Контролираната от правителството част на Алепо изглежда почти нормално – оживена от ресторанти, паркове, хотели с плувни басейни и пътуващи хора. Основният аргумент на президента Башар ал-Асад пред хората е това, че контролираните от него територии са по-сигурни, че там ще са далеч от бомбите и глада в контролираната от бунтовниците половина на стратегическия град.
Това и искаше да покаже правителството на група международни журналисти, които покани в града тази седмица (първата на месец ноември – бел. прев.). Но когато слязох от автобуса, се оказах във военна зона.
Тътенът на артилерийския огън се чуваше цяла сутрин, пукането на приближаващи се снаряди се увеличаваше. Парамедици бързо пренасяха стенещи мъже в камуфлажни дрехи от линейки пред болница Ал Рази, където плачеше 14 годишно момче. Неговата майка току-що е била убита от снаряд, ударил тяхната къща; баща му е загинал при атака предишния ден.
Доктор Мазен Рахмун – представител на градските здравни служби, облечен в чист кафяв костюм, се придвижва предпазливо през хаоса. Погледът му е неестествено спокоен – като на човек, отдавна травмиран до изтръпване. Той и колегите му са регистрирали смъртта на 137 цивилни за последния месец. Сега собственият му квартал – Ново Алепо, е подложен на обстрел от бунтовниците, сражаващи се с правителствените сили в покрайнините на града. „Жена ми и семейството ми се крият в банята”, заявява той.
Макар Сирия и Русия да заплашват с пълномащабна атака срещу държаната от бунтовниците част на Алепо и да предупреждават, че това е последен шанс за хората да я напуснат, те не успяват да спрат напълно контраофанзивата от смесицата между свързани с Ал Кайда и подкрепяни от САЩ групировки.
#Aleppo: Government forces capture strategic hills and take control over the „1070 housing complex“. HD Map: https://t.co/gIuIknzkKQ pic.twitter.com/0fGzb1UVcJ
— Vasto (@v4st0) November 8, 2016
Трима свързани с Ал-Кайда атентатори-самоубийци са атакували с натъпкани с експлозиви БТР-и позиции на армията само в четвъртък (3 ноември). Минометен огън засипва квартали, които до този момент са били сравнително безопасни. Това е един от най-интензивните обстрели от страна на бунтовниците за последните четири години. Според официалните данни цивилните жертви на такъв обстрел за целия период на конфликта възлизат на 11 хиляди.
Нямаше как веднага да проверя тези цифри, докато бях в контролирания от правителството балон – единственият начин международни журналисти да работят безопасно от Сирия.
Фактите стават все по-трудни за потвърждаване през тези пет години на кървава и хаотична война. Заплахите за отвличане от страна на екстремистки фракции, както и правителствените въздушни удари, направиха държаните от бунтовници територии твърде опасни за пребиваване. Правителството от своя страна контролира внимателно достъпа до своите територии и наблюдава отблизо движенията на малкото одобрени журналистически пътувания.
Но едно нещо е ясно: почти всеки жител на Алепо, с когото съм говорела през годините на войната – тези, които живеят там и тези, които са избягали; тези, които подкрепят Асад, тези, които му се противопоставят, и тези по средата – познават някого от контролираните от правителствените квартали, който е бил убит от случаен снаряд.
Алепо е един от най-старите непрекъснато населени градове в света. Населението в правителствената част се оценява на 1.5 млн. души, включително хиляди, избягали от контролираната от бунтовниците източна част. Там според ООН са блокирани около 275 хил. души, страдащи от недостиг на вода и храна и от безразборните бомбардировки.
Това бе първата ми визита в града от 2001 г. Тогава се скитах из оживените сокаци, датиращи от средновековието; посетих древната цитадела, която се извисява в сърцето на Алепо; възхищавах се на сгради с блестящи кремави каменни фасади в по-богатите квартали, които изглеждаха розови по здрачаване.
Сега цитаделата се е върнала към оригиналното си предназначение като военно укрепление, като правителствените войници надничат иззад бойниците. Голяма част от стария пазар, чиито тесни проходи се превърнаха в укрития за бунтовниците, е изгорена и бомбардирана.
Заедно с дузина други журналисти пристигнахме в града от Дамаск. До Алепо се стига по тесен, криволичещ коридор, контролиран от правителството, по който пъплят камиони за доставки и минивани. Автобусът ни преминаваше покрай земни насипи и сринати сгради, както и през тесни точки на контрол, преминавали няколко пъти от едни ръце в други. В далечината избухващи снаряди вдигаха прах и пушек.
Тогава, изведнъж, се оказахме в привидно функциониращ град. Зелените автобуси, използвани за евакуация на цивилни и бойци от обсадени зони, са натъпкани с пътуващи граждани. Такситата се нижат по кръгови кръстовища, декорирани с фонтани и новоинсталирани слънчеви панели. Положението на жителите е далеч по-добро, отколкото през 2014 г., когато бунтовниците бяха тези, които бяха обсадили правителствената част.
По-внимателен поглед обаче разкрива малки знаци на войната: центрове за раздаване на вода с цистерни, които да компенсират недостига. Генератори, буботещи в страничните улички, които намаляват ефекта от прекъсванията на електрозахранването, оставящи улиците тъмни като в рог през нощта. Само на няколко адреса от хотела ни имаше сграда, чийто последен етаж бе смазан от скорошен снаряд.
Помолихме за стая с изглед на Запад, далеч от по-голямата част от падащите снаряди – рефлекс на военния кореспондент. От прозореца ни на фона на залеза се виждаха тъмни струи дим, издигащи се над югозападните квартали, където бунтовниците се опитваха да напреднат. На другата сутрин осъзнахме, че Източната фасада на хотела е изпъстрена със заковани прозорци след годините на обстрел.
Дългото ми отсъствие от Алепо означава, че съм изпуснала цял етап от развитието му: възстановяването и облагородяването на части от Стария град, отварянето на бутикови хотели, навлизането на турски внос и чужди инвестиции в това, което бе индустриалния и търговски център на Сирия.
Този тласък за развитие през първото десетилетие, след като Асад пое властта от баща си през 2000 г., либерализира част от икономиката на Сирия и усили туристическата индустрия. Това обаче също така облагодетелства непропорционално вътрешния кръг на Асад и богатите, създаде дисбаланси в разпределението на благата и спомогна за засилването на протестите през 2011 г, които доведоха до репресии и гражданска война.
Пристигнахме в критичен момент – Русия предупреждаваше, че има още един ден, в който цивилните имат възможност да избягат от Източно Алепо по осигурения коридор, преди да започне щурма. (В последствие т.нар. „хуманитарна пауза” бе удължена – бел. прев.)
Само малцина са успели да използват този коридор. Правителството заявява, че бунтовниците пречат на цивилните да напуснат източната част. От своя страна бунтовниците отказват всякаква евакуация без международен надзор и по-широка сделка за доставяне на хуманитарна помощ.
Вместо това те се опитват да разбият обсадата, като свързаните с Ал Кайда групи и тези, подкрепяни от Съединените щати, работят заедно – точно обратното на това, за което Русия настоява.
Така че тревожността е висока и в двете стани в Алепо. Хората в западната част бягат от засилващия се обстрел, а тези в източната се страхуват, че ще бъдат подложени на още по-опустошителни бомбардировки.
Тази журналистическа визита бе по-строго организирана от обичайното. По принцип се изисква журналистите винаги да се придвижват с одобрен от правителството водач. Този път дузина униформени войници и няколко служители от Министерство на информацията ни съпровождаха по строг график от планирани спирки и отказваха да ни пуснат без ескорт дори за кратка разходка.
По улиците в града се виждат малки сергии за продажба на цигари, закуски и други стоки. Някои от тях са боядисани в цветовете на сирийското знаме, няколко използваха за покрив брезенти от агенцията на ООН за бежанците. Семействата на загинали войници и търговци, изгубили магазините си на стария пазар, получават разрешение да държат такива сергии като вид компенсация от страна на финансово затрудненото правителство.
Срещнахме се с група собственици на фабрики в Търговската камара, където снимка на турския президент Реджеп Ердоган се използва като изтривалка. Те го обвиняват за подкрепата на въоръжените групировки, които са ограбили техните заводи и са изнесли оборудването им в Турция.
Разведоха ни из един от индустриалните квартали, върнат от правителствените сили през лятото. Сградите бяха сринати от бомбардировки, а остатъците от мраморни облицовки и медни кабели – плячкосани. Войниците ни показаха подземни помещения без прозорци, които според тях за били използвани за затвори от бунтовническа група, наречена „Дивизия 16”.
My journey into Aleppo: watching a moonscape of war turn into a functioning city https://t.co/xvVk3yuExG by @abarnardNYT pic.twitter.com/Z32AkwMokO
— New York Times World (@nytimesworld) 8 ноември 2016 г.
Следващата спирка бе част от стара търговска улица, възвърната по-рано през войната, която сега е облепена с плакати на Башар Асад, неговият баща и Хасан Насрала – лидерът на шиитската ливанска милиция Хизбула, която предоставя решаваща помощ на правителствените сили.
Изкатерихме се върху купчини отломки, за да достигнем до останалия от ерата на мамелюците Хан ал-Везир, с неговите сводести тавани и малки магазинчета, изгорели и почернели от сажди. Надникнахме над барикадата при стените на Цитаделата и купчината отломки, които някога са били хотел Carlton – разрушен от огромна тунелна бомба на бунтовниците.
„Умерени бунтовници” бе саркастичен рефрен, който чувахме често – подигравка с описанието, което администрацията на Обама дава на подкрепяните от нея групи. Сирийското правителство ги нарича терористи.
В болница Ал Рази, където плачеше новоoсиротелият 14 годишен Ахмед Нур Батал, пристигнахме насред паника и хаос. Една ридаеща жена се срина в ръцете на сестра, която се опитваше да държи окървавените си ръце далеч от белия ѝ пуловер.
„Не ми казвайте, че е мъртъв, недейте! Имам само този син”, изпищя тя.
„Той ще оцелее”, каза сестрата, но очите ѝ казваха друго. Минути по-късно синът – Хазем Шериф, 26 годишен, доктор, лежеше мъртъв на носилката.
Отвън, в близост до моргата една жена – Итидал Шехаде, се свлече ридаеща до тротоара. Нейният съпруг, охранител в транспортното министерство, е бил уцелен от снаряд, докато е паркирал колата си.
„Видях баща си да умира от балкона”, казва неговият плачещ и треперещ син – 13 годишният Адел. „Видях падащият снаряд и пушека, идващ от колата на баща ми”.
Друг роднина крещеше на войниците и настояваше армията да предприеме по-решителни действия. По думите му вече три пъти е бил принуден от бунтовниците да се преселва и вече е „време да се сложи край на това”.
На следващата сутрин коридорите, определени за изтегляне на хората от Източно Алепо останаха празни и тихи. Войниците там заявяваха, че не очакват сделката за евакуация да проработи. „Трябва да се сложи край с бомбардировки”, заявява един от тях.
При мястото за преминаване сирийски войници и няколко руснаци чакат до КПП, декорирано с плакати на Асад. Присъстват и съдии, които трябва да определят дали евакуиращите са издирвани от силите за сигурност.
На по-малко от 100 метра от там се приземяват два снаряда. Войниците обвиняват бунтовниците, че така се опитват да спрат евакуацията, бунтовническите групировки отричат. Високопоставен военен представител просто констатира „Всичко свърши”.
