Своята „Визия за България“ представиха от БСП на национално съвещание на 21 юли в София на голям форум в Националния дворец на културата, който събра членове на ръководството, депутати, областни и общински структури, кметове, коалиционни партньори, евродепутати, представители на синдикати и работодатели, журналисти и други гости.
Документът е в обем от около 40 страници и на практика представлява предизборна програма, а идеята на ръководството на БСП и на Корнелия Нинова е той да бъде подложен на „широко обществено обсъждане“, след което да бъде приет официално от най-висшия орган на партията – конгреса. Представянето му беше съпътствано от близо едночасова реч на Нинова пред гостите в НДК, по време на която тя очерта и някои посоки, които не присъстват във „Визията“ и са новост за официалното публично говорене на БСП – сближаване с Вишеградската четворка и отмяна на решението „за“ влизането на България в Еврозоната, взето на предишен конгрес на партията.
Основните положения и предложения, заложени в документа, не са новост за БСП – такива са например искането за отмяна на плоската данъчна система и замяната ѝ с прогресивна, отмяната на статута на търговски дружества за държавните и общински болници, отказът от финансиране с публични средства на частните училища и други.
Както в изказването на Нинова пред националното съвещание, така и в самия документ, правят впечатление съвсем откровените опити да се „галят ушите“ на националистически и консервативно настроените избиратели – линия, която партията стриктно и все по-задълбочено следва от избирането на сегашния председател, а и преди това. Не липсват и клинично точни безспорни констатации и предложения за ситуацията с бедността и неравенството в България, над част от които обаче тегне сянката на предприеманите тъкмо обратни действия през годините. Както прилики, между изказването на Нинова и текста на самата „Визия“, личаха и някои разлики.
В началото на своето слово Нинова обяви, че БСП предлага „нещо ново и като форма, и като съдържание“. „Досега винаги излизахме пред вас с програма за управление, с алтернатива на ГЕРБ. Днес това е друго – не предлагаме алтернатива на ГЕРБ, а алтернатива на системата, създадена в годините на прехода, за която всички имаме принос. (…) Имаме нужда от всеки българин, милеещ за Отечество, народ, справедливост и семейство“, каза тя.
На въпроса „защо правим това“, който сама зададе, Нинова отвърна с безспорно вярна констатация, допълнена с цитат от изключително спорния проф. Петър Иванов, който често се представя и за академик: „Защото 29 години политически грешки, грабеж на национални ресурси, сговор между власт и пари, между леви и десни ни доведоха до стряскащите думи на доц. Петър Иванов, директор на Демографския институт на БАН: „България е в клинична демографска смърт. България изчезва“. Припомняме, че Петър Иванов не е никакъв директор на Демографския институт на БАН, а е част от неправителствената организация БАНИ, претендираща да е „истинският БАН“. Същият е близък до националистически формации и разпространител на митове за „източване на социалната система от малолетни многодетни ромки“, които фактите категорично опровергават.
„България има нужда от нова перспектива. Досега изтъкваните като успешни макроикономически достижения на страната, като постигнат икономически ръст, намален текущ бюджетен дефицит, или дори излишък, както и нивото на задлъжнялост на държавата, не само не представят реалното състояние на страната, но и крият системни проблеми, които следва да се решават. Задълбочават се неравенствата, увеличават се хората, живеещи под прага на бедността. По данни на Министерството на финансите годишните доходи на 33 339-те най-богати българи за 2017 г., които възлизат на 5,376 млрд. лв. годишно, в пъти надминават доходите от труд на всички работещи в цели области. В тежка демографска криза сме. Бленуваният висок и стабилен икономически растеж не е цел, а само средство за постигане на цел от по-висок ранг – по-добро жизнено равнище и качество на живот. Това означава други политики за здравеопазване, образование, култура, доходи, социална и правова защита“, пише в увода на документа, след което е направен преглед на основните икономически показатели и тяхното движение през годините.
Отбелязано е, че средният темп на икономическия растеж за последните 10 години е 2,4%, като за същия период покупателната способност в страната се засилва едва от 46% на 49% от средноевропейската. Не са пропуснати данни за живеещите в риск от бедност и социално изключване българи, както и фактите, че 3/4 от хората разполагат с доход под средния стандарт за водене на нормален живот, а същевременно „доходите на 20-те процента най-богати са близо 8 пъти по-големи от 20-те процента най-бедни“.
„Огромният дял на българите, живеещи в бедност и в социално изключване, съчетани със задълбочаващите се неравенства, поставят под риск самите основи на обществото и държавността. Необходимо е пълно преосмисляме на концепцията и провежданите досега икономически политики, защото, ако те продължават, потенциалът на икономиката окончателно се изчерпва. Важно е да се осъзнае, че страната ни има възможности и капацитет да върне своето ускорено, интензивно, социално-балансирано развитие“, обобщават от БСП, като според тях е „напълно възможен реален ръст на БВП от 4,2% – 5% в зависимост от „новите политики, които влияят върху публичното и частното потребление“.
В речта си Нинова посочи, че „тази система ни убива, както първи го изрекоха майките на деца с увреждания“, макар в исканията на самите майки на деца с увреждания далеч да не се предвижда отмяна на системата, която всъщност убива. „В годините на прехода, държавата дава своите правомощия на пазара, мислейки че той ще се саморегулира, но не се създадоха условия за свободна конкуренция, даже умишлено изкриви тези условия. И големите, монополите, олигархичните кръгове, потъпкаха свободната инициатива, потъпкаха средния и малкия бизнес“, заяви още Нинова, демонстрирайки вяра в теорията за крони-капитализма.
Струва си да се отбележи, че христоматиен прием за връзките между политици и олигархични кръгове получихме само преди дни с подаръка на парламента към Кирил Домусчиев – казус, който в най-добрия случай БСП проспа, като присъства само с 20-тина депутати в залата при гласуването и не се противопостави с всички възможни методи.
„Тези икономически кръгове си купиха политици от всички цветове. Който и да управлява, тази спойка от пари и политика продължава да съществува и да се самовъзпроизвежда. Тя е скритата паралелна държава, но всъщност тя дърпа конците на истинската и нашата цел е да върнем силата на автентичната, истинската държава“, добави тя, а във „Визията за България“ тази констатация е записана по-фундаментално и идеологически:
„Обществата с огромно неравенство не функционират ефективно и в дългосрочен план техните икономически системи не са нито стабилни, нито устойчиви. Когато една група с интереси държи твърде много икономическа власт, тя успява да създаде политическа система, от която самата тя се облагодетелства, вместо да се облагодетелства обществото като цяло. Когато тази облагодетелствана прослойка от обществото използва своята политическа мощ за прекомерни облаги за корпорациите, които контролира, много от необходимите приходи отиват в джобовете на една малка част, вместо да се използват за обществото. Неолибералният модел доведе до изключване ролята на държавата в ключови сектори и мащабни деформации в икономиката, в законодателството и регулациите.“
В речта си Нинова призова „да спрем разграбването на националните богатства“, които в момента „вместо да се ползват от обществото, малцина ги експлоатират за собствено забогатяване“. „Нека да обсъдим спокойно, с аргументи, възможността стратегически за държавата предприятия да бъдат забранени не само за приватизация, но и за концесия“, каза Нинова, но в самия документ засега няма записана такава стъпка, с две малко изключения – плажовете и добива на дървесина. Всъщност в целия документ думата „концесия“ присъства точно три пъти – два пъти по отношение „премахване на концесиите на плажовете“ и веднъж относно „забрана концесиите за добив на дървесина в държавните горски стопанства“. Не са споменати обаче природните богатства, концесиите на които през са позволявани и удължавани включително в случаите, когато БСП е била на власт. Все пак трябва да се отбележи, че преди дни групата на БСП вече внесе в парламента законопроект с тази идея.
Нинова не пропусна да изтъкне в речта си двете битки, които партията действително води през последните месеци – срещу концесията на „Летище София“ и срещу сделката за ЧЕЗ, като по втория казус по време на речта си поздрави Комисията за защита на конкуренцията за последното им решение и поздрави „всички, които положихме усилия да обясняваме, че тази продажба нарушава не само законодателството на страната, но и на българския интерес“. Председателят на БСП отбеляза, че не е за „зачеркване на концесионирането“, тъй като „живеем в съвременен свят и знаем какви са механизмите на пазарната икономика“, но според нея „балансът беше тотално нарушен“.
„Конкретно предлагаме да обсъдим – онези стратегически обекти, които са забранени за приватизация, да бъдат забранени и за концесия. Защото смятаме, че концесията е една скрита приватизация. Това са: БДЖ, Български летища и пристанища, Български пощи, Многопрофилни и специализирани болници, български плажове, ВиК-сектор; в областта на културата това са: НДК, в областта на спорта са национални стадиони и спортни бази, в областта на енергетиката – Български енергиен холдинг“, каза Нинова в речта си.
„Повече държава – там и тогава, където и когато това е необходимо“
В раздел „Държава, държавно управление и администрация“ на „Визия за България“ прави впечатление подзаглавието „социална държава вместо краен либерализъм и самоуправство“, под което са изброени някои от функциите, които според БСП държавата трябва да изпълнява:
„Гарант за законност и равенство пред законите за всички; активен регулатор на икономическия живот в условията на пазарна икономика, гарант за свободна конкуренция; основен фактор, определящ стратегическата насоченост на икономиката и създаващ всички условия за пазарна среда, данъчни условия, митническа политика, инвестиционен климат, преки държавни инвестиции, политика на доходите, трудови отношения, външнополитически условия; равноправен участник в икономиката на страната; основен собственик и оператор в жизненоважните сфери на икономиката – енергетика, транспортна инфраструктура, жп транспорт, язовири и водоизточници и пр.; защитник на интересите на националния бизнес в рамките на международните икономически интереси и съюзнически обвързаности; основен фактор за опазване на здравето и изграждане на образователното равнище на нацията; основен гарант за правата на трудещите и основен фактор в преразпределителните отношения за повече равенство и защита на социално слабите слоеве от населението (деца, възрастни, безработни, бездомни и пр.), на хората в неравностойно положение“.
Според партията в България в момента е „допуснато крайно либерално отношение по отношение на обществени процеси, изискващи повече държавна намеса и контрол“, а същевременно – „обратното, по отношение на процеси, изискващи повече свобода и лична отговорност, се прилагат значителни регулаторни и разрешителни правила и ненужна държавна намеса“. Тук и на още едно място в документа от БСП не пропускат да повторят любимата теза на работодателските организации, че „в страната съществуват над 1500 разрешителни режима, две трети от които не са необходими и тормозят обществените процеси, а от 150 лицензионни режима около 1/4 могат да отпаднат“.
В този раздел БСП се обявява за още редица добре звучащи пожелателни промени, без да навлиза в особена конкретика как точно ще се реализират, като например: „възстановяването на парламентарната република и преустановяването на доминацията на изпълнителната власт и на фигурата на министър-председателя“; „ефективна администрация, вместо административен произвол“; „реформа, насочена към приближаване на властта към гражданите и бизнеса“; „гарантиране на достъпа на правосъдие и равно третиране на всички участници в процеса“; „преустановяване на всякакви опити за ограничаване на публичността на правосъдието, особено на административното“ и други.
Отбелязване заслужава по-конкретното застъпване за „въвеждане на таван на начисляваните такси и възнаграждения на съдебните изпълнители“ и най-вече обещаното „противопоставяне на опитите чрез международни споразумения да се въвеждат арбитражи, които заобикалят националните и европейските съдебни институции и налагат юридическа отговорност на държавата за провежданата от нея социално-икономическа политика“. Припомняме, в българския парламент предстои ратификация на CETA – Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада, който предвижда въвеждането именно на такива арбитражи.
Около една страницата във „Визия за България“ е посветена и на любимата и вечно недовършена тема на всички партии – електронното правителство, което БСП обещава (подобно и на сега управляващите) „реално действащо в услуга на гражданите“. Партията предлага създаването на няколко електронни регистри – поземлен, на пазара на селскостопанска продукция, по заетостта, данъчен регистър, здравна карта и досие, на образователната система.
Отмяна на плоските корпоративни и подоходни данъци
В раздел „Икономическо развитие на България“ е записано, че БСП ще настоява за „минимални възнаграждения не по-малки от 60% от средната работна заплата за страната за предходната година, както и по-справедливи ставки за заплащане на нощния труд и труда в извънработно време“, което представляват стари настояващия на синдикатите.
С уговорката, че „стриктно ще се придържат към критериите от Маастрихт“, ще работят за „елиминиране на бюджетните дисбаланси“ и ще предприемат „последователни стъпки за бюджетна консолидация“, от БСП все пак се обявяват за фискална политика, чрез която да се финансират приоритетни проекти. В основната част от фискалната политика – данъчната политика, БСП залага намаляване ставките на ДДС за основни храни и лекарства, въвеждане на прогресивно данъчно облагане, въвеждане на семейното подоходно облагане и въвеждане на диференцирани ставки на данък печалба с преференциални ниски или нулеви нива за областите на икономиката, които са национален приоритет. Документът обещава и „повишаване на събираемостта на данъчно-осигурителните приходи чрез прилагане на механизми за по-висока отговорност на администрацията и контрол“.
Предвидено е още преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2015-та година, премахване на максималния размер на социално и здравноосигурителния доход и на максималния размер на пенсията, както и увеличаване на приноса на стажа във формулата за размера на пенсията. От БСП предлагат и всяка година стаж след придобиване право на пенсия да носи по-голям процент.
Впечатление по отношение на пенсионерите прави и заявката за „разширяване на съществуващите гъвкави елементи за насърчаване по-дългото оставане на пазара на труда“, въпреки че в предишното Народно събрание, под аплодисментите и с гласовете на партиите от дясно, с внесени именно от БСП промени в Кодекса на труда беше дадена възможност на работодателите едностранно да уволняват служители, придобили право на пенсия. До тогава това не можеше да се случи без желанието на самите служители, а след тази промяна новият текст на закона беше използван например за освобождаване на редица училищни директори и преподаватели, срещу което пък БСП остро се възмущаваше.
„Изграждането на модерна европейска социална държава изисква и много по-голяма солидарност с най-уязвимите групи от населението“, пише още в документа, а на този фон повече от странни и абсурдни изглеждат протестите на регионални структури на БСП срещу строежа на социални жилища, представени от страницата във „Фейсбук“ на Общинския съвет на БСП в Горна Оряховица като „протест срещу изграждането на социални жилища за маргинални групи“.
В тази връзка прави впечатление, че в главата за бедността и икономическото развитие липсва изрична констатация и желание за намаляване на бедността сред ромския етнос, а по данни на НСИ ромската бедност е пет пъти по-висока от българската. Разбира се, всички са граждани на България, поради което унифициран подход е за предпочитане, без значение какъв е етносът.
Не така стоят нещата обаче в раздела за сигурността и обществения ред, където, за съжаление, е внесен етнически акцент и впечатление прави заявката за „съществено намаляване на престъпленията, извършени от лица от ромския етнос до постигане на размери, съпоставими със средните за страната“.
В раздел „Демографска политика“ е отбелязано, че:
„Етническите тенденции в раждаемостта не могат и не бива да бъдат подценявани. Познавайки условията на живот, в които живеят една голяма част от ромите, политиката за повишаване на детското благосъстояние не може да пренебрегва нуждата от цялостна и трайна интеграция на ромите в българското общество“.
„Икономическа държава”, а не „бездържавна икономика”
Под този лозунг от БСП се обявяват за повече държавно участие в икономиката, но голяма част от документа в тази му част е посветена всъщност на участието на частния бизнес и капитал, а интерпретациите на десни наблюдатели за завръщане към планова икономика са меко казано силно преувеличени.
Общите очаквания на чуждестранните инвеститори в България са свързани с намаляване на административните пречки пред бизнеса, изкореняване на корупцията, подобряване на инфраструктурата, поддържане на стабилна политическа среда, подобряване работата на администрацията и съдебната система. Настоящите конкурентни предимства на българските фирми са свързани преди всичко с ниските цени (ценови предимства), основани на евтина работна ръка, но такива предимства са нетрайни. (…) Предлагаме да се раздвижи българският капитал, който в момента стои в банките и не може да намери сигурна среда за инвестиции. На първо място да се смени концепцията и да се постави българският и чуждестранен инвеститор на равна основа. Нека първо стимулираме инвестиционния процес, а после да търсим чужд капитал. Нека погледнем първо на държавата като инвеститор номер едно. Нека погледнем на държавата като партньор и едва тогава да привличаме външен капитал. Държавата да участва с дялово финансиране в проекти. На инвеститорите ще се предложи „Социален инвестиционен пакет”. Това са държавно гарантирани ценни книжа с по-висока от нормалната доходност. Набраните от тази емисия средства ще отидат за финансиране на проекти (чрез безлихвени кредити, като държавата поема ангажимента за доходност пред инвеститорите) в областта на социалните инвестиции, „зелената икономика”, нови форми на образование и др.“, е записано във „Визията за България“ на БСП.
По отношение на държавните фирми БСП настояват за „укрепване и поставяне управлението им на пазарен принцип“.
„Необходимо е професионално мениджърско управление на конкурсно начало, отчетност и прозрачност в управлението, за да гарантират приходи в държавния и общинските бюджети. Тези предприятия ще се управляват на пазарен принцип и веднъж завинаги ще се пресече зависимостта на държавния и общинския сектор от политическите промени. Предлагаме да се оздравят публичните предприятия и да се превърнат в инструмент за натрупване на финансови средства и излизане на българските държавни фирми на външни пазари. Печалбата от тези предприятия ще се акумулира в „Държавен инвестиционен фонд”.
Не е пропуснато и вечното обещание за „създаване на благоприятна бизнес среда“, като в документа е записано, че „устойчива икономика е немислима без благоприятна бизнес среда“, а „успоредно с ускореното продължение на процеса на облекчаване на лицензионните, разрешителните режими и другите административни тежести“, БСП ще има за основен приоритет „разрешаването и топенето на междуфирмената задлъжнялост“.
Впечатление сред иначе по-общия тон на текста, нормален за подобен програмен документ, правят конкретизираните твърдения за липса на работна ръка, които бяха представени от Корнелия Нинова и по време на нейната реч със специална графика. В самата „Визия за България“ не е посочен източник на цитираните числа, но преди да ги представи на таблото в Зала 3 на НДК председателят на БСП все пак разкри негласно кой е техният източник: „Заедно с големите работодатели, производители, средни и малки фирми, разговаряхме месеци наред. Благодарим, че ни помогнаха за един много задълбочен анализ – от какви кадри има нужда икономиката ни днес“.
Странджа – Сакар, без АЕЦ „Белене“, зелена икономика и био-земеделие
В раздел „енергетика“ на „Визия за България“ прави впечатление пълното отсъствие на темата АЕЦ „Белене“. Нито веднъж, на нито едно място в програмата или в речта на Корнелия Нинова не са споменати думите „Белене“, „ядрена енергетика“ или „атомна електроенергия“, макар преди няколко години БСП да успя да свика и проведе референдум по темата. Вместо това в програмата има цял раздел „зелена икономика“, като е подчертано, че тя „води до подобряване на човешкото благосъстояние и социална справедливост, като същевременно намалява значително екологичните рискове и екологичните недостатъци“.
„Нашата цел е да водим политика за осигуряване на достъп до енергийни източници на екологично и социално съобразена цена за всички (гражданите и бизнеса). Да се премахнат рисковете пред сигурността на снабдяването и несправедливите и непрозрачни отношения между субектите в енергетиката. Ще изградим енергийни мощности, които да подсигурят енергия за бизнеса във връзка с индустрията на страната, развитието на зелената икономика и потребностите на енергийния пазар в региона“, пише в документа.
Специална глава е отделена на развитието на Странджа – Сакар, накъдето в последните месеци на насочени всички погледи. БСП обещава да се бори за „нови инвестиции в индустриални паркове, в бизнес инфраструктура, в социални предприятия“, „преференции за местния бизнес“, подкрепа на селското стопанство и на регионалните туристически продукти, а също така за жилищна програма, привличане на специалисти, повишаване на качеството в образованието и други. На няколко пъти в програмата си се застъпва и за политики, насочени към развитие на биологично земеделие.
Декомерсиализация на здравеопазването, не на демонополизацията на НЗОК
В раздел „Здравеопазване“ БСП посочва, че „изградената здравна система е резултат на прилагане на смесица от принципи и модели, които не само че не са синергични, но и взаимно си противоречат“. Документът критикува остро идеята за здравеопазване, подчинено изцяло на пазара.
Пазарно-търговските принципи и отношения определено вземат връх над обществено приетата целева функция. Общественият интерес и обществената функция стават все по-подчинени на частния интерес на доставчиците на здравни услуги. При възприетия модел тенденцията е определено по посока на пълната комерсиализация на здравеопазването с всички негативни последствия за принципите на равенство и солидарност. Финансовият резултат постепенно става водещ критерий. (…) Основна цел на предлаганата концепция в здравеопазването е да върнем държавата в управлението, регулацията и контрола на здравеопазването в Република България и да гарантираме на всеки достъп до здравеопазване.
Не за първи път партията се застъпва за премахване на търговския статут на държавните лечебни заведения и „замяната му с принципно нов статут, отговарящ на социалния характер, същност и насоченост на здравеопазването“. Важно е да бъде отбелязана и категоричната заявка за „недопускане демонополизация на Националната здравноосигурителна каса“, обратно на целите и заявките на управляващите от ГЕРБ, както и на ДПС. БСП предвижда и въвеждане на диференцирана ставка на ДДС върху лекарствените продукти и медицинските изделия.
Предложена е и идеята за „вертикална и хоризонтална интеграция – във всеки регион лечебните заведения се обединяват в единна структура от холдингов тип“.
„Не на „джендър идеологията“ и промиването на главички, да на християнските ценности“
С драматична пауза и патетично въведение по време на своята реч Корнелия Нинова пристъпи към раздел „Образование“ във „Визия за България“. След като с едно изречение се обяви за „безплатни детски градини и един учебник за един клас в цялата страна“ – реални и действително крайно сериозни проблеми, касаещи съвсем конкретно и пряко образованието на хиляди деца, Корнелия Нинова с плам пристъпи към любимата си в последните месеци тема – борбата с т.нар. „трети пол“.
„Напоследък много неща се случват, но ще заявя с пълно съзнание за рисковете от това – не на джендър идеологията в българските училища!“, каза Нинова, а това беше и единствената част от словото ѝ, която залата прекъсна с аплодисменти.
„Семейните и християнските ценности са ни по-скъпи от третия пол и е време да се разбере, че българите и българското общество не приема тази идеология. Не я вкарвайте в училището и при децата, защото губим децата си. Промиват им главичките с псевдоценности, трябва да дадем отпор на това с истинските ценности – род, отечество, семейство, модерно и традиционно образование, съчетани в едно“, добави Нинова под аплодисментите на своите съпартийци.
В самата „Визия за България“ е записано по-скромното откъм патос „формиране на толерантност и утвърждаване на традиционните и семейните ценности: без „джендър идеология” в училище“, като не става напълно ясно за каква точно толерантност става дума и как ще бъде възпитана толерантност например към мюсюлманските общности в България, докато партията говори единствено за налагане и защита на „християнски ценности“.
Отказ от пътя към еврото, завой към Вишеградска четворка, стриктно с НАТО
Двете най-големи „изненади“ в речта на Корнелия Нинова, които не са застъпени в самата „Визия за България“, бяха предложенията на председателя за ревизия на решението на БСП относно Еврозоната и сближаване със страните от Вишеградската четворка.
Като констатира, че „БСП е решила този въпрос на най-висшия си форум – конгрес“ и „никой не може да си позволи да промени решение на конгреса, освен самият конгрес“, Нинова призова за дискусия относно приемането на еврото и решение „дали правилно сме го отсъдили“. „Моля, Сергей, да не се сърди, защото този доклад беше негов на Конгреса, ние споделяме всичко това, но нека да помислим“, добави тя.
„Нашата партия на конгреса е решила „ДА“, но виждате какво се случва в момента. Оставете това, че Европа ни отряза, защото правителства наред не сме подготвили държавата за това, че социалните ни системи не са готови, че икономиката не е готова, че банковият сектор не е готов. Сложиха ни в чакалнята на чакалнята просто, за да кажат любезно: „Не сте за там“. Добре, това го оставяме настрана, но нека да проведем разговора за България, за българската икономика, за стандарта на живот, за българските цени, за живота на обикновения човек и как ще му се отрази това. Дайте да забавим с това ежедневно и непрекъснато напиране, сега и веднага еврото и да ни приемат в Еврозоната. Предстои ни много сериозен разговор, не само тук. Чужди експерти, германски експерти ни предупредиха: „Не го правете. Последиците ще са такива и такива за вашата икономика, за вашите системи – образователна, здравеопазване, социална“. Предлагам да отворим тази дискусия, въпреки решението на конгреса и ако стигнем до друго по-разумно, по-полезно и по-важно за народа, за България и за националния ни интерес, нищо не пречи да се съберем и да го ревизираме, но нека да го говорим. Досега го приемахме – решено е от конгреса и край. Не, животът, условията и нещата се промениха и ние трябва да сме адекватни към тази промяна“.
Преди това Корнелия Нинова, отново с уговорка, че „може да не се хареса на мнозина в партията и в ПЕС“ обяви, че „предлага за дискусия темата Вишеградска четворка“. „Сигурна съм, че ще има бурна реакция срещу това, но ви уверявам, че само след 1-2 години противниците ще се убедят, че съм права“, закани се Нинова. Тя изтъкна, че ако Унгария се управлява от политик от дясното европейско политическо семейство, то в Словакия, която също е част от В-4, е обратното.
„Кое е общото между тези държави, макар че и те имат много грешки, в ограничаване на права и свободи и не са идеални, но общото е, че икономиките им процъфтяват, че инвестициите им растат, че не са в демографска смърт, а народите им се увеличават и живеят все по-добре“ и добави, че не е съгласна с критиките към лидерите на В-4. „Някои ги обвиняват, че са популисти. Не, те са реалисти. Моля, да обсъдим в следващите месеци, какво от този тип политики в Европа може да бъде полезно за България“, призова Нинова.
По отношение на членството в НАТО, документът на БСП не поставя под никакво съмнение ролята и участието на страната ни. Той говори за „споделяне на отговорностите като член на НАТО“, и „повишаване качеството на индивидуалното и колективното военно обучение за напълно покриване нормативите на НАТО за полевата, летателна и морска подготовка“.
В раздел „Външна политика“ личи най-вече геополитически анализ и няколко призива като: „България – активен участник, а не пасивен слушател на европейската сцена“. Акцент е поставен върху „стратегически важните за България отношения с Русия“, като е записано, че е „необходимо внимателно, но всестранно подобрение на отношенията ни с тази най-влиятелна сред нашите съседи държава“, а „приоритет трябва да имат икономическите ни връзки“.
Българската външна политика трябва внимателно да следи и да анализира както процесите във всяка една от геополитическите сили, така и развитието на техните взаимоотношения, които ще определят „новия световен ред“, се посочва още в документа.
Демографска криза
В обем от цели шест страници на края на документа, на най-голям анализ и констатации е подложена демографската ситуация в страната.
„Демографската катастрофа, заедно с бедността, нарастващите неравенства и регионалните диспропорции, са сред най-големите заплахи, пред които е изправено днес българското общество. Динамиката показва продължаващо влошаване на показателите и увеличаване на риска за националната сигурност от ниската раждаемост и миграция, високата смъртност, нарастващото социално разслоение и бедност, продължаващото обезлюдяване на голяма част от регионите на България“, пишат от БСП.
Веднага след това обаче документът не говори за преодоляване на изброените фактори, свързани най-вече с икономическата ситуация, а вместо това отбелязва, че „закрилата на семейството и децата трябва да се превърнат в ценност за обществото и приоритет за държавата“. Едва ли някой би възразил на нуждата от закрила на децата, но е важно да се подчертае, че именно детската бедност е най-голямата заплаха, а българите се отказват да раждат и отглеждат деца заради притесненията си дали ще успеят да ги издържат и заради скъпите наеми и недвижими имоти, а не заради други далеч по-субективни фактори.
Все пак анализът на демографската криза до края на документа предоставя и аргументи в тази посока, като е направен извода, че „икономическата и социалната обстановка в България не стимулира младите българи да създават и отглеждат свое поколение“.
„Намаляващата раждаемост е в резултат на нарастваща нестабилност и несигурност на младите хора за тяхното бъдеще и липса на гаранции за достоен живот. В настоящите политики продължават да присъстват неолибералните възгледи, налагащи оттегляне на държавата от управлението на демографското възпроизводство и предоставяне на отговорността в тази област главно върху семейството и отделната личност. До голяма степен те се поддържат и от сегашното управление. Силното разслоение на обществото и увеличаване на неравенството през последните 28 години е съществена пречка за преодоляване на негативните демографски процеси. Ако това не бъде осъзнато, никакви стратегии и планове няма да променят процесите на топене и застаряване на нацията“, пише още в документа.
Отчетено е също, че „липсват трайни мерки за улесняване съвместяването на професионалния и семейния живот“, „достъпът до детски ясли и градини не е гарантиран за всички деца“, „разширяването на социалните услуги за семейства и деца далеч изостава от нуждите“, има нужда от „реформа в образователната система, като се намали делът на ранно отпадналите деца от училище и се помогне завършващите образование по-лесно да направят прехода си от учебното заведение до сигурна и качествена заетост, гарантираща нормални доходи за издръжка на семейството“. „Необходима е и промяна във функционирането на здравната система, тъй като „качеството на детското и майчиното здравеопазване не е на нужното ниво“, посочва документът и обобщава, че „демографският проблем е нерешим без инвестиции за възходящо икономическо благосъстояние“.
Припомнени са мерките от другите раздели, като въвеждане на семейното подоходно облагане – работещите родители да получават данъчни облекчения за всяко едно дете, въвеждане на диференцирани ставки на ДДС за детски храни и стоки, учебници и учебни помагала, създаване на национална програма с участието на общините за изграждане на детски ясли и градини, където има недостиг на места и други.
Още снимки от представянето на „Визия за България“ в НДК:
About The Author
