В категории:Анализи / Интервюта / Общество

Защо Карл Маркс още е актуален

Маркс отново се завърна. След финансовата криза теориите му отново влязоха в употреба. Какво можем да научим от стария Маркс? Историята не показа ли, че с учението му само се злоупотребява? Експертът по Маркс Андреас Арнд в интервю за онлайн изданието на немското списание „Cicero” – за вечното неразбиране на великия мислител.

Cicero.de

Господин Арнд, след икономическата и финансова криза да се говори за капитализма или да се обръщаме към Маркс изведнъж се оказа не толкова подозрително. Превърнаха ли се неговите теории отново в обществено значими? Може ли да кажем, че днес изживяваме нещо като ренесанс на марксизма?

Както е било и преди, има постоянен интерес към фигурата на Карл Маркс. От моите университетски занимания и лекции научих, че малко след падането на Берлинската стена интересът към Маркс рязко се увеличи. По това време студентите, които  бяха социализирани в ГДР, имаха нужда да си изяснят Маркс. Те искаха да знаят как образа на Маркс в ГДР се различава от този във ФРГ. И сега има едно ново поколение, което не се е сблъсквало с Маркс и което се интересува от него и неговите тези, защото след голямата финансова криза си зададохме въпроса дали анализите на Маркс не могат да бъдат използвани и не дават смислено обяснение за причините ѝ.

Какво може да се каже в полза на човек, на когото се позовават Мао и Сталин, едни от най-големите масови убийци в историята?

Политическите теории на Мао и Сталин не могат да бъдат намерени при Маркс. Неговият „Капитал“ е част от една голяма програма, в която има много разпръснати изказвания за политиката и държавата. Определени линии на възприемане доведоха до това, че Мао или Сталин са смятали, че застъпват някакъв автентичен марксизъм. Това, което пише Маркс обаче няма нищо общо с тях.

Вие правите разлика между марксизма-ленинизма като продукт на ХХ век и това, което развива Маркс.

Това започва още с Първия интернационал и германската социалдемокрация, където Маркс е четен в точно определен смисъл. Маркс винаги се е противопоставял на тези интерпретации. Подобни трансформации е имало още от самото начало. След края на Студената война се появи шансът тезите на Маркс да бъдат възприемани и разглеждани по-малко идеологически и да се види какво от тях е интересно и все още актуално.

От самия Маркс произлиза репликата, че той не е марксист.

Това изречение аз лично никога не съм срещал при Маркс. То е част от една добре разказана история, която доколкото е разказана правилно, изяснява колко критичен е бил Маркс към своите уж съмишленици. Има едно изречение, което е много важно във въпросния контекст: „Човек, който се опитва да приспособи към науката гледна точка, стояща извън самата наука, мога да нарека свой съмишленик.“ С други думи: научна критика по научни критерии, за това става въпрос при Маркс. При него не става дума затова да направи желателното  основа на теорията си. В този смисъл той е бил много непреклонен. Едно такова разбиране предполага множество от определени догматизации.

Може би това е една от причините за погрешното разбиране на Маркс и за това, че все още той не може да бъде разбран в пълнота, тъй като голяма част от неговите издадени текстове не са били познати в началото на ХХ век?

Това би трябвало да е допринесло. Много по-силно обаче е повлиял общият феномен, теории, които са на мода да се наслагват със съвременни рецепции. Днес те частично са усвоени с един постмодерен Маркс. Това са интерпретации, които често също използват съвсем различна от марксовата терминология. Все още се наслагват различни рецепции и често липсва съзнание за това, че ръкописите оставени от Маркс са били само част от неговата работа. Глава 2 и 3 от „Капиталът“ например почиват върху редакционнната намеса на Енгелс. Поглед върху оригиналния ръкопис на Маркс разкрива недовършеността, експерименталността на тези съчинения. Освен това се разкриват места, където той самият е разпознавал проблеми и противоречия. Ако човек види това, тогава ще има съвсем различно отношение към тези текстове. В този контекст митът за затвореното виждане на света в марксистката теория много бързо се счупва. А именно той беше използван за марксизма-ленинизма и в германската социалдемокрация.

Силата на Маркс е била в анализа. Заслугата му е в това, че идентифицира капитализма като такъв и го лишава от уж природната му даденост. В същото време в анализите си Маркс издига пътя от капитализма през социализма и оттам към комунизма в един вид природен закон и с това теорията му става сравнително уязвима за идеологии. Не е ли това централното противоречие при Маркс: че той анализира капиталистическия начин на производство много остро, но при следващата стъпка клони към дефиниране на природна даденост.

Това е вечно повтарящият се въпрос: доколко Маркс е бил убеден в естествения закон? Моята теза: Така нареченият исторически материализъм е един конструкт срещу Маркс. Защо? Маркс е представител на една историческа мисъл, която води началото си много назад. Започва във философията на френското просвещение, която можем да намерим и при Хердер и Хумболт. Там винаги се откроява идеята да се търсят естествените закони на историята. Бил е направен опит да се намерят закономерностите в историята, които обясняват под какви условия се осъществява историята. Маркс не е проповядвал автоматичния ход на историята. Той наистина говори за прогресивни обществени формации, което обаче не може да бъде интерпретирано погрешно като естествен ход на историята. Прогресивното се мисли в смисъла, че предстои нещо ново. Много решаващо е, че в послеслова на второто издание на „Капиталът“  Маркс развива една чисто негативна диалектика. Концепцията на Маркс не прави никакви прогнози за бъдещи развития. Той се опитва да покаже, как капиталистическият начин на производство се е появил исторически и как самият той е исторически ограничен. Това за него е голямата идеологема, че този начин на производство сам прави да имитира, че уж е естествен.

Но бил ли е Маркс систематик и аналитик или по-скоро морализатор? Неговите текстове имат за фундамент един повтарящ се идеал за справедливост.

Да, разбира се. Но в Хегеловия смисъл при Маркс не става дума за индивидуалния морал, а за това, което се нарича нравственост. Естествено, при Маркс има нормативни изказвания и оценки. При това той не схваща тази норма като вечна и общовалидна, а извадена от съответния контекст. Но разбира се, сам по себе си терминът „експлоатация“ има нормативен компонент.

Не е ли строгото системно мислене също така основен проблем? Като комунист си все пак почти принуден да мислиш откъм края. Това разгръщане се открива още при Хегел. Мислене, което е направлявано от някаква цел. От Хегеловото „действителното е разумното“ до „партията винаги има право“ има само една стъпка.

За Хегел действителността е нормативно понятие. Той различава действителност от реалност. Това винаги се пренебрегва. Той не се позовава на това, което просто съществува в голата реалност, в голата екзистенция, а на разумната реалност, което за него е действителността. Това не означава, че всичко, което съществува задължително е разумно.  В този смисъл „партията винаги има право“ не може да изведе оттам. Що се отнася до значението на хегелианството при Маркс, трябва да се отбележи, че негативната диалектика на Маркс не е свързана с универсална телеология.

Какво още можем да научим днес от Маркс? Ще открием ли отговори, ако искаме да разберем кризата?

Това, което четем в „Капиталът“ може да се разбира най-малкото като интересна мисъл. Дали то може да бъде разбрано в частност или да бъде преразглеждано в по-широки рамки, е съвсем друг въпрос. Но преди всичко движението на това мислене винаги е интересно. Маркс казва, че капитализмът от самото начало се проваля поради един проблем: той не успява да синхронизира движението на самоостойностяващата се стойност с обмена на вещите. Двете заедно не са възможни. Това води до диспропорции. Това е вълнуващо начало. При остойностяването на стойноста възникват самореференции, скачени с материалната реалност. Стойността, която се произвежда от труда, която се съдържа във всяка стока, в крайна сметка и в парите, е съвършено невидима.

Абстрактната обменна стойност според Маркс става независима спрямо потребителната стойност на стоката. Маркс говори за фетишисткия характер на стоката…

Това е повишаващата се форма на паричния фетиш. Парите като знак, който функционира без да означава нещо и е напълно самостоятелен.

Доколкото и самият капитализъм има характеристиките на религия. Ние вярваме в рационалността на капитала и издигаме парите като фетиш.

Теоремата за капитализма като религия беше вкарана в играта от Валтер Бенямин и в момента се обсъжда с нова сила. Със сигурност той притежава квази религиозни черти. Също така има определени табуизирания. Например много е трудно да се постави под въпрос предполагаемата непреходна стойност на нашата обществена организация. Заради това диалектическото историзиране, с което Маркс се занимава, е толкова интересно. Той казва, че капиталистическият начин на производство се осъществява в определено време под определени условия. Това не е задължително да е така.

Превод от немски: Юлия Владимирова

 

Оставете коментар