В категории:Свят

Християните в Сирия: седем години на фронтовата линия

Жителите на град Махарде се стремят да поддържат нормално ежедневие, макар войната да е белязала сплотената им общност

Всяка вечер улиците на града са изпълнени с живот, макар все още да има опасност от обстрели. Снимка: Middle East Eye

Том Уескот, Middle East Eye Всяка вечер улиците на християнския град Махарде са изпълнени с живот. Млади хора в модни дрехи пият бира и пушат наргилета, срамежливо се заглеждат в атрактивни минувачи и позират за групови селфита, a войници в отпуск и приятелките им кръстосват града с мотори. “Вижте това – дори по време на най-тежката част от войната, хората са навън. Това е начин да се отпуснеш, да забрави страданието, защото когато минохвъргачките започнат да ни обстрелват, трябва да се крием в мазетата”, казва студентът Самер Алтума. Хората започват да се връщат по домовете си, музиката и разговорите утихват, сервитьорите започват да прибират масите и столовете, а в земята се усещат вибрации от експлозии. Центърът на град Махарде е едва на десет километра от провинция Идлиб, последната контролирана от бунтовниците крепост в Сирия. Намиращият се наблизо нестабилeн фронт се поддържа от доброволчески християнски отряди от Махарде, сирийската армия и съюзните ѝ сили. При една атака през септември бяха убити 11 души, включително шест деца, когато три ракети удариха града. Един човек загубва майка си, жена си и трите си деца, когато къщата му е уцелена. Още 20 души са ранени при същото нападение. Назряващият сблъсък в Идлиб, който се представя като последната голяма битка в разрушителната сирийска война, не представлява нищо ново за града. Доброволческите християнски отряди в Махарде са сформирани през 2011 г. като местен клон на проправителстените милиции Национални сили за отбрана. Те отбраняват града от атаките на бунтовническите фракции вече седем години. “Ние сме мирни християни и не искахме да влизаме във войната, така че се опитахме да намерим мирно решение. Нашите свещеници отидоха да говорят с терористите (въоръжените бунтовници, основно от отдалечени сунитски села) и се опитаха да разсеят напрежението”, казва командирът на доброволческите отряди в Махарде Симон ал-Уакил. “Казахме им – ако искате да събаряте сирийското правителство, отидете в Дамаск, не тук. Но като видяхме какво е поведението им спрямо нас, че искат да използват само железен юмрук, ние осъзнахме, че това е фалшива революция”, добавя той. Опитите за диалог се провалят, бунтовниците обсаждат града и започват да обстрелват жилищни квартали, да минират пътища и да отвличат цивилни, опитващи се да избягат, казва още командирът. Поради липсата на звена на сирийската армия в района, местните формират Силите за защита на Махарде.

Командир Уакил се е превърнал в местна знаменитост. Снимка: МЕЕ

Повечето мъже над 18 години, годни да носят оръжие, стават доброволци. Под ръководството на командир Уакил – бивш шеф на местна строителна компания – те организират защитата на града си, която е издържала вече седем години. В момента има около 200 бойци от силите за защита на Махарде по фронтовите линии в Идлиб, където те са редом със сирийската армия и съюзниците им. Уакил изтъква, че още хиляди доброволци могат да бъдат бързо мобилизирани при заповед от правителството.

Възстановяване на града

“Минохвъргачка, минохвъргачка, минохвъргачка”, повтаря Уакил като мантра, докато кара из града и посочва части от пътищата в Махарде, които са пострадали от седемгодишните бомбардировки. Атаките на бунтовниците са убили 97 цивилни и са ранили други 156 жители на града след началото на войната. Голямата част от преимуществено християнското население на Махарде обаче е останало в Сирия. Хората са окуражавани да остават от свещеници и възрастни членове на общността, които се страхуват, че ако местните напуснат,  може никога да не могат да се върнат в земите, населявани от християни през последните две хилядолетия.

Камбаните на четирите църкви всеки ден огласяват града – понякога като предупреждение за обстрел. Снимка: Middle East Eye

За да се подсигури, че градът остава годен за живот, местният общински съвет организира бързо възстановяване на домовете, повредени или разрушени при боевете. Ремонтите са финансирани от общността и от местни богаташи, когато засегнатите семейства нямат достатъчно средства, за да се справят сами. “Нашата общност е толкова сплотена, че ако удариш един от нас, удряш всички ни”, обяснява Алтума. Макар ситуацията в самия Махарде да се е стабилизирала, ракети от позициите на бунтовниците все още стигат до града и жителите се страхуват от нови атаки. Моралът в града остава висок, въпреки че животът остава тежък, а войната и международните санкции са оскъпили многократно повечето стоки. Всяка седмица офисът на Червения полумесец, отговарящ за разпределянето на помощи от ООН, е залят от хора, чакащи да получат пакети с основни хранителни продукти. “Тези доставки бяха много, много важни за местните хора по време на обсадата на терористите, когато храната бе използвана като оръжие”, обяснява заместник директорът на сирийския червен полумесец в града Ваел ал-Хури. “Днес хората могат да преживяват и без тези доставки, но те все още са голяма помощ. Всички продукти тук са дълготрайни и могат да се складират за бъдещи нужди”, добавя той. След като градът вече не е под обсада, а краят на сирийския конфликт най-после се вижда, фокусът на Червения полумесец се насочва към подкрепа на местните вдовици, ранените и най-вече на многото деца, засегнати от войната.

Живот до фронтовата линия

Камбаните на четирите църкви и манастира в Махарде огласят града всеки ден. Има специален “предупредителен” звън, когато е започнал обстрел или се очаква такъв. На повърхността животът продължава нормално – улиците са шумни, а групи местни хора събират реколтата от плодородните хълмове около града. Но ежедневието е засенчено от продължаващата война. Във военния щаб в центъра на града командир Уакил наблюдава развитието по фронтовете. По стените е закачен сериозен арсенал от оръжия и има рафтове с внимателно подредени боеприпаси. До голям плакат на сирийския президент Башар Асад на едната стена има стъклена витрина, в която е сложен сирийски военен ботуш, стъпил върху знамената на Конфедеративните американски щати и Израел. Около командира седят и пият силно кафе членове на доброволческите отряди – учители, лекари, инженери и поети, които по думите му са грабнали оръжията, за да защитят своя християнския град, култура и история. Наративът за това как бунтовниците застрашават малцинствата в Сирия е използван широко в пропагандата на правителството. Жителите на Махарде обаче заявяват, че за тях това е реалност. Те считат, че градът им е станал цел на сунитските бунтовници, точно защото е християнски, като се е очаквало жителите с ужас да побягнат към предварително подготвени бежански лагери в Турция.

Близо 100 цивилни жители на Махарде са убити от началото на войната. Снимка: MEE

Уакил, който сам е бил раняван девет пъти, ръкомаха из стаята и казва, че всеки от присъстващите мъже също е бил раняван и се е връщал на фронта при първа възможност. “Ние сме про-Сирия”, заявява твърдо той. “Преди войната Сирия беше страхотно място, бе тръгнала по пътя на развитието. Но след това 86 страни и “ционистката структура” (термин, използва от някои сирийци за Израел, тъй като не признават държавата) подкрепиха разрушаването на тази страна. Те разрушиха Сирия, но ние и нашите деца ще я възстановим”. Учителят Ануар Пижу казва, че според него това е било част от международен план за премахване на държавността и институциите на Сирия и свеждането ѝ до същото състояние на хаос като в съседен Ирак след 2003 г. “Истинските сирийски патриоти подкрепят държавата, конституцията и закона, защото ако няма правителство и държава, няма да има ред, а само хаос”, заявява той. На обсипания с развалини фронт, гледащ към провинцията и към изоставените селища в посока Идлиб, членове на отрядите от Махарде наблюдават хоризонта за активност. Град Идлиб е на 70 км оттам, но границата на провинцията е само на няколко километра.

Командир Уакил в щаба на местните сили за самоотбрана. Снимка: МЕЕ

Пушек се издига от комините на близката електрическа станция – едно от най-яростно оспорваните съоръжения в областта. Честата смяна на контрола над съоръжението е оставяла многократно града без електричество, понякога в продължение на седмици. Докато са контролирали инсталацията, бунтовниците са изписали по стените девизи като “Не ни е нужно електричество от Асад, светлината на исляма ни е достатъчна”. Лидерската роля в седемгодишната защита на Махарде е превърнало Уакил в местен герой. В близост до фронтовете са издигнати транспаранти, където неговото лице е сложено редом до тези на Башар Асад и на руския президент Владимир Путин. Негов портрет виси и на изложба на произведения на местни ученици. Нарисуван е от 19-годишната Сара Нимов, която описва Уакил като “вдъхновяващ”.  

Оставете коментар