Над 400 000 работещи в България извършват нощен труд и са подложени на физиологични, здравни и социални проблеми, а същевременно заплащането им не е достойно. Това се посочва в позиция на КТ „Подкрепа“, с която от синдиката стартират кампания за „За достойни условия и заплащане на нощния труд“.
Проблемите с нощния труд са основно в две групи – от самото естество на този вид натоварване (умора, повишаване на заболяемостта, увеличаване на инцидентите, трудовите злополуки и текучеството, социална изолация, повишаване на честота на разводите, демографски проблеми и емиграция) и от действащата в страната нормативна база.
В Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) принципите за определяне на допълнителното заплащане за нощен труд не са осъвременявани от 2007-ма година или повече от 10 години, посочват от КТ „Подкрепа“.
Основното им искане е заплащането на нощния труд да бъде „вързано“ минималната работна заплата като процент, а не както е в момента – 0,25 лв/час. Синдикатите посочват, че през 2007-ма година, когато е определен този размер, МРЗ е била 180 лева, а днес е 510 лева.
Така за една нощна смяна се полагат допълнително 1,75 лева, което е по-малко дори от транспортните разходи за отиваше и връщане на работа. Същевременно нощният труд създава предпоставки за невъзможност за социална адаптация и трудно физическо възстановяване, а оттам следва и натоварване на здравноосигурителната система.
От КТ „Подкрепа“ стартират подписка сред работещите у нас и гражданите, които настояват за увеличение на допълнителното заплащане за нощен труд, което според тях в момента е унизително. Подписката ще настоява за допълнително заплащане в размер на не по-малко от 0,5% от текущата минимална работна заплата в страната за един час нощен труд.
Според Световната здравна организация нощният труд трайно уврежда здравето на работниците, добавят от синдиката и подчертават, че страната ни не е въвела изискванията на Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното време.
В европейски доклад от април 2017-та година се посочва, че съгласно член 6 от Директивата средната седмична продължителност на работното време (в това число и извънредният труд) не трябва да надвишава 48 часа на седмица, но макар и редки се установяват случаи, в които ограничението е надвишено. Като пример е посочен българският Кодекс на труда, който предвижда продължителността на седмичното работно време да е до 56 часа, като е въведена система за сумирано изчисляване на седмичното работно време.
За да се определят минимални изисквания за здравето, референтният период, приложим за нощен труд, следва да бъде значително по-кратък от периода, използван за максималната работна седмица, посочва още анализът за прилагането на директивата.
Непосредствените цели на кампанията за промяна в НСОРЗ, така че нощният труд да бъде не-малко от 0,5% от МРЗ, което в момента означава 2,55 лева на час или 17,85 лева на една нощна смята. Също така синдикатите настояват за компенсация за особено вредния за здравето нощен труд и възпиране на работодателите от прилагане на нощен труд и прилагането му само при крайна необходимост. Стъпка в тази посока е допустимият броя поредни нощни смени в седмицата да бъде намален от 5 на 3.
