В категории:Интервюта / Свят

Грегор Гизи: „Социалният въпрос е човешки въпрос“

Интервю на Юлия Владимирова с Грегор Гизи за „Барикада“ – за политическия опит, болезнените уроци, унифицирането на политическите сили в Германия и тоталния колапс на социалната държава.

Грегор Гизи. Снимка: Wikimedia Commons

Грегор Гизи е една от най-впечатляващите политически фигури в Германия и ключово име за германската Левица (Die Linke). Политическата кариера на Гизи започва още в края на 60-те, когато става част от Германската единна социалистическа партия. По-късно, по време на продемократичния преход, той е част от нейния реформистки лагер, вдъхновен от Михаил Горбачов. Гизи е и последният лидер на марксистко-ленинистката ГЕСП, разформирована през 1989 г. Дълги години е член на Народната камара на ГДР и Бундестага и няколко пъти е председател на Левицата. От 2017 г. Грегор Гизи е председател на партията на  Европейската левица.

Господин Гизи, Вие имате дългогодишен политически опит и сте една от ключовите фигури на лявото в Германия. Коя е най-голямата илюзия в политиката, с която трябваше да се разделите? Кое е най-болезненото в политическата Ви кариера?

Най-болезненото беше омразата, с която се сблъска партията ми и аз лично през първата половина на 90-те години вътре и вън от парламента. Тогава си създадох основен принцип никога да не отвръщам с омраза. Постепенно успях да постигна приемственост със себе си. Но това изискваше много работа и търпение. Това, че днес от партията ми има един министър-председател на федерална провинция, в други две е част от управлението и вече е незаменима в политическия живот на Германия, ме прави една идея щастлив. Левицата (Die Linke) нормализира Германия в европейски контекст и с това помогна на много политически сили вляво от социалдемокрацията да си извоюват позиции.

След тежките и изтощителни ранни години в политиката, вече нямах никакви илюзии. Никога не съм смятал, че е възможно упадъкът на ГСДП, която в рамките на последните 20 години загуби повече от половината си гласоподаватели, да бъде толкова траен, както се случва днес.

Кои са най-големите предизвикателства пред лявото като политика, а и пред германската демокрация днес?

В Германия, Европа и целия свят днес преживяваме драматичен десен тласък като реакция на икономическите и социални размествания, случили се чрез прокарването на неолибералната, основана на финансовите пазари глобализация. Този вид контрареформация на Тръмп, Орбан, Курц и компания търси спасението си в един екстремен националистически егоизъм и не се опитва да промени основните на глобализацията, а да запази последиците от нея далеч от собствените си граници. Левицата трябва да противодейства именно на това развитие в дясно и да се превърне в негова контрапозиция, с която да открехне за хората перспективата на надеждата и солидарността. Затова трябва да се преодолее социалното разделение. Трябва да изясним, че социалният въпрос се е превърнал в един човешки въпрос, чийто отговор не може да бъде даден в рамките на националните рамки, а когато в управляващите света концерни и банки се наложат политически такива.

Как виждате настоящето развитие във Вашата партия? Сара Вагенкнехт и Оскар Лафонтен пренасочиха сили в създаването на новото движение „Изправи се“ (Aufstehen). В същото време обаче Левицата изглежда сякаш разединена.

Левицата е една жива партия, според социологическите проучвания стабилна, с нарастващ брой партийни членове и избиратели, която в политическите борби на Германия е видима и чуваема. Винаги е добре, когато се намират форми, които дават възможност за политическо участие на хората и без да е нужно да членуват в дадена партия. От политическия опит, който имам обаче, подобни проекти имат някакъв шанс, ако в обществото има съответстващо движение, което след това дава организационната форма. Основано отгоре, с претенцията да представи партиите едва ли не като вече изгубили актуалността си, това ще бъде по-скоро едно интелектуално творение. Аз съм скептичен по-скоро за начина, по който на обществото може да му се предлага лява перспектива.

ГСДП изживява в момента най-голямата си криза, в партията има деления и никак не е ясна логиката и посоката, в която се движи, ако можем така да определим притеснителното доближаване до християндемократите. Изглежда, че след ерата Меркел, Германия е поле на политическа безалтернативност. Кое доведе до това?

Всъщност Ангела Меркел винаги се е опитвала да внуши, че нейната политика няма алтернатива. Това, че ГСДП за трети път след четири изборни периоди влиза в управленски съюз с Християндемократическия и Християнсоциалния съюз, още повече засили това впечатление, защото вече няма никакво съревнование между различните обществени програми, а всичко потъва в монотонната каша на статуквото. Освен това от всички досега управлявани от Ангела Меркел правителства, се вижда поведение, което цели цяла Европа да се обърне към Германия и нейния модел на икономическо развитие, който се стреми да намалява социалните помощи, реалните заплати и пенсиите. Тази политика направи богатите по-богати, а бедните по-бедни и в същото време е редуцирала стойността на политическия и демократичния ангажимент за много хора, тъй като техните грижи и нужди вече не са артикулирани и взети под внимание в политиката.

Защо „Алтернатива за Германия“ открадна доста леви гласове? Как си обяснявате тази тенденция, която засяга не само Германия, но и цяла Европа?

„Алтернатива за Германия“ спечели гласовете преди всичко на ХДС/ХСС и на негласуващия лагер, защото като нова партия, тя искаше да събуди впечатлението, че няма нищо общо с плесента, с която Меркел покри страната. Този ефект обаче няма как да продължи вечно. Притокът гласоподаватели към „Алтернатива за Германия“ беше благоприятстван от това, че другите партии, в по-голяма или в по-малка степен, са участвали във фиксирането на обществените проблеми по въпроса с бежанците и с това също са допринесли за тълкуванието на „Алтернатива за Германия“ в дясното поле на обществения мейнстрийм.

Много избиратели, включително такива, които преди са гласували вляво, се надяват, че с избора си за „Алтернатива за Германия“ ще дадат сигнал, че политиката най-накрая трябва да започне да върши това, което след правилата на Харц им липсва, а именно да се обърне към техните проблеми: жилища на достъпни цени, непокътнати стабилни училища, предвидим и надежден живот, обществена сигурност, сигурна и близка медицинска помощ, достойни заплати и пенсии. „Алтернатива за Германия“ не притежава нищо от това в програмата си.

Трябва ясно да подчертаем, че противоречащата на закона политика на търсене на изкупителната жертва, която „Алтернатива за Германия“ се нае да води срещу бежанците, няма да реши тези проблеми. Те ще бъдат решени с офанзивна социална политика за хората вместо политика, обслужваща големите концерни и банки. Преди пет години папа Франциск написа: „Тази икономика убива.“ Това днес важи с още по-голяма сила и за страните, от които хората бягат. Това трябва да променим, което значи да се борим срещу причините да има бежанци и да намалим числеността на бежанците чрез запазването на ценностите си.

Тази година се отбелязват 200 години от рождението на Карл Маркс. Вие написахте книга за Маркс, чието заглавие е „Маркс и ние: защо днес се нуждаем от нова идея за общество?“ Като мислител на освобождението какво трябва да ни каже днес Маркс?

Точно това, че освобождението на отделния човек е предпоставка за свободата на всички. Неолибералният капитализъм, който все още стъпва върху признатите от Маркс принципи и закономерности, прави хората несвободни, забивайки ги в отношения на несигурна заетост, лишава ги от жилища на достъпни цени и практически подчинява всички обществени отношения на отхвърлящите потребности на капитала. В края на краищата Маркс не просто е написал изследване на английския капитализъм от XIX век, а се опитва да анализира в дълбочина това, което той нарича капиталистически начин на производство. Това не изключва недостатъците, свързани с времето, но далеч надхвърля повърхностното описание и дава комплексна представа, която днес никой не би трябвало да пропуска, ако се е заел сериозно да разбере начините на действие и закономерностите на капиталистическия икономически ред. Виждането на Карл Маркс за демократичен социализъм все още не е изпълнено в нашия свят.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар