В категории:Анализи / Свят

Малка нация, която се мисли за суперсила

Много привърженици на Брекзит са водени от носталгията по някакво предполагаемо славно минало. Създадената от консерваторите каша обаче предвещава само бъдещи унижения

Тереза Мей се качва с танцова стъпка на трибуната на конгреса на Консервативната партия. Снимка: Ройтерс

Гари Янг, The Nation

“Има два видa европейски нации”, каза през миналата година датският финансов министър Кристиан Янсен. “Има малки нации, има и страни, които все още не са осъзнали, че са малки нации”. Покрай Брекзит стана болезнено очевидно, че Обединеното кралство спада към втората категория.

В своя меланхоличен копнеж към отдавна отминали времена, тези, които водеха кампанията за напускане на Европейския съюз, си представяха как излизаме с маршова стъпка – целите спретнати, с бомбе на главата и с чадър в ръка, и закрачваме гордо към миналото на славна независимост. С течение на времето все по-вероятен става сценарий, при който Великобритания ще бъде безцеремонно изхвърлена от ЕС със свалени гащи, и ще се приземи болезнено по дупе. Преди притесненията бяха, че Великобритания ще получи лоша сделка; сега има нарастваща вероятност да напусне съюза без каквато и да е сделка, което би било резултат повече на лоша преценка, отколкото на лош късмет.

Това стана очевидно след септемврийската среща на ЕС в Залцбург, където министър-председателят Тереза Мей представи преговорните условия за напускане на страната. Претенциите на Лондон бяха цялостно и недвусмислено отхвърлени, което не би трябвало да е изненада. През юли Мей накара кабинета си да се съгласи на предложения, според които Обединеното кралство избирателно ще се придържа към някои аспекти на европейския единен пазар (като безмитната търговия в сферата на услугите), но не и към други (като свободното движение на работна сила). Не само че ЕС никога не би приел това, но и значителна част от собствената партия на Мей бе против предложенията.

Външният министър Борис Джонсън, който първо се съгласи с плана, а после подаде оставка като протест към него, го описва като “полиране на лайно”. И има право. Но като един от водещите кампанията за Брекзит, това си беше неговото лайно, и най-малкото можеше да почисти след себе си. Онова, което се оказа наистина шокиращо, бе враждебността, с която отговориха преговарящите от ЕС и държавните глави – група хора, за които по принцип е по-вероятно да анализират прилагателни и да задълбават в натруфени комюникета.

През септември френският президент Еманюел Макрон заяви, че “тези, които обяснява как лесно можем да живеем без Европа, че всичко ще бъде наред, и това ще върне много пари в страната, лъжат”. По-късно президентът на Европейския съвет Доналд Туск се подигра на Мей като публикува в Instagram снимка, на която ѝ поднася сладкиши. “Парче торта, може би? Съжалявам, няма черешки”, гласеше придружаващият снимката текст – натъртване за намерението на ЕС да не позволява на Великобритания да подбира кои елементи от единния пазар да приеме.

 

View this post on Instagram

 

A piece of cake, perhaps? Sorry, no cherries. #brexit #salzburgsummit2018 #theresamay #donaldtusk #europeancouncil #europeanunion #euco

A post shared by Donald Tusk (@donaldtusk) on


Мей се върна от Залцбург очукана и унижена. “По време на целия този процес аз се отнасях към ЕС единствено с уважение. Обединеното кралство заслужава същото”, заяви тя. И докато курсът на паунда се понижаваше, нивата на национално възмущение се качиха до тавана. Таблоидът Sun на Рупърт Мърдок публикува на първа страница колаж на Макрон и Туск като гангстери, придружен със заглавие “Мръсните плъхове на ЕС”. Опитвайки се да направи препратка към Уинстън Чърчил, Express възхвали отговора на Мей като неин “геройски момент”. Daily Telegraph стисна устни и заяви: “Обединеното кралство не отговаря на обиди… Все едно са ни притрябвали уроци по демокрация от някакви като Чехия… или Малта”.

Мей има пълно право да се чувства засегната. Стратегически погледнато, това може би не беше добър ход и за самия ЕС – в интерес на всички е да се постигне някаква сделка, а грубостта не помага за това. Истината обаче е, че  тази липса на уважение бе заработена през последните 18 месеца, в които консервативното правителство преговаряше със себе си. На всичко отгоре управляващите ограничиха способността си да маневрират като свикаха извънредни избори, които ги лишиха от стабилно мнозинство в парламента. Консерваторите изчерпаха търпението на останалата част от континента като не предложиха никаква алтернатива, пробутваха планове, които вече бяха отхвърлени, и отказваха да правят каквито и да е отстъпки, докато в крайна сметка капитулираха почти за всичко.

Има много причини за това, че с малко мнозинство британците гласуваха да напуснат ЕС преди две години. Централна роля в аргументацията на архитектите на Брекзит обаче имаше фундаменталната заблуда на една нация, затънала в постколониална носталгия още от Суецката криза през 1956 г. Сегашните лидери на брекзитърите говорят как ще върнат “Велика” във “Великобритания” – версия на “Да направим Америка отново велика”, само че за по-малка и по-слаба страна, която трябва да се връща доста по-назад в миналото си. Те не правеха планове как ще напускат ЕС, защото подобно на капризен, разлигавен пубер, те предполагаха, че плановете ще бъдат направени за тяхно удобство.

Перспективата да излезем с трясък от ЕС без никаква сделка кара някои да призовават за нов референдум с надежда Брекзит да бъде преобърнат. В момента това изглежда слабо вероятно, макар вече да е малко по-вероятно, отколкото беше преди. Остава неясно и какво всъщност би означавало това.

Ясни са обаче някои неща, които ще се случат при излизане от ЕС без сделка. Здравните застраховки, които позволяват на британски туристи да се лекуват безплатно в ЕС, ще станат невалидни; между Северна и Южна Ирландия ще трябва да бъде издигната “твърда” граница, което ще постави под въпрос ключови моменти от мирния процес; всякакви договори с компании от ЕС ще трябва да бъдат предоговаряни, тъй като Великобритания изведнъж ще се превърне в “трета страна”. Предвид вероятността от претоварване на пристанищата (стоки, които сега се внасят свободно, ще трябва да бъдат проверявани по-щателно) и на летищата (правилата на Световната търговска организация не покриват авиацията, а за полетите между Великобритания и ЕС ще е нужно двустранно споразумение), се носят слухове, че хората вече се запасяват с храни и лекарства.

За хората, движени от носталгията, всичко това може би ще навее асоциации с духа на съпротивата през Втората световна. Мей заявява, че за Великобритания е проява на “здрав разум” да се приготви за “твърд” Брекзит. Но на мен ми се струва, че здравият разум би направил такива приготовления ненужни.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар