Доста коментатори сравняват новата британска премиерка по-скоро с германската ѝ колежка Ангела Меркел.
„Жена с дяволски труден характер”. Така определи новата британска премиерка Тереса Мей един от някогашните министри на първата дама, седнала в минстър-председателското кресло в Лондон – Желязната лейди Маргрет Тачър. Бившият министър – Кен Кларк – добави, че той вече е работил с такава жена и това е била именно Тачър.
Самата Мей веднага побърза да обърне сравнението в своя полза и увери, че ще държи твърда линия в защита на британските интереси и на преговорите около излизането на Великобритания от ЕС: „Кен Кларк ме смята за жена с дяволски труден характер. Следващият, който ще стигне до същия извод, е Жан-Клод Юнкер”.
Въпреки че по време на кампанията преди референдума за Brexit Мей защити оставането на страната в ЕС в качеството си на вътрешен министър в кабинета на премиера Дейвид Камерън, сега тя е решена да изпълни волята на избирателите. Мей е категорична: „Никакви опити да останем в ЕС няма да има. Няма да се мъчим да се връщаме през задния вход. Няма да има втори референдум”.
Новата премиерка смята да ограничи миграцията от европейските страни във Великобритания, дори това и да затрудни преговорите за ново търговско споразумение с ЕС.
Въпреки твърдостта, която излъчва, все пак доста от политическите портрети на 59-годишната Тереса Мей, с които изобилства тези дни европейската преса, я сравняват не толкова с Тачъэр, колкото с германската канцлерка Ангела Меркел. Първо – по биографична линия. И двете са дъщери на протестантски пастори. Смята се, че именно от домашното им възпитание идват техните сходни характери – методични, сериозни и прагматични. И двете работят всеотдайно, и двете умеят да печелят уважение. Но пък за разлика от доста семплата в облеклото и пестеливата за лични разходи Меркел, Мей е известна с богатата си колекция скъпи маркови обувки. От друга страна и тя също като германската канцлерка няма деца.
Впрочем, темата за децата се оказа нещо като трамплин за Мей. Съперничката ѝ за лидерския пост при торите и за премиерската им номинация Андреа Ледсъм си вкара автогол, като в едно от своите интервюта натърти колко по-подходяща била тя от Мей – по единствената причина, че е майка на три деца, а Мей нямала нито едно. Това скандализира традиционното английско възпитание на консервативната публика и я настрои срещу нетактичната Ледсъм, която накрая беше принудена да оттегли кандидатурата си поради ниска подкрепа.
По-сериозното сравнение на Мей с Меркел идва обаче от факта, че макар и двете да са представителки на консервативни политически сили, не пропускат да покажат и социална чувдтвителност. Още в първите си изявления, след като стана ясно, че именно тя ще наследи Дейвид Камерън на премиерския пост, Мей предупреди, че ще държи нейното правителство да оказва повече помощ на обикновените семейства, „а не само на привилегированото малцинство”. Тя подчерта, че ще разработва стратегия за развитие на промишлеността, но ще въвежда и нови методи за снижаване на печалбите на топ-мениджърите. Заяви също, че големите транснационални компании ще трябва да поемат съразмерни данъчни задължения.
Всичко това бързо ѝ спечели още едно прозвище – „Милибанд на токчета”, с намек към бившия лидер на лейбъристите Ед Милибанд, наричан „Червения Ед”.
Друг е въпросът, че в самия лейбъристки лагер в момента текат вътрешни борби срещу по-левия от Милибанд настоящ лидер Джереми Корбин. И вътрешнопартийната му опозиция е предвождана пак от дама – депутатката с оксиморомно име Анджела Йигъл (Ангелски орел?).
