В категории:Свят

“Война на унищожение”: САЩ и съюзниците им са нарушили международното право с бомбардировките на Ракка

Нов доклад на Amnesty International критикува мащаба на разрушенията и нежеланието на щатските военни да проведат сериозни разследвания за случаите, довели до смъртта на цели семейства

Град Ракка бе освободен от ИДИЛ, но на цената на почти пълно унищожение. Снимка: Reuters
Докато битката за град Ракка в Сирия бе в разгара си през миналия октомври, едно семейство в квартал Харат ал-Баду се окопава в дома си в опит да преживее боевете между водената от САЩ коалиция и Ислямска държава. Мохамед Фаяд, мъж на над 80 години, е живял в същия дом през последните 50 години. Когато започват боевете, Фаяд отказва да изостави къщата, която е строил цял живот, и остава в нея заедно с дъщерите си и други роднини.

След като коалиционните бомбардировки започват да удрят града, домът на Фаяд се превръща в убежище и за други ужасени съседи на семейството, търсещи сигурност от атаките. Това убежище обаче не оцелява дълго. В нощта на 11 октомври бомбардировка на коалицията удря дома на Файяд. Али Хабиб, чието семейство също се е било приютило в къщата, разказва следното:

“Седях на стол и държах малкото си момче, а жените седяха на пода, сгушени заедно… Усетих как покрива на къщата се срива върху ми. Не можех да помръдна и момчето ми вече не бе до мен… Извиках жена си, майка си, дъщеря си, но никой не отговори… Осъзнах, че всички бяха мъртви. Тогава момчето ми, Мохамед, извика и ми даде сила да се освободя от отломките и да отида при него. Експлозията го бе захвърлила на 10 метра. И двамата бяхме ранени.”

Шестнадесет души загиват при този удар, включително Фаяд и трите му дъщери. Тази история е една от многото описани в новия доклад на Amnesty International, правещ оценка на четиримесечната кампания на Коалицията срещу ИДИЛ в Ракка и ефектът ѝ върху цивилните, живеещи в града. Докладът, озаглавен “Война за унищожение”, надгражда досегашната работа на Amnesty и други хуманитарни организации, които вече констатираха, че предвожданите от САЩ въздушни удари са довели до огромно количество цивилни жертви. Правозащитните организации поставят под въпрос дали такава степен на разрушения е била наистина нужна за победата над ИДИЛ.

Последният доклад включва 112 интервюта на оцелели, проведени от разследващите на 42 различни места, където е имало бомбардировки на коалицията. На основата на откритията си авторите на доклада изтъкват, че според първоначалните оценки “има доказателства, че няколко атаки на коалицията, при които са убити и ранени цивилни, са нарушили международното хуманитарно право”. От Amnesty също така заявяват, че “коалиционните сили не са отчитали адекватно присъстващите в града цивилни и не са взели необходимите предпазни мерки, за да минимализират щетите за цивилните и цивилните обекти”.

Точният брой на цивилните, загинали в резултат от коалиционни бомбардировки в Рака през миналата година остава неизвестен. Независимата група за наблюдение Airwars оценява броя на загиналите на поне 1800 души, макар че реалното число може да се окаже значително по-високо. По време на пика на боевете в края на миналия август, ООН излезе с изявление, критикуващо коалицията за “неприемливата цена”, която цивилните на града плащат заради бомбардировките. Хуманитарна мисия на ООН, посетила града през април, заяви, че е “шокирана от степента на разрушение, което надминава всичко, което сме виждали досега”.

Мохамед Фаяд, дъщерите му и други цивилни, загинали при бомбардировката през октомври 2017 г. Снимка: Amnesty International

“Много градове бяха разрушени по време на войните в Ирак и Сирия след 2011 г., но разрушението в Ракка е по-лошо от където и да е другаде. Улиците представляват просто разчистени линии между купчините развалини и изпочупена зидария. Малкото хора по улиците изглеждат замаяни и пречупени, като ситуацията не се е променила особено в месеците, след като градът бе освободен от ИДИЛ…”, коментира дългогодишният кореспондент в Близкия Изток Патрик Кокбърн. “Твърденията на коалицията, че бомбардировките и артилерийския обстрел са били прецизно насочвани срещу бойците на ИДИЛ и техните позиции, започват да звучат като митология още в момента, в който влезеш в града. Посетих Ракка по-рано тази година и никога не бях виждал подобно разрушение. Има квартали в Мосул, Дамаск и Алепо, където нещата са също толкова зле, но там целият град го няма”, добавя той.

“На терен в Рака станахме свидетели на степен на разрушение, сравнима с всичко, което сме виждали през десетилетията, в които отразяваме последствията от войните”, казва Донатела Ровера, старши съветник в Amnesty. Тя заявява, че твърденията на коалицията, че е провела прецизна бомбена кампания с минимални цивилни жертви не издържат при проверка. Ровера цитира висш представител на щатската армия, според когото срещу Ракка “са изстреляни повече артилерийски снаряди, отколкото където ѝ да е след края на Виетнамската война”.

Силите на САЩ са отговорни за 100% от артилерийските и над 90% от въздушните удари срещу Ракка. Във въздушната кампания участваха и британски и френски самолети. Британското министерство на отбраната заявява, че 275-те извършени от британците въздушни удари не са убили нито един цивилен. Въпреки уверенията, че всяка смърт на цивилен ще бъде щателно разследвана, от Amnesty заявяват, че няма сигнали това да се случва.

Amnesty е документирала много случаи, при които цели семейства са изтребени от коалиционни удари срещу жилищните райони на града. Макар хиляди от жителите на Ракка да избягаха, докато града бе контролиран от ИДИЛ, и още много направиха същото преди офанзивата на коалицията, хиляди други останаха, за да защитават домовете и собствеността си от бойците. Тези хора се оказаха заклещени под кръстосания огън на коалицията, съюзните ѝ наземни сили и бойците на ИДИЛ, които се опитваха да използват цивилните като жив щит.

Един от описаните в доклада въздушни удари от миналия юни е засегнал работнически район в западната част на града. Тази бомбардировка убива осем души от семейство Оман Асуад, включително пет деца на възраст между 8 и 17 години. Семейството се е укривало в подземието на дома си, но бомбардировката е изравнила сградата със земята.

Мохамед Асуад гледа към мазето на някогашния семеен дом, където брат му и още седем цивилни намират смъртта си през юни 2017 г. Снимка: Amnesty International

Битката за освобождение на Ракка от Ислямска държава доведе до почти пълното разрушение на града – според оценките 11 хил. сгради са били унищожени или повредени по време на боевете. Щатските военни признаха използването на “тактики за унищожение” по време на кампанията, а министърът на отбраната Джеймс Матис рационализира цивилните жертви като “факт от живота”. Но за мнозина най-оскърбителният аспект от битката за Ракка бе това, че след месеците боеве, в крайна сметка Коалицията осигури безопасно изтегляне на бойците на ИДИЛ от града. Това догорено изтегляне повдига сериозни въпроси относно това дали е било нужно кампанията да е толкова брутална.

“Много хора в Ракка се питат защо Коалицията считаше за необходимо да убие толкова цивилни и да унищожи целия град, само за да пусне в крайна сметка бойците от ИДИЛ да си тръгнат”, коментира Донатела Ровера, цитирана от Intercept. “Ако коалицията е считала за приемливо да поеме определени рискове, който могат да доведат до убийства на цивилни, защо в крайна сметка реши да пусне бойците на ИДИЛ да се изтеглят безнаказано от града, и то заедно с оръжията си?”, добавя тя. В официалното си изявления за изтеглянето на ИДИЛ през миналия октомври коалицията се опита да се дистанцира от споразумението, като го представи като резултат от усилията на местни племенни лидери, опитващи се да намалят цивилните жертви.

Ровера заявява, че степента на разрушение в града, в съчетание с нежеланието на коалицията да проведе сериозно разследване – включително като посети местата на бомбардировките и проведе интервюта – поставя под съмнение твърденията на САЩ, че са вземали мерки за минимализиране на цивилните жертви по време на операциите си.

Тези опасения не са ограничени само до Ракка. Властите в САЩ оправдават въздушни удари и в други части в Сирия и Ирак, за които се смята, че са довели до голям брой цивилни жертви. При всички тези случаи липсват доказателства, че военните реално са интервюирали свидетели и оцелели. “Тъй като Коалицията не желае да споделя подробности за операциите си и също така не желае да провежда разседвания по сериозен начин, не е възможно да бъде оценени кои решения са причинили огромните цивилни жертви и дали са били съгласувани”, заявява Ровера. “Официални лица от щатската армия редовно пътуват в и около Ракка и се срещат с местни представители. Нищо не им пречи да направят проверки на местата на въздушните удари и да разпитат свидетели. От критично значение е да започнат да правят това”, добавя тя.

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар