновено изискват прозрачност за дарителите. Представената от Арсуага нова тактика позволява наливането на потенциално неограничени средства от прокси организации във вътрешнополитически надпревари, което е изключително притеснително.

Съставът на борда на CitizenGo илюстрира транснационалния характер на подкрепата, на която разчитат. В него присъства близък бизнес партньор на „православния олигарх“ Константин Малофеев, който е обект на санкции в САЩ и ЕС заради предполагаемата му подкрепа за проруските сепаратистки републики в Източна Украйна. В борда влиза и италианският политик Лука Волонте, срещу когото в момента тече дело по обвинения в корупция. Американската връзка в борда също е очевидна: Брайън Браун, оглавяващ Националната организация за брака и изявен анти-LGBT активист, който също така предвожда Международната организация за семейството, координирала ежегодния конгрес.

Арсуага е заявил пред репортера под прикритие, че на всеки няколко месеца CitizenGo получава съвети от „старши експерт“ по финансирането и технологиите, на който „се плаща от Брайън Браун“. Този експерт е Дариън Рафи – партньор на Браун в друга щатска група, наречена ActRight, която се представя като „клирингова къща за консервативно действие“. Наскоро ActRight окуражаваше хората „да благодарят на президента Тръмп за спирането на трансджендър лудостта в армията“ и попита последователите си във Facebook „колко мислите че Барак Обама е платил на Харвард, за да приемат напушената му дъщеря?“.

Нашият репортер е разговарял и директно с Рафи – опитен политически занаятчия, който е работил както за медийни издания на Републиканската партия, така и за „Чаеното парти“, и е заявявал, че е участвал в кампанията на Тръмп. Той е обсъдил с репортера под прикритие отдавнашните си отношения със CitizenGo и се е похвалил със способността си да използва спорната geo-fence технология, за да събира лични данни за потенциални гласоподаватели в конкретни райони чрез мобилните им телефони.

Бившият сенатор демократ Ръс Фейнголд, който е работел заедно със сенатор Джон Маккейн за реформиране на законите за политическо финансиране в САЩ, определи разкритията на openDemocracy като „плашещи“. Той призовава европейските власти и регулатори да „изпреварят тези развития и да не правят същите грешки като нас в Съединените щати“.

Нарастващата роля на групи като CitizenGo за подсилване на крайнодесните партии в Европа изглежда като ново приложение на методите, употребявани отдавна от „културни бойци“ с международни връзки, които използват своята експертиза и пари за глобални кампании. По време на историческия референдум за абортите в Ирландия през миналата година например, openDemocracy установи как американски крайнодесни активисти насочват пропагандата си в социалните мрежи към избирателите в европейската страна. Ние също така разкрихме как чуждестранни активисти могат да даряват пари за кампании и да купуват реклами в социалните медии – това се случи през същата седмица, в която Марк Зукърбърг увери членовете на Европейския парламент, че компанията му Facebook е забранила подобни чуждестранни реклами, целящи да влияят върху вътрешните избори в други държави.

Моделът на връзки и подкрепа между американските ултраконсерватори и европейската крайна десница показва ясно готовността и на двете страни да експлоатират пропуските в регулациите и да използват безскрупулни, дори незаконни методи. През май openDemocracy и неправителствената организация Unhack Democracy Europe публикуваха съвместен доклад, посочващ мащабните измами, извършвани от партията на Виктор Орбан „Фидес“ по време на парламентарните избори в Унгария през 2018 г. – включително купуване на гласове, сплашване на избиратели, подправяне на гласове, изпратени по пощата, липсващи бюлетини в преброителните бюра, както и неизправности в изборния софтуер (резултатите от тези избори дадоха на Орбан парламентарно супермнозинство, което му позволи да затегне хватката си върху съдебната система, медиите и други органи на властта). Докладът посочи и начините, по които европейските избори в Унгария са дори по-уязвими от подобни злоупотреби от вътрешните. Unhack Democracy в момента подготвя нов доклад за протичането на европейския вот в страната.

В навечерието на европейските избори openDemocracy също така се сдоби с изтекъл план, изготвен от тогавашният вицепрезидент на Европарламента – евродепутат от Ирландия, който цели да улесни влиянието на религиозните лобисти в Брюксел. Този спорен план е бил отхвърлен след възражения на други депутати, но предвид увеличеният брой на крайндесните популисти в ЕП след изборите, се очаква предложението да се появи отново.

Макар резултатите на европейските крайнодесни партии да не доведоха до сбъдване на прогнозите, че ще преначертаят напълно политическата карта на Европа (те се представиха по-зле от очакваното в Германия, Холандия и Дания), тези формации  постигнаха значим напредък в други страни, най-вече Италия, Унгария и Франция. „Вместо победа за демокрацията, европейските избори показаха как популизмът, и конкретно „популистката радикална десница“, се превръща в част от менйстрийма и бива нормализирана“, заключава холандския изследовател Кас Муде.

По време на конференцията във Верона, провела се в навечерието на европейските избори, настроението бе тържествуващо. „Страхотно е да си сред такава група от крайнодесни радикали“, пошегува се християн-консервативният писател и ютюбър Стив Търли. Обявявайки, че от Америка на Тръмп до Индия на Моди протича „пробуждане“, той предрече, че скоро религиозните консерватори ще станат повече от „секуларистите“ – просто като се размножават повече.

Друг американец – адвокатът и републикански активист от Мисури Ед Мартън, който е съавтор на книга, наречена „Консервативни аргументи за Тръмп“, се качи на подиума с шапка „Да направим Америка велика отново“ и прокламира, че „Брекзит, Библията и границите“ могат „да направят Европа велика отново“. Но не всичко се получава както го искат Мартън и съмишлениците му. За първи път протестиращите срещу Световния конгрес за семействата бяха много по-многобройни от събралите се делегати. Над 30 000 души излязоха по улиците на Верона след призив на феминистката група  Non Una di Meno, вдъхновена от аржентинското движение срещу насилието над жени Ni Una Menos. Към протестите се присъединиха хора от цяла Италия и други европейски държави.

На следващият ден бе организиран мълчалив протест от по-малка група жени, облечени в костюми от „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд. Тези дрехи вече са се превърнали в символ на борбата срещу ограничаването на репродуктивните права на жените в САЩ, Полша, Австралия, Ирландия и Аржентина. Разговаряхме с жена от Хърватска, която заяви, че когато се прибере в родината си ще се участва и в „походът за свободата“, организиран като протест срещу ежегодния анти-аборт „поход за живота“. „Всичко това е само началото“, каза ни тя.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар