„Да-то“, което социалдемократите казаха на широката коалиция с християндемократите е всъщност едно гигантско „Не“ на собствената им екзистенция. В миналото ГСДП беше партията на „малкия човек“. Днес това място се заема от „Алтернатива за Германия“. Германската социалдемократическа партия все по-ритуално демонстрира своя нагон към политическа смърт.
За мнозина социалдемокрацията в Германия отдавна е заключена в мъртво тяло, а за други това придоби проявление последната година, особено след лутането на ГСДП да участва или не в коалиция и как да се държи – като опозиция или партньор. Дълбоките неврози на традиционната левица отварят политически простори за настаняването на едни нови крайни явления, обвили липсата си на съдържание с названието “алтернатива“, закърпили основата на нечовешката си идеология с Blut und Boden (кръв и земя) и заели комфортно мястото на социално ангажираните партии.
След разгорещените дебати на извънредния конгрес на ГСДП никой от наблюдателите не се осмеляваше да прогнозира крайния резултат, защото разделението по този базисен въпрос в партията е огромно, а то, оказва се, повлича след себе си нови вълни на бунт.
Завърналият се и представен като ангел-спасител на партията Мартин Шулц, долетял от чиновническия брюкселски лабиринт с амбиции за лидерство, не успя да освободи ГСДП от дългогодишната ѝ криза. За съжаление той не съумя ни най-малко да съживи характерната лява линия на тази партия с особено важни социални работнически традиции в Германия. Напротив – представи се толкова слабо в предизборната си кампания, че предаде още повече избиратели на поглъщата всички разочаровани от кризите вдясно и вляво „Алтернатива за Германия“.
Разяжда се същината на политическото
Зейна непрогледно черно дъно, което още повече ще задълбочава политическата психопатия, не само в Германия, но във всички социалдемократически партии в Европа. Отказът на тези партии да се занимават със социалните проблеми на гражданите си засилва допънително набъбването на консервативни „алтернативи“. Подобни деструктивни комбинации унищожават и лявото и дясното, захвърляйки избирателите си в една куха, консервативна, омерзена крайност.
Отстъплението на социалдемокрацията от собствените ѝ избиратели – като включването ѝ в модела на подобни „широки коалиции“, прави политическия живот опасен, защото го предефинира в неполитически посоки. Тази практика разяжда същината на политическото и погубва естественото деление на ляво и дясно, консервативно и либерално. Освен, че го обезсмисля, подобни партийни измени захвърлят гласоподавателя извън пространствата, в които дълго време се е чувствал сигурен и обгрижван. Това го обърква, разочарова и ядосва. Висящ в своята нестабилност, този избирател търси някаква опора, стълб на съществуването си, общност, които да го накарат да се чувства свързан. Нещо, с което да може да се легитимира. Така решава, че единствената партия отвъд статуквото е „Алтернатива за Германия“. И гласува.
Фердинанд Ласал, един от основателите на Германския работнически съюз и баща основател на ГСДП казва, че „в една конституционна държава истинският регент са гласоподавателите“. 150 години по-късно въпросните избиратели очевидно са загубили вярата си в политическата идея на Ласал. Социалдемократическата партия вече не се разпознава като алтернатива и опозиция – тя методично доказва, че не желае да следва подобна посока. Така губи собствената си легитимност и стопява идентичността си.
Това обезличаване на ГСДП, компромисът за коалиция с Меркел, затвърждава очевидното от последните години впечатление, че традиционните левици се превръщат в центристки партии. Собствените им избиратели не ги привиждат в лявото. Това е особено чувствително за Германия, където отдавна съществува социалдемократична култура. Сега лявото и дясното са се приближили, а там, където е било лявото, е дошло крайнодясното. Избирателят в това време, меко казано, изпитва шизофренен дискомфорт и се чуди къде точно се намира.
Тази коалиция може в краткосрочна перспектива и да спасява Германия от нови избори и вероятна последваща политическа криза, но определено задълбочава несъстоятелността на ГСДП, отдалечава я още по-драматично от левите избиратели и ги захвърля в бунището на „новите алтернативи“. А това, погледнато стратегически и дългосрочно, не е в полза на стабилността и напредъка на Германия.
След Шрьодер вече никой не знае какво е социалдемокрация
ГСДП е най-старата партия в страната. В началото се нарича Германска социалистическа работническа партия и всъщност е сред първите, които се застъпват за онеправданите и бедните. Тя става трън в очите на управляващите, които гласуват закони, забраняващи нейните събирания.
Проблемът след Герхард Шрьодер и неговата „Агенда 2010“ е, че вече никой не знае какво е социалдемокрация. Споменът за нея свършва до делата на Вили Бранд и Хелмут Шмит.
Проблемите на традиционното ляво в Бундестага бележат своя дълбок спад в последните години. От 28 милиона избиратели вляво днес са останали само 18 милиона. Положението в Бундестага и след създалата се коалиционна ситуация е такова: „Търсят се нови леви“. ГСДП се е строполила и не намира никакви сили да се изправи на крака. Социалдемократите биха могли отново да убедят избирателите си, ако изработят план за бъдещето им. И ако се преоткрият отново като лява народна партия, ако конкретизират и си припомнят старите социалдемократични идеи и ако се обърнат към истинските беди на хората – да, тогава може и да повикат електората си обратно. Въпросът е да се осмелят на истинска социалдемокрация вместо на антиполитически коалиции, разяждащи самата тъкан на политическото.
ГСДП не е единствената сред европейските си посестрими, която страда от жалкия си упадък. Исторически лоши едноцифрени резултати сполетяха социалдемократическите партии в цяла Европа. Така стана във Франция, Чехия, Холандия, а в Австрия дългогодишни коалиции между социалдемократи и център-леви доведоха до възхода на Австрийската народна партия. В България пък, както става все по-отчетливо напоследък, БСП се доближава повече до крайната десница, отколкото до либералното дясно.
Лявото крило в ГСДП се мобилизира
Що се отнася до Германия, там настъпи голям смут покрай мъките за създаване на коалиция, компромисите, които ГСДП е готова да направи, и липсващата ѝ опозиционна стратегия. Настъпиха сериозни вътрешнопратийни разделения, чуха се и подхвърляния за обединения на голямо ляво крило.
По-леви партийни функционери на ГСДП, както и младежките организации на партията, от известно време проявяват противни на действията на ръководителите си политически позиции. За лявото това всъщност е положителен знак. За незагубилите вяра в социалдемокрацията също, а за другите европейски държави, вероятно, добър пример.
Лидерът на младежкото ляво крило на социалдемократите Кевин Кюнерт поведе кампания да убеждава партийни членове да не подкрепят съставянето на коалиция с християндемократите на Ангела Меркел. В опитите си за влияние и „завръщане“ към забравените ценности на социалдемокрацията много от членовете на лявото младежко крило гостуваха по различни медии, за да разкритикуват открито воденето на преговори с Християндемократическия съюз и баварския Християнсоциален съюз.
Вътрешното идейно разглобяване на социалдемократите в крайна сметка може да има и катарзисен изход. Ситуацията е сложна, но социалдемократите според Грегор Гизи нито трябва да се страхуват от нови избори, нито от управление на малцинството. Според създателя на германската партия „Левицата” и председател на Европейската левица при нови избори ГСДП може да излезе в офанзива и да каже: „Център-дясното не успя, това беше провалилата се коалиция „Ямайка“, сега обаче има алтернатива в център-ляво“. Дали такава тактика би успяла да привлече мнозинство не е ясно, но със сигурност това биха били вълнуващи избори за алтернатива в опустялото ляво.
От ляво през последната седмица се стичат и нови маси от хора, желаещи да се присъединят към Социалдемократичната партия: след извънредния конгрес в неделя ГСДП е регистрирала стотици спонтанни нови членове. В Северен Рейн-Вестфалия през последната седмица са се записали 520 нови членове, в Бавария – над 100, в Берлин – около 70. Причината: при гласуването в неделя само 56.4% от делегатите подкрепиха коалицията. След приключването на коалиционните преговори обаче трябва да има още едно гласуване. Тогава ще решават всичките повече от 440 000 членове на партията. Всички противници на коалиране с Меркел призоваваха да се присъединяват повече хора и да гласуват с „не“.
Търсят се нови леви?
От партията по-вляво от социалдемократите „Левицата” (Die Linke) обаче идват особени сигнали. Един от създателите ѝ и култова фигура Оскар Лафонтен, както и съпредседателката на партията Сара Вагенкнехт, настояват, че искат да направят голямо, обединяващо, събирателно ляво движение – и с това сякаш ровят в социалдемократическите рани още по-дълбоко. Двамата настоятелно убеждават партийните си колеги и германския народ във важността да се формира ново ляво крило заедно с по-леви поддръжници на социалдемократите и да заемат липсващото място на социалноангажиран проект в германската политика.
Повечето им партийни колеги в „Левицата” се дистанцират от идеята за този проект, включително и Комунистическата фракция на партията. Как обаче би изглеждал един такъв съюз в ролята му на движение от свободни леви центристи и още по-наляво от тях? Кои ще бъдат хората в листата и няма ли опасност да се очертае „Кръгът на Вагенкнехт“ и това да доведе до разкол в „Левицата”? За социалдемократите сякаш обаче това би бил един шанс за преоткриване.
Това, което стои пред ГСДП, е и бъдещето на нейния партиен председател Мартин Шулц. Иска ли тази партия да се обновява с него начело? Как ще стане това с лидер, който дълго време се държеше като най-голям враг на евентуална широка коалиция, а малко по-късно стана пръв защитник на такъв формат? С това поведение Шулц нанесе силен удар срещу партията си и повреди сериозно доверието в ГСДП. Въпросът дали Шулц е правилният не е просто риторичен. Може именно той да е този, който носи в себе си, както никой друг, вътрешното разкъсване на цялата партия в момента и той да е този, който трябва да го преодолее.
Шулц говореше за „социална справедливост“ в своята кампания, говори и сега, но все още ли неговата партия е партията на работническата класа, след като тези хора са раздробени в добре платено ядро на работна сила и периферно такова с временни работници, които често работят същата работа за много по-ниско заплащане. Все още ли ГСДП е партията на работниците или това е далечен спомен? Това в крайна сметка са въпросите, които самите социалдемократи в Бундестага ни карат да си задаваме. В същото време изказването от последните дни на председателката на крайната десница „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел гласи: „Все по-малка е процентната разлика между „Алтернатива за Германия“ и ГСДП и за това си има причина. Ние изместваме социалдемократите от мястото им на народна партия, защото имаме хората и страната, вместо да се подчиняваме на някакви идеологии.“
А за земята важи същото, което и за политиката – когато едно растение загуби връзка с корените си, то става декоративно и на негово място избуяват плевели.
