Историята в Германия пак се повтаря – първо като трагедия, после като фарс

На вътрешното си гласуване германските социалдемократи подкрепиха съставянето на коалиция с партията на Ангела Меркел, с което голямото чакане приключи. Широката коалиция разедини още повече социалдемократическата партия. Тя ще влезе наново в стария си, но вече много задушаващ корсет.

Така бяха оповестени резултатите от вътрешното гласуване в ГСДП в партийната ѝ централа. Снимка: EFE
Така бяха оповестени резултатите от вътрешното гласуване в ГСДП в партийната ѝ централа. Снимка: EFE

Думите на Карл Маркс отекват силно в странната радост, обземаща ГСДП. Но тяхната истинска трагедия тепърва предстои.

Германските социалдемократи достигнаха до поредната си пирова победа. След гласуването на членовете на партията резултатът не е чак толкова еуфорично опияняващ, но дори и оптимистите не можеха да очакват повече.

Никога досега в историята на Германия съставянето на правителство не е продължавало толкова дълго. 161 дни от изборите в страната успяха да ни разкажат много за политическите неврози, които я просмукват.

На вътрешното гласуване сред членовете на ГСДП в неделя, 4 март, стана ясно, че

66 % подкрепят управлението в широка коалиция

заедно с Християндемократичния съюз. След договореното споразумение за коалиция от началото на февруари, това „Да“ отвори новия път към управление в широка коалиция в Германия.

Ангела Меркел би трябвало да бъде избрана за канцлерка на Германия на 14 март, а дотогава социалдемократите ще подготвят листите си с министри. Широката коалиция ще срещне в Бундестага опозицията от радикалната десница „Алтернатива за Германия”. С голямо любопитство и особено напрежение се очаква решението за поста външен министър, заеман до сега от Зигмар Габриел, бивш лидер на ГСДП. Известно е, че отношенията му с част от сегашното ръководство на ГСДП не са особено добри, поради което най-вероятно той ще бъде заменен.

От партия „Левицата” вече се чуха и критичните коментари по повод разочарованието от вътрешното гласуване в социалдемократическата партия. Според лидерката Катя Кипинг „ГСДП е проиграла своя шанс за реална социалдемократическа политика“ и че „не може да се говори за голяма победа след този резултат.“ Според Кипинг е важно да се отчете, че всяко „Не“ от член на ГСДП е извоювано под голям натиск.

Веднага след обявяването на резултатите от гласуването станалият популярен в Европа лидер на младежкото движение на ГСДП Кевин Кюнерт пусна съобщение в своя профил в социалната мрежа Туитър, че ГСДП трябва да бъде повече такава, каквато е била в последните месеци, отколкото такава, каквато е била през последните години. „Затова ще се погрижим ние от младежкото движение – никакво обновяване не може да се случи без нас! Още от утре започваме!“

Кое обаче е интересното в цялата патологична ситуация при социалдемократите?

Първо, тази история ни помогна да откроим още повече несъстоятелността на ГСДП, която като политическа идея се разгражда вече доста дълги години. Загубила фундаменталните си политически кодове, партията успя да загуби и своите гласоподаватели. Единственото, което направи с тях, беше да ги пренасочи в посока дясно – към така наречената нова „алтернатива“ и народна германска партия – „Алтернатива за Германия”.

ГСДП претопи лявата идея, за да отстъпи.

А това е двоен погром – освен за самата партия с изключително голяма традиция в Германия, така и за лесно оставения ляв спектър в ръцете на десни радикали. Въпросът, който трябва да си зададем, е дали ГСДП не случи на лидер, който да бъде решителен, дали проблемът беше лицето Мартин Шулц, който от спасител се превърна в гробокопач, или пък той беше просто олицетворението на поколенчески дрязги в ГСДП?

Второ, покрай очакването за съставяне на коалиция на международната политическа сцена се открои едно ново име – на младия лидер на младежкото движение на партията (така наречените Jusos или буквално „млади социалисти“) Кевин Кюнерт. Той се превърна в медийна звезда, особено със симпатичния начин, по който агитираше нови хора да заявяват членство в социалдемократическата партия. Той обикаляше Германия с влак, гостуваше по радиостанции и телевизии и демонстрираше леворадикален заряд на фона на приспаните лидери на ГСДП. Симпатизираха му хора от „Левицата” и стотици младежи, които впоследствие превърнаха ентусиазма си в членство.

Това поведение на Кюнерт, разбира се, подразни особено ръководството на ГСДП и то започна да го атакува. За съжаление атаките бяха основно дискриминиращи младите хора и отношението им към случващото се в Германия. Младите социалисти на партията успяха да се противопоставят на основните планове на своите лидери с достатъчно силна енергия и аргументи, но ръководството на партията, най-вече в лицето на Андреа Налес, спрягана за следващата председателка на ГСДП,

непрестанно стреляше по активностите на движението.

По време на всички дебати за това трябва ли социалдемократическата партия да влиза в съюз  с Меркел или не, Налес се опитваше да компрометира Кюнерт с доводи, че той „не разбира“, че „трябва да прочете“, защото е „малък“. Подобно дискриминационно отношение е изненадващо за достигнала далеч либерална страна като Германия, където (поне доскоро) се вървеше към „освобождаване“ от подобни традиционни клишета.

През цялата кампания Кевин Кюнерт не спря да повтаря, че тази коалиция е заплаха за демокрацията и че последните години показаха как от подобни коалиции ГСДП не печели нищо, а напротив – единствено губи. Кюнерт обаче вярва в социалдеморкацията на 21 век, макар докато говори, да звучи повече като лидер на крайната левица, а не на ГСДП. 29-годишния Кюнерт свободно говори за идеите на Маркс, за антифашистката борба и за това, че му е интересно космополитното ляво. Жалко е да отбележим, че не можем да открием прогресивен компонент в старото централно ръководство на ГСДП. В същото време по генезис на тази партия просто ѝ е наложително да се върне към поставянето на социални въпроси за справедливост – теми, от които тя прогресиращо абдикира в последните години.

В решението на тези 66% членове на ГСДП не можем да търсим победоносен заряд за партията им. Това е загуба, а не решение. Нито тази коалиция ще донесе промени на Германия в политиката ѝ от последните години, нито самата партия ще успее да се предефинира собствена посока. Упадъкът на ГСДП ще продължи, тъй като тя така и не желае да направи правилните изводи от изборите през септември м.г.. Животоспасяващото решение беше новото начало. Вместо това социалдемократите решиха да се доверят на слаби политици, които да приведат партията в услуга на Християндемократичния съюз и да я приравнят с него. А това е загуба преди всичко за политическото и е жалко, че го виждаме в страна като Германия.  Всички установени партии в държавата в момента са поставени пред огромни изпитания, не само заради възхода на „Алтернатива за Германия”, но никоя от всички тях няма тежките екзситенциални проблеми, с които се сблъсква ГСДП.

Могат да бъдат поставени въпроси като този дали ГСДП ще продължи да бъде управлявана от посредствени функционери, ще успее ли да се завърне в своя район-ядро Северен Рейн-Вестфалия? Как ще спре бързата загуба на значимост в централните германски провинции и изобщо ще заговори ли на своите дългогодишни избиратели? Ако ГСДП се спасява в момента в голямата коалиция без да си зададе тези въпроси, то тя

пропада безшумно в бездната под краката на „Алтернатива за Германия”,

откъдето няма скоро да излезе.

Две търсещи смисъл партии ще управляват Германия в коалиция през следващите години. В това търсене очевидно ще стават все по-консервативно десни в опит да си върнат изгубените си симпатизанти.

Процесът е особено пагубен за ГСДП, в чиито действия не се забелязва собственото ѝ историческо съзнание за овладяване на сложната политическа игра. Отдавна ГСДП е загубила социалистическите биотопи от миналото, но също така ѝ липсва и ролята на опозиция. Влизането в тази роля на „Алтернатива за Германия” може и да върне някои гледки от миналото, от които до скоро всеки германец навеждаше глава от срам и се кълнеше, че това никога няма да се повтори.

Но историята очевидно се повтаря – първо като трагедия, после като фарс.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар