На 6 юни подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили (SDF) обявиха началото на военната кампания за освобождаване на северния сирийски град Рака от ИДИЛ. Тогава ръководещата кампанията Рожда Фелат заяви пред медиите, че водената от САЩ анти-ИДИЛ коалиция ще има ключова роля за битката за града. „Коалицията има голяма роля за успеха на операциите. Освен с военните самолети, тя помага на SDF и със сили на терен”, заяви тогава тя.
Близо три месеца по-късно битката за Рака все още е в разгара си и все повече цивилни стават жертви на щатските въздушни удари. Сравнително малък брой джихадисти от ИДИЛ се бият до смърт за своята „столица”. Същевременно се смята, че около 160 хил. цивилни са блокирани в града при изключително тежки условия – заклещени между воюващите групи по улиците и бомбардирани от самолети и артилерия.
Активисти, намиращи се в Рака са коментирали по телефона пред Intercept, че ситуацията става все по-отчайваща. (Имената им не се обявяват за тяхна безопасност). „Самолетите бомбардират силно града. На много от местата, които удрят, няма бойци на ИДИЛ, а е пълно с цивилни. Броят на загиналите цивилни е много по-голям от този на убитите членове на ИДИЛ”, заявява един от тях. „Цяло чудо е да намериш отворен магазин за хранителни стоки. Обстрелът е много интензивен, а снайперистите на ИДИЛ се целят във всеки, който видят на улицата. Медицинската ситуация е още по-лоша – хората се нуждаят от лекарства, но ИДИЛ изнесе много от запасите извън града. Болниците са принудени да обслужват само техни бойци”, добавя той.
Въпреки тежките условия в окупирания от ИДИЛ град, там все още има активистки групи като Sound and Picture, които документират случващото се.
Друг активист разказва как баща му е бил убит при въздушен удар през юни. „Самолетите удариха улицата, по който той се е прибирал към вкъщи. Нямаше бойци или щаб на ИДИЛ на тази улица, баща ми бе само на 50 метра от дома ни. Иска ми се да бе побързал да се прибере, но бе стар и се придвижваше бавно”.
Много подобни истории са разказни в доклад на Amnesty International, публикуван през миналата седмица. Докладът, озаглавен „Няма да забравя това клане” представя подробности за нарастващия брой цивилни, загинали то бомбардировки и артилерийски обстрел в града и околностите му. Мониторинговата група AirWars изчислява, че между 725 и 993 цивилни са били убити от коалиционните удари от началото на операцията през юни. Според тях фаталните инциденти са ежедневни.
С придвижването на битките до центъра на града, бомбардировките и артилерийския обстрел водят до все по-вече цивилни жертви. Заплахите за мирното население се усложняват от това, че бойците на ИДИЛ традиционно се укриват сред цивилните и ги използват като живи щитове. Увеличението на цивилните жертви бе очаквано в условията на градски боеве. Използването на боеприпаси с голям радиус на действие и неадекватното докладване на ударите от страна на САЩ обаче доведоха до обвинения за безразсъдно пренебрегване на живота на мирното население.
„Свидетели сме на инциденти, при които цели семейства са избити. Мащабите на действията се увеличават значително”, коментира Алекс Хопкинс, изследовател в AirWars. Той изтъква, че през последните седмици има „притеснително увеличение на инцидентите с масови жертви”, като непропорционално голяма част от жертвите на щатските въздушни удари са деца.
Един от примерите е коалиционна бомбардировка на 14 август, която убива Нахла ал Шехаб и трите ѝ деца Марва, Ахмед и Мириам. Три дни по-късно друг удар избива 30 членове на фамилията ал-Сайер, включително няколко деца. На 21 август поредна атака убива осем души от семейство Ал-Аливи. Те са били вътрешни бежанци, които преди това са били избягали от боевете около родния им град Палмира.
Представители на Amnesty International са посетили ферма на северозапад от Рака, където според сведенията 14 души са загинали при коалиционен удар преди началото на кампанията за завземане на града. Те са открили на мястото фрагменти от насочвани с GPS американски боеприпаси и на основата на разрушенията са заключили, че къщата по всяка вероятност е унищожена от въздушни удари.
Един от оцелелите от тази атака е заявил пред правозащитната организация, че семейството му се е опитвало да с укрие на сигурно извън града, когато е било избито.
„Сестрите ми, майка ми, племенниците и племенничките ми бяха разкъсани от бомбите без никаква причина. Имаше четири въздушни удара срещу къща, пълна с жени и деца – защо? Само един от братята ми беше с тях. Съпругът на сестра ми бе останал в града, за да пази домовете им. Знаеха, че ако ги оставят празни, ИДИЛ ще се нанесат там. Битката за Рака още не беше почнала, но решиха да изкарат жените и децата извън града от страх, че градът ще бъде обсаден и ще са блокирани вътре. Затова отидоха във фермата, за да бъдат на сигурно, н смъртта ги застигна по ужасен начин. Защо не проверяват целите си преди да бомбардират? Ако го бяха направили щяха да видят, че там има само жени и деца”, разказва той.
Друг член на фамилията разказва как е наблюдавал бомбардировката на фермата отстрани и не е успял да помогне заради обстрела. „Самолетите кръжаха цяла нощ, чак до следващия ден не можехме дори да приближим къщата, за да извадим две ранени деца изпод руините. Телата бяха на парчета. Събирахме части то тела на стотици метри”, заявява той.
От Amnesty не са успели да потвърдят дали е имало бойци на ИДИЛ във или около зоната по време на ударите. В коментар пред Associated Press във връзка с доклада на Amnesty, говорителят на коалицията заявява, че разследването за цивилните жертви се основава на „оскъдни доказателства”, и изказва предположение, че констатациите обслужват интересите на въоръжените групировки.
Щатските военни обаче не предоставят детайлна информация за графика и координатите на ударите в Ирак и Сирия, което прави трудна преценката за пропорционалността на бомбардировките. Макар военните да твърдят, че разследват задълбочено инцидентите с предполагаеми цивилни жертви, те рядко правят интервюта с оцелели от такива атаки или проверки на място. „Тъй като разчита на ограничена методология, коалицията отхвърля повечето съобщения за невинни жертви като ненадеждни или неубедителни”, се казва в доклада на Amnesty. Правозащитната организация призовава армейското командване да е по-прозрачно за тези смъртоносни операции.
„Ние не сме наивни и не прокарваме някаква утопична визия за война без жертви в градска среда. Колкото и да ни се иска да беше възможно, знам, че няма как да се случи”, коментира Донатела Ровера, старши съветник по реакция на кризи в Amnesty, която е и един от авторите на доклада. „Обаче има разлика между цивилни жертви, появили се след като всички възможни мерки за избягването им са били предприети, и цивилни жертви в резултат на безразсъдни и непропорционално силни атаки”, изтъква тя.
Мирното население имат малко възможности да избягат от Рака, като някои от тях се опитват да пресекат река Ефрат с лодки. Щатското военно командване разпръсква листовки над града, в които предупреждава цивилните да не се опитват да пресичат реката. В интервю пред New York Times командващият коалиционните сили в Рака ген. Стивън Таунсенд заяви, че „стреляме по всяка лодка, която намерим”.
Ровера заявява, че коментарите на Таунсенд отразяват сериозна липса на осведоменост за условията в графа, където сухоземните пътища за бягство често са блокирани от бойци на ИДИЛ. Тези заявления сигнализират и за значителна доза безскрупулност при избирането на цели.
„Не става ясно дали Таунсенд не знае, че реката е основен път за бягство на цивилните, или пък знае, но въпреки това се хвали, че бомбардират всяка лодка. И в двата случая това е неприемливо и подсказва, че биват извършвани безразборни атаки. Военните не разговарят хората, които са избягали от града, или чиито семейства са избити от тези атаки. Ако го правеха, можеха да научат какъв е ефекта от атаките им върху населението на града”, добавя тя.
Критиките за цивилните жертви на въздушните удари се увеличават. Откакто Доналд Тръмп пое президентството, мирните жертви на щатските удари се изчисляват на 2200 души. Това е почти колкото убитите цивилни при цялото управление на Барак Обама. Увеличаващият се брой цивилни жертви може да се интерпретира като резултат от многократните закани на Тръмп да води войните в Ирак и Сирия по-брутално и с по-малко ограничения. Военните обаче защитават операциите си през последните месеци като пропорционални.
При посещението си в Багдад през миналата седмица щатският министър на отбраната Джеймс Матис бе попитан за цивилните жертви в Рака. Отговорът му бе следният: „Ние не сме съвършени. Можем да направим грешка, и в този тип война ще се случват трагедии. Ние обаче сме добрите. Невинните хора на фронта знаят разликата”.
