Нажежаването между Украйна и Русия след опасен морски инцидент и обявяване на военно положение в 10 украински региони не се харесва не само на президента на САЩ Доналд Тръмп. То не се харесва на никого, защото е ясно, че се извършва опасен обрат към пряка военна конфронтация между двете съседни държави, които и без това – не без усърдно външно участие – вече пета година са потопени в нарастващо двустранно и международно напрежение.
От много посоки сега валят призиви и към Киев, и към Москва за разум, за сдържаност, за деескалация на обстановката, за диалог. За това апелира и лично генералният секретар на ООН Антонио Гутериш. Същите фрази изрекоха и българският президент Румен Радев, и българският премиер Бойко Борисов. Германската канцлерка Авгела Меркел загрижено прозвъня и украинския държавен глава Петро Порошенко, и руския лидер Владимир Путин в опит също да свали градусите.
Само че този разпален с активна западна намеса още преди пет години конфликт е толкова запуснат откъм реални усилия за разрешаването му тъкмо от страна на Запада, че сега вече е доста късно абстрактно да се зове към добра воля и разум. Страстите отдавна са ги замъглили – включително и при най-влиятелните от зовящите, чиято именно пристрастност доведе нещата дотук. Пристрастност, граничеща с пироманство.
Какво да се очаква от Русия, след като тя от пет години систематично и открито е сатанизирана, нарочвана е като дежурен виновник за всякакви злодейства и ѝ се налагат санкции след санкции?
Какво да се очаква от Украйна, след като тя пък от пет години е глезеното дете на „свободния свят” и каквито и дивотии да предизвикват или извършват неприкритите неонацисти, които шетат из политиката ѝ, всичко ѝ се прощава като някаква детска лудория, само защото е надъхано от русофобство?
Двойният стандарт към двете страни може само да задълбочи проблемите и съответно да втвърди конфронтационните ядра в тях. Което и става.
Дори и сега, след инцидента от 25 ноември в Черно море (защото той се разигра именно там, а не в Азовско море, както нехайно или нарочно повтарят доста наши и световни медии) и след заявката за украинско военно положение, апелите за деескалация са хем в дух на равнопоставеност между Русия и Украйна, все едно и двете са еднакво виновни за ситуацията, хем Русия пак е по-виновната. И къде по-меко, къде по-остро е призовавана веднага да освободи пленените при инцидента украински моряци и кораби. Без никой да призовава Киев пък на свой ред да не се изхвърля с военното си положение.
В действителност не само актуалната ситуация, а въобще отношенията между Украйна и Русия и съответните действия на всяка от държавите по един куп конкретни казуси отдавна би трябвало да станат предмет на сериозно, обективно и непредубедено проучване от страна на влиятелните западни сили – за да си изработят те ясен, информиран поглед към реалните дадености и съответна конструктивна и смислена политика спрямо Киев и Москва.
Но понеже това не се случва, нещата отиват все по на зле. Русия многократно вече казва и показва, включително от най-високо ниво, че тя е загубила доверието си в Запада. И е развила убеждението си, че целта му е просто да я унищожи. Старата нагласа за сътрудничество със западните партньори е отстъпила място на студен разчет само за финансови облаги от определени търговски проекти с тях, а ценностно и идейно Русия се окопава, търси опора вече в самата себе си, в собствените си сили, ресурси, икономика, история, национализъм и т.н. Илюзиите ѝ, че някой друг е загрижен или поне добронамерен към просперитета ѝ, свършиха.
Претръпнала е и към санкциите. Руският външен министър Сергей Лавров тези дни директно каза по повод вероятността сега, след морския инцидент с Украйна, да дойдат нови наказателни мерки: „Това нас вече не ни вълнува. Разбира се, санкциите винаги са нещо лошо, но когато заради инциденти, подобни на сегашния, страната, чийто суверенитет е бил нарушен, може да се разглежда като обект на нови санкции, такава политика за нас е трудно да коментираме. Много е трудно да се разчита, че можем да повлияем на хора, обзети само от желанието да търсят все нови и нови поводи за натиск над Русия”.
Ако този руски начин на възприемане на наличната реалност не се осъзнава и отчита от другите влиятелни фактори в международната политика и ако те не тръгнат към цялостни по-балансирани отношения с Москва, нищо добро не ни чака не само по кризата с Украйна, но и въобще в световните дела. В които, уви, задълбочеността и отговорността напоследък почти не се долавят.
Що се отнася до конкретните факти от събитията на 25 ноември в Черно море и последвалите ги развития, те, естествено, имат две версии – руска и украинска. И двете вече станаха световно известни. Тук ще ги припомним накратко – заради въпросите по тях, които още има да се изясняват.
Русия публикува подборен доклад на своята Федерална служба за сигурност (ФСБ) за събитията на 24-25 ноември час по час. В него се уточняват детайлите на същото, което вече беше обявено официално веднага след събитията.
Руската страна твърди, че три украински военни кораба, тръгнали от Одеса, са навлезли в руски териториални води в Черно море. Изрично се подчертава, че този район е бил руски още преди присъединяването на Крим към Русия през 2014 г. Корабите се насочили към Керченския проток с цел да стигнат в Азовско море, въпреки че бреговата охрана им напомнила реда за преминаване през протока (със заявка, отправена 24-48 часа предварително) и факта, че те нито са подали заявка, нито са получили разрешение за такова преминаване. От корабите обаче отвърнали, че не се нуждаят от разрешение, защото руско-украински договор от 2003 г. предполага свободно движение на руски и украински съдове из Керченския проток и Азовско море.
Следват още руски предупреждения. Те са пренебрегнати от украинците, които пък подготвят оръжията на корабите си за използване. Тогава руските кораби блокират украинските и ги принуждават да спрат. Блокираните обаче в един момент предприемат резки маневри и тръгват да бягат. Руските кораби ги преследват. Понеже украинците не се подчиняват на настояванията да спрат, накрая руснаците стрелят срещу тях, при което трима украински моряци са ранени, а един от корабите им е повреден. И корабите, и 23-ата души от екипажа са откарани в Керч.
Там ранените са изпратени в болница, а другите моряци дават показания, заснети и на видео. Декларират, че са имали за задача незабелязано да преминат през Керченския проток в Азовско море и да стигнат тамошното украинско пристанище Мариупол. Че са съзнавали провокационния характер на действията си и че се намират в руски териториални води. Заявяват също, че на един от корабите е имало двама служители на СБУ – Службата за сигурност на Украйна. Русия се кани да съди моряците заради нарушаване на руските граници.
Официалната позиция на Москва, изтъкната също и от Путин при телефонния му разговор с Меркел, е, че става дума за украинска провокация, за нарушение на международното право и на законите на Руската федерация. Изразена е била надежда, че Германия ще въздейства на украинските власти така, че да бъдат предотвратени по-нататъшни необмислени стъпки. А по повод обявеното от украинския президент Петро Порошенко веднага след инцидента намерение за въвеждане на военно положение в Украйна Путин отбелязал пред Меркел, че така върху украинското ръководство пада „цялата отговорност за създаването на още една конфликтна ситуация и на свързаните с това рискове”.
Украинската версия за събитията е доста различна, разбира се. Според нея украинските кораби не са навлизали в руски териториални води, нищо не са нарушавали, движението им е било съгласно международното право и нормите на руско-украинския договор за Керченския проток и Азовско море от 2003 г., а освен това своевременно били предупредили по надлежния ред за преминаването си през протока. Според Киев руските действия спрямо украинските кораби са нарушение на международното право и свободата на корабоплаването, а стрелбата е акт на открита агресия, както и извършеният от един от руските кораби таран срещу един от украинските.
Посочва се още, че украинските кораби са били преследвани и обстрелвани, когато след възпрепятстването им да преминат през Керченския проток вече били обърнали курса си и се връщали в Одеса, без да застрашават никого. Припомня се, че преди два месеца – през септември т.г., друга украинска група кораби преминали без никакъв проблем през Керченския проток при съвсем същите процедури, които спазили и сегашните кораби. Тогава нямало проблеми за разлика от сега.
Това, впрочем, беше оборено от говорителката на руското МВнР Мария Захарова, която също припомни септемврийския случай с преминаването на другите украински кораби, но увери, че тогава всички необходими искания и разрешения били поискани навреме и осигурени, докато сега не било така. Според нея това също доказвало, че сега съзнателно се е търсела провокация.
Разбира се, двете страни напълно се разминават и в позициите за границата помежду си, защото този въпрос опира до проблема с Крим, който Русия счита за свой след референдума за присъединяването му през 2014 г., а Украйна го смята за своя територия, окупирана от Русия.
Освен това Киев оспорва достоверността на разпространените от руската страна видеопоказания на украинските моряци, като уверява, че те изричат лъжи под руски натиск. На едно от видеата наистина се забелязва специфично движение на очите на говорещия, което издава, че той чете показван му текст.
След морския инцидент Върховната рада в Киев се събра спешно и гласува драматично обръщение към ООН, Европарламента, ПАСЕ, ОССЕ, НАТО и към парламентите на всички страни по света, което беше прочетено от председателката на парламентарния Комитет по международна политика Ана Гопко. В него международните организации са призовани „да окажат помощ на задържаните в Руската федерация моряци, да засилят санкциите срещу Руската федерация, да изпратят наблюдатели в района на Керченския проток, за да се предотврати ескалацията на конфликта, а също така да окажат военна помощ на Украйна”.
Украинският президент Порошенко също реагира веднага – обяви, че в отговор на „руската агресия” ще въведе военно положение в Украйна за 60 дни.
Инициативата му обаче се нуждаеше от одобрение на Радата, а там тя срещна доста бурна реакция. Много депутати, включително най-русофобски настроени, изригнаха срещу Порошенко и на практика повториха едно към едно основната теза на Москва по този повод – че военното положение ще обслужи политическите интереси на самия Порошенко в навечерието на президентските избори в Украйна, в които той отново се кандидатира, но има едва около 10% подкрепа. Военното положение ще му даде възможност за контрол над медиите, опозицията, масовите прояви и гражданските свободи като цяло, което ще го облагодетелства и за вота. Освен това едно военно положение, което действащият президент може да продължава колкото си иска, като нищо може да стане причиня и за пълна отмяна на изборите, насрочени за март догодина.
Критиците на тази перспектива дори не допуснаха в понеделник Порошенко въобще да се качи на парламентарната трибуна, за да огласи инициативата си. Споровете дадоха време да се забележи и стъписването в чужбина от идеята за военно положение точно сега – след като за такова нещо в Киев никога не бяха говорили дори по време на екалациите около Крим или около Донбас. Появата на коментари в големи западни медии, че Порошенко в крайна сметка извлича дивиденти от морския инцидент с Русия явно го подсетиха, че прегъва клона. Във вторник той вече представи пред Радата един много по-мек вариант за военно положение. Не за 60, а за 30 дни. Не за цялата територия на страната, а само за 10 региона. Уж е военно, ама няма да се воюва и няма да има мобилизация – поне до появата на първия руски войник на украинска земя. И най-важното – Порошенко тържествено декларира, че изборите няма да се отменят и ще се състоят, както е предвидено.
В този вариант Радата вече подкрепи президентския указ. Но после се оказа, че той още преди това бил публикуван в предишния си вариант – за 60 дни и за цялата територия. Властите официално обявиха за нищожна тази публикация и обещаха нова – вярна… А цялата суматоха захрани обилно водещи руски коментатори с повод за иронизиране на това как функционира украинската държава.
Естествено, от отсрещната страна откликнаха и със статии за политическите дивиденти, които можел да извлече и Путин от сегашната ситуация – например, вдигане на рейтинга си и нагледна демонстрация, че с Русия шега не бива.
Руският опозиционен вестник „Новая газета” лансира и тезата, че Москва показала предизвикателна твърдост в морския инцидент, за да даде сигнал, че няма да преглътне лесно военноморската база, която Украйна изграждала в своя град Бердянск на азовското крайбрежие. Именно заради тази бъдеща база натам били поели и засечените и обстреляни сега от руснаците украински кораби. „Новая газета” смята, че Москва е изнервена от вероятността в Бердянск да се появят един ден и сили на НАТО. Затова сега бързала да покаже, че няма да търпи в района на Азовско море нищо, излизащо извън контрола ѝ.
Впрочем, относно Азовско море различни европейски структури, подтиквани от Украйна, от доста време проявяват повишен интерес дали там е гарантирана свободата на търговското корабоплаване, особено след построяването от Русия на нашумелия Керченски мост. Едва ли може да има съмнение, че сегашният инцидент ще придаде на този интерес доста по-настъпателен спрямо руските власти характер. Кой знае дали тази обсесия не е и причината сякаш образовани иначе политици и коментатори от различни страни тези дни така захласнато да повтарят, че инцидентът се бил разиграл тъкмо в Азовско море, въпреки че всъщност всичко стана в Черно море и украинските кораби изобщо не минаха през Керченския проток. Но името на Азовско море се натрапва и натрапва… Искат да свикнем да го чуваме в контекста на някаква криза, или?…
Що се отнася до усилията да се внуши, че и Путин, и Порошенко имат еднакво силни мотиви да предизвикат случилото се на 25 ноември, към тях се включва и статията „„Провокатори” срещу „агресори”“ във в. „Франкфуртер рундшау”. Но подобно уеднаквяване все пак изглежда доста пресилено. Ако при Порошенко вътрешнополитическата игра с военното положение и изборите наистина е очевидна за всички, то при Путин ефектът от случилото се всъщност е на път да предизвика сериозен външнополитически негатив за Русия. На 30 ноември в Аржентина започва среща на върха на Г-20, на която се планираше среща между руския и американския президент. Сега, заради морския инцидент край Керченския проток, Тръмп може и да отмени срещата, както предупреждава самият той пред в. „Вашингтон пост”.
Тръмп повтаря първоначалната си оценка за случилото се, че това не му харесва. Но сега вече добавя и думата „агресия”, така любима на Киев: „Не ми харесва тази агресия. Аз въобще не обичам агресията. Изобщо. Между другото и Европа не харесва тази агресия. И Германия не харесва тази агресия,” заявява той. И допълва, че очаква от спецслужбите си „пълен доклад” за събитията, за да вземе окончателното решение относно срещата с Путин. „Може да не поискам да имам среща. Може никога да не поискам среща,” обобщава той. Междувременно от Керч сигнализират за разузнавателни полети на американски военни самолети над района, в който се е разиграл инцидентът на 25 ноември – явно събират материал за доклада до Тръмп.
Ако срещата му с Путин в Аржентина не се състои, това ще е сериозен удар по Русия, който наистина няма да е изненадващо да продължи и с нови санкции. И въпреки подхвърляните тези дни мнения, че вече не остана какво и кого да се санкционира, все още е налице една сериозна мишена за удряне – проектът „Северен поток-2“. Едва ли е случайно, че пред „Вашингтон пост” Тръмп освен Европа споменава изрично и осъществяващата го съвместно с Русия Германия. Отслабената Меркел като нищо може да бъде сега притисната да го прекъсне. От което Киев ще е щастлив, защото пак ще добие тежест с монополното си транзитно кранче. Да не говорим за американските компании, напиращи да зарибяват Европа с шистов газ вместо с „лошия“ природен от руските недра. А Русия за пореден ще понесе сериозни икономически щети.
Е, кому е изгодно тогава всичко това, Уотсън?
