Из информационните агенции вечерта на 30 ноември:
„Позицията на Унгария е ясна, ние сме проукраинско правителство и затова заставаме зад Украйна. Правителството на Унгария е проукраинско, докато правителството на Украйна е антиунгарско. Въпреки това ние не сме променяли позицията си и ще подкрепим Украйна в този конфликт“.
Премиерът на Унгария Виктор Орбан по време на посещение в Прага на 30 ноември в отговор на журналистически въпрос кого ще подкрепи – Русия или Украйна относно конфликта в Азовско море
Мъчно ми е за феновете на Орбан. Особено за тези в БСП, които освен като орбанисти, се определят и като пламенни русофили и всеки ден споделят в социалните мрежи поне по един портрет на Орбан и мисъл на Путин. Или обратното.
Сигурно се чувстват като феновете на „Левски“ на Герена миналата неделя, след като са посрещали Божинката с плакат, „Валери, добре дошъл вкъщи!“, а той е забил два гола, но с екипа на „Ботев“-Враца…
Честно казано, и аз съм имал някои илюзии към Орбан. Не за цялостното му творчество, но поне за някои действия. Като например уж сдържаната позиция на Унгария към всеобхватните търговски споразумения ТПТИ и СЕТА, които отварят европейския пазар за инжектирани с хормони северноамерикански бифтеци и превръщат държавите в обслужващ персонал на мултинационалните корпорации.
В началото на 2015 г. председателят на комисията по устойчиво развитие на унгарското Народно събрание Бенедек Салай изпрати писмо до всички европейски парламенти, включително българския, в което ги призова да преосмислят още един път рисковете от подобни споразумения и да предприемат „стъпки за предотвратяване на общоевропейски проблеми, които все още могат да бъдат избегнати“. Макар Салай да е представител на опозиционна зелена формация, позицията му очевидно беше подкрепена от ФИДЕС – партията на Орбан, който от 8 години може да си разиграва коня в унгарския парламент. Очевидно премиерът беше предприел дипломатическа маневра, с която да си вдига цената.
Каква бе изненадата ми, когато в навечерието на одобряването на СЕТА от Европейския съвет, имах възможност да прочета вътрешна сводка от заседание на комитета КОПЕРЕР – мястото, където страните-членки излагат и отстояват своите позиции, непосредствено преди гласуването им в съвета, и където се върши същинската, а не протоколната политическа работа. Възражения срещу СЕТА бяха изказали представители на няколко държави, включително Австрия (управлявана тогава от социалдемократи), а храбрите вишеградци не бяха отронили ни дума, ни вопъл, ни стон. Пратениците на Орбан в Европейския парламент също подкрепиха опасното споразумение с Канада. Впоследствие действителна съпротива на СЕТА оказа белгийската област Валония, водена от премиера-социалист Пол Маниет. В очите на много български „леви“ обаче такива като Маниет са носители на „евроГейските ценности“, а с истинска твърдост, смелост и даже мъжественост в ЕС е надарен само министър-председателят на Унгария.
Разбира се, Орбан е хитрец от регионален мащаб. Само той си знае срещу какво договаря подкрепата си, както в Съвета на ЕС, така и в Европейския парламент, където неговите хора членуват в групата на Европейската народна партия. Именно тя определя политиките на съюза, срещу част от които пък унгарският владетел роптае от Кралския дворец на брега на Дунава. Интересите на Орбан обаче нямат много общо с българските. И нищо общо с левите.
Дали сега, с позицията си по руско-украинския конфликт, премиерът на Унгария няма да помогне на БСП да намери себе си, след като от дълго време сама не може да го направи? Макар по документи да членува в друго политическо семейство – на европейските социалисти, на реторическо ниво БСП напоследък усилено се орбанизира, а в партийните среди дори е модерно да се говори за унгарския премиер като за герой на нашето време и дори като за водач на алтернативен Европейски съюз. Заявлението на Орбан в Прага пък съвпадна с посещение на лидера на БСП Корнелия Нинова във Вишеград – вярно, не на гости на премиера, а на заседание на социалдемократически партии от региона. Международното сътрудничество и контакти винаги са полезни, стига в точно тези среди да нямаше и други последователи на орбанизма.
Нинова обаче умее да шикалкави и поне по това действително прилича на Орбан. Ако усети, че тази линия губи подкрепа в обществото, нищо чудно утре да обяви, че не е искала да води БСП към Вишеград, а към село Вишовград край Павликени, където е трябвало да представи „Визия за България“, но в мъглата по пътя се е объркала.
Който не знае накъде е тръгнал, непременно ще стигне другаде.
