По случайност или не съвсем, наред с поредното издание на българското фашистко явление Луков марш, тази събота в Берлин партия Алтернатива за Германия си организира „Марш на жените“. Още в първия момент комбинацията от демонстрация за права на жени и политическия проект, от който е родена, предизвикват особено любопитство. Разбира се, оказва се, че далеч нефеминистка е причината за тази ксенофобска сбирка.
Какво стои зад „Марша на жените“?
Зад псевдофеминисткото заглавие „Марш на жените“, с което последните седмици идеята за това шествие от поддръжниците на Алтернатива за Германия обикаляше германските медии, всъщност стои една чисто расистка подбуда. Това е нещо като крайнодясното #metoo или имитация на “Women’s March” в САЩ срещу Доналд Тръмп. Коренът на новия германски крайнодесен феминизъм е, че сексуалното насилие произлиза само от мигранти и мюсюлмани. Или поне тогава си заслужава да му отделяме особено внимание и критика. Ако германските жени са бити от белите германски мъже, това за „феминистките“ от Алтернатива за Германия не е нито насилие, нито проблем, който трябва да бъде решаван с протести и политически мерки. Зад кухата феминистка обвивка няма обаче и жени. Има единствено расизъм.
Интересно е обаче какво е отношението на партия като Алтернатива за Германия към жената?
Първо, трябва да се отбележи, че
партията стои в Бундестага с по-малко от 10% жени в редиците си
– очевидно мястото на жената не е в политиката. Неведнъж в дебати и демонстрации Алтернатива за Германия е заявявала, че е срещу равноправието на жените, защитавайки сексистки и християнско-фундаменталистки позиции за ролята на жената, според които се отхвърля самоопределянето на собственото ѝ тяло.
В посланията на крайнодясната партия една германска майка трябва да бъде посветена преди всичко на своите германски деца като е препоръчително до 35-тата ѝ година те да са поне две на брой, а след раждането им жената да се занимава минимално с развитие на кариерата си за сметка на отдадеността и жертвоготовността пред семейството и домашния уют и здраве. С което напомня на идеологическата линия по отношение на жената на Националсоциалистическата германска работническа партия. Дотук се изчерпват задълженията на жените в програмата на Алтернатива за Германия.
От новогодишната нощ на 2016-та в Кьолн Алтернатива за Германия започна да
инструментализира феминизма по свой расистки начин.
От редиците на партията не обсъждат проблема за сексуалното насилие над жени, а тематизират от какъв произход са престъпниците и им обръщат внимание единствено в случаите, когато те са мюсюлмани или бежанци.
Единствената добра новина от съботната случка в женския марш е крайният резултат – 450 човека демонстранти, организирани от Алтернатива за Германия с автобуси от цялата страна за „Марша на жените“ са били „посрещнати“ от около 1500 души контрапротестиращи – граждани, активисти, повече от 25 антифашистки и феминистки организации.
От политическите партии също така участие са взели Левицата (DieLinke) и Зелените. Така по стечение на непредвидените обстоятелства, Алтернатива за Германия се е наложило да прекрати събитието като по-късно са се събрали пред сградата на канцлерството – мястото, където е трябвало да завърши „женската“ демонстрация. Все пак се е стигнало до сблъсъци между двата протеста и до няколко ареста, но основният акцент е върху силата и енергията, с която
тройно повече хора са излезли да спрат лъжепротестите,
опаковани под името „права на жените“ с чисто расистки фундамент.
Според разбиранията на този фалшив феминизъм, проблеми със сексуалното насилие в семейството и в социалната среда няма. Според статистиките обаче е точно обратното: много по-вероятно е това да се случва в семейството или тесния социален кръг, отколкото на публични места. Това едностранно разбиране е нещо като противоположното на кампанията #metoo, в която стотици хиляди жени протестират срещу сексуалното насилие в обществото като цяло.
Целите на десните обаче нямат нищо общо с жените. Липсата им на реална политика и програма е прикрита с действията по създаване на страхове в обществото.
Интересна е и историята на основната организаторка на демонстрацията,
прикрита зад маската на феминизма. Това е Лейла Билге, едно лице, което миналата есен се появяваше често на демонстрации на движението „Пегида“. По нейните думи този марш е организиран срещу „фаталната бежанска политика на традиционните партии“. Споменавам Лейла Билге, защото нейните убеждения и житейската ѝ съдба образуват контрапунктни крайности. Тя е кюрдска бежанка, бивша мюсюлманка, конвертирана в християнка в Германия, която има расистки виждания за света.
В нейните изказвания по демонстрации, медии, видеа може да се чуе за заплахата от „черния континент Африка“ и „болестите, които разнасят тези хора“. Тя казва също, че всички мюсюлмани трябва да напуснат Германия, германската култура да се „запази и защити“, а дебатът за националсоциализма да бъде приключен.
Особеното е, че напоследък защитниците на този тип новонародни „алтернативни“ партии се опитват да ни убеждават, че тези партии погрешно биват вземани за фашистки, че те са нещо нормално, появило се в кризата на лявото и социалдемокрацията и защото травмата в Германия от националсоциализма не би позволила да ги има. Получава се обаче точно обратното – постепенно от срамно, миналото започва да се завръща като славно и достойно. И тук мотивът за „алтернативата“ се отклонява от първоначалното си значение. Тази маневра показва как „дисидентите“ вече са променили лагерите и са станали част от дяснопопулисткия поток.
