Цяла Латинска Америка днес си спомня за родения точно преди 90 години – на 14 юни 1928 г., Ернесто Че Гевара, превърнал се в най-голямата световна легенда за революционер.
Най-много събития, посветени на юбилея, са концентрирани в родната му Аржентина, в Боливия, която става негово лобно място при убийството му на 9 ноември 1967 г., и в Куба, където той се прославя с участието си в партизанската война и революцията и където е погребан, след като през 1997 г. останките му са открити край боливийския град Вайегранде и са пренесени в мемориал в кубинския град Санта Клара.
Раждането на малкия Ернесто точно в разположения на брега на мощната южноамериканска река Парана град Росарио, в аржентинската провинция Санта Фе, всъщност е чиста случайност. В онзи далечен юни преди 90 години родителите му – Селия де ла Серна и Ернесто Гевара Линч, се връщали с кораб по реката към столицата Буенос Айрес, където живеели. Идвали от Карагуатаи, селска местност в североизточната провинция Мисионес, където имали плантация за отглеждане на мате – ободряващия чай, който е любим за аржентинците, уругвайците и парагвайците.
Родилните болки сварили Селия именно в Росарио и младото семейство трябвало набързо да слезе от кораба и да потърси помощ в местната болница „Сентенарио”. Именно там на 14 юни 1928 г. се ражда първият им син, кръстен на таткото – също Ернесто.
След Ернесто ще се появят още четири деца – Селия (1929 г.), Роберто (1932 г.), Ана Мария (1934-1990 г.) и Хуан Мартин (1943 г.).
След раждането на Ернесто в Росарио семейството се задържа там още няколко дни, за да може майката и бебето да се стабилизират и да са в състояние да продължат дългия път до столицата. Те живеят под наем в апартамент на 5-ия етаж на улица „Ентре Риос” 480 в Росарио.
В Буенос Айрес през първите две години от живота на малкия Ернесто семейството сменя жилища в три квартала – Палермо, Сан Исидро и Реколета. На 2-годишна възраст момченцето преживява първите атаки на астмата, която нататък ще го съпътства из целия жу живот. Заради това негово заболяване родителите решават да търсят по-добър климат за дробовете му.
Пренасят се в известната със свежия си въздух провинция Кордоба. Там се установяват в къща в местността Алта Грасия, на около 30 км от град Кордоба. Именно в тази къща преминава детството и ранното юношество на Ернесто. Днес тя е превърната в музей.
Росарио и Алта Грасия сега са и основните центрове за тематичната „Седмица на Че”, през която протичат основните събития от честването в Аржентина на 90-годишнината от рождението му. Мотото им е „90 пъти Че”.
Всъщност възпоменателните прояви обхващат не една, а две седмици, защото започнаха още на 2 юни в Росарио с прожекцията на филма „Че, един нов човек” и ще приключат на 17 юни с голям спектакъл в парка на същия град. В богатата програма от събития са включени още кинопрожекции, концерти, театрални постановки, художествени и фотоизложби, конференции, дискусии и т.н.
Колкото и малко време да е живял в родния си Росарио малкият Ернесто, управата на този град вече почти от 20 години е изключително активна в ежегодното отбелязване на неговия рожден ден. Сега, за юбилея, из града дори са пуснати автобуси на обществени транспорт, изрисувани с портрета на легендарния революционер. А за многобройните туристи, залели Росарио именно по повод годишнината, са подготвени специални турове с гидове из свързаните с живота на Ернесто места. При това туровете са напълно безплатни.
На 15 и 16 юни градът ще е домакин и на общонационална аржентинска среща за солидарност с Куба, която също ще премине под знака на юбилея на Че и с участието на представителна делегация от Острова на свободата.
Алта Грасия също ще се отчете с доста инициативи, а къщата музей в тези дни е отворена безплатно за всички посетители. Къщата е известна и с един симпатичен паметник на малкия Ернесто – той е изобразен около 10-12 годишен, седнал съвсем по момчешки на парапета на верандата.
Когато през 2006 г. Аржентина бе домакин на голяма среща на върха на латиноамерикаанските лидери за форум на „Меркосур“, именно пред този паметник тогавашните водачи на Куба и Венесуела – Фидел Кастро и Уго Чавес, си направиха историческа снимка.
Най-известният по света паметник на Че безспорно е в Куба, в град Санта Клара. Той се извисява над мемориала на тамошния Площад на революцията. В този мемориал през 1997 г. бяха пренесени и погребани останките на Че и на неговите съратници, убити в Боливия през 1967 г. 30 години останките бяха в неизвестност, нарочно погребани от палачите под пистата на военното летище в боливийския град Вайегранде, за да не станат обект на поклонение. Но с усилията на международен изследователски екип от Куба, Аржентина и Боливия останките бяха издирени през 1997 г. и пренесени в Санта Клара.
Това е градът на решаващата за победата на Кубинската революция битка, ръководена от Че Гевара. Става дума за края на декември 1958 г. Тогава диктаторът Фулхенсио Батиста изпраща към Санта Клара брониран влак с тежко въоръжение и с подкрепление от 350 войници. Умелата контраоперация на Че, в която той включва трактори и друга селскостопанска техника, предоставена от подкрепящите революцията местни селяни, позволява бронирания влак да бъде избутан от релсите и успешно неутрализиран. Тежката военна техника попада в ръцете на партизаните, войниците са пленени и разоръжени. Санта Клара е превзет от революционерите и така пътят към Хавана е открит. 12 часа по-късно Батиста бяха от Куба.
Ето заради този принос на Че паметникът му, в който вече има и костница, е точно в Санта Клара. Градът е запазил в автентична среда край жп линията и дерайлиралия брониран влак, в чиито вагони днес е разположена музейна сбирка за онази битка.
По-късно днес (заради разликата във времето) на Площада на революцията в Санта Клара, край мемориала на Че, ще се състои голям митинг и спектакъл в памет на Героичния партизанин, както го наричат всички кубинци.
С вълнуващ митинг-концерт си спомниха за него и в Ла Пас, главния боливийски град. За славната му и трагична боливийска епопея разказаха негови оцелели съратници от онези години, а известни певци изпълниха посветени му песни.
Най-прочута и до днес продължава да е песента на Карлос Пуебла Hasta siempre, Comandante („Завинаги, Команданте”). Но специално за сегашния юбилей група творци – композитори, поети и изпълнители от Аржентина, Испания, Куба и Венесуела, създадоха още в края на миналата година и нова песен под заглавието „Аз съм Че”. Клипът с нeя вече стана хит в YouTube.
