През 2017 г. българската икономика можеше да се похвали, че е сред световните лидери по износ на редица стоки. На второ място по пpяcнo пaтeшĸo мeco, пaтeшĸи дpoб, ĸoнcepвиpaни чepeши и oблeĸлa и oбyвĸи oт aзбecт – общо за 68 милиона долара, слънчоглед за над $400 милиона или анодна мед за над милиард. Както „Капитал“ отбелязва, много от тези стоки биха могли да бъдат изнесени и преди век, но не липсват и модерни производства, които успяват на външните пазари. Интериорът на някои от най-вълнуващите коли в света е дело на българи, а в страната се произвеждат автомобилни компоненти за около 1 млрд. лева.
Вниманието, което в публичното пространство се отделя за тези успехи, контрастира с относителната тишина, която съпътства възхода на военнопромишления комплекс в страната, по-голямата част от който е наследство от Студената война. Българският оръжеен експорт нараства 5.2 пъти в абсолютни стойности за последните пет години, достигайки 1.22 млрд. евро. Докато през 2013 г. той отговаря за едва 0.59% от БВП, през 2017 г. достига 2.42%.
Оживлението на сектора, насърчено от поредица мащабни конфликти най-вече в Близкия Изток, промени значително социално-икономическата картина в подбалканските райони в близост до заводите. Проблемът е, че за разлика от патешкото месо, военното оборудване не се търси постоянно в такива мащаби, а зависи от конкретната конюнктура, както и от готовността на държавата да позволи местно оръжие да се озове в най-горещите конфликтни точки в света – например Сирия или Йемен – през доставките за Саудитска Арабия. Вече има индикации, че цикълът на възход е към края си, а от готовността на заводите да се пренасочат към друг тип производства ще зависи състоянието не само на икономиката в Сопот, Карлово и Казанлък.
Към момента такъв преход изглежда малко вероятен, доколкото секторът претърпя мълниеносно развитие и само за пет години разпространи българско военно оборудване почти навсякъде по света. Долната интерактивна карта показва износът към всяка от 110-те страни, които са получили българско оръжие през последните 5 години, както и неговата цена в евро.
Задръжте курсора на мишката, за да видите стойността на износа на военно оборудване към конкретна държава за последните пет години
Както се вижда, доставките не са равномерно разпределени – Централна и Южна Америка, Източна Азия и донякъде Европа слабо разчитат на услугите на българския военно-промишлен комплекс. От друга страна, регионите в южна и югоизточна посока от Европа, откъдето идват и повечето бежанци на континента, са сред най-големите потребители на наше оборудване. Можем да предполагаме, че когато блокадата на Йемен приключи и отчаяното население потърси спасение към Европа, българските политически елити, които довчера са заливали саудитите с оръжие, ще са сред първите, които ще запитат: „Какво търсят всички тези хора тук? Сигурно всичко това е част от някакъв заговор!“.
През последната година само Саудитска Арабия е получила от нас военно оборудване за повече пари от целия такъв експорт за 2014 г. Във всяка от последните три години оръжейният износ към Близкия Изток и Афганистан надвишава 50% от общите продажби. Този висок дял се дължи основно на Ирак, който е постоянен клиент на българските оръжейни заводи, и Саудитска Арабия, експортът към която расте шеметно през последните години. Можем да предполагаме, че част от въоръжението, което отива към САЩ, Турция и Русия, накрая също се озовава в зоните на конфликт в Близкия Изток.
Макар и в началото на 2018 г. да имаше индикации, че износът се забавя и пикът може да е прехвърлен, вероятно няма да наблюдаваме рязък спад. Стойността на издадените разрешителни през последните пет години е с 1.86 млрд. евро по-висока от реализирания през периода износ. Част от тези разрешителни няма да се реализират, но зад много от тях вероятно стоят сигурни поръчки.
Фактът, че в края на 2017 г. българска делегация начело с Бойко Борисов направи първо по рода си посещение в Саудитска Арабия, показва желанието на двете държави да продължат партньорството си в търговията, което почти изцяло се изразява в оръжейни поръчки. В рамките на визитата бе договорено и откриването на посолство в кралството, а през август Министерски съвет отпусна 1.6 млн. лв. за целта. По същото време Рияд експулсира канадския посланик заради призиви на Отава да бъдат освободени задържани правозащитници. Убийството на Джамал Хашоги в саудитското посолство в Турция през октомври предизвика дипломатическо напрежение и първи по-сериозни критики към подкрепяната от Запада война в Йемен. Германия дори реши временно да замрази оръжейните доставки за кралството.
В такава обстановка България предпочита да запази ролята си на предвидим партньор, който продава военно оборудване без да задава въпроси. Освен моралните проблеми зад такова поведение, страната рискува да постави и икономическото развитие на цели региони в зависимост от ескалацията на насилие в Близкия Изток, вместо да насърчава заводите (най-големите от които са държавни) да инвестират в преход към цивилни производства. Доколкото парламентарната опозиция критикува управляващите само в смисъл, че не подкрепят достатъчно военнопромишления комплекс в години, в които конюктурата позволява още по-голяма експанзия, можем да очакваме, че не се задава никаква политическа промяна в сектора.
