В категории:Свят

Дамаск, Москва и кюрдите си сътрудничат тайно в сирийската пустиня

Журналистът Робърт Фиск разказва как това сътрудничество, колкото и да е крехко, показва решимостта да се избегне военна конфронтация между Русия и САЩ.

Фронтовете около град Рака. Черно – ИДИЛ, червено – сирийска армия, жълто – кюрди и „Сирийски демократични сили“, оранжево – зона на съвместен контрол между армията и кюрдските отряди.

Робърт Фиск, Independent

След бързата офанзива на сирийските военни около обсадената „столица” на ИДИЛ Рака, руснаците, сирийците и кюрдите от отрядите за народна защита YPG – които теоретично са съюзени със САЩ – са създали секретен „координационен” център в източносирийската пустиня. Целта е да се предотвратяват „грешки” и сблъсъци между подкрепяните от Русия и от САЩ сили, който са изправени едни срещу други около река Ефрат.

Доказателството за това може да се види в едно пустинно село от колиби със стени от кал. Там, в една зле боядисана вила, се срещнах с полковник от руските ВВС, носещ камуфлажна униформа, млад офицер с бадж на кюрдската YPG на ръкава, група сирийски офицери и представители на местните племенни милиции.

Тяхното присъствие на едно място показва, че въпреки войнствените западни – и най-вече американски – обвинения, че сирийските сили пречат на „съюзническата” кампания срещу ИДИЛ, и двете страни полагат огромни усилия да избегнат конфронтацията. The Independent бе първата западна медия, посетила малкото селце в близост до град Ресафа. Руският полковник Евгени, слаб и с тъмни мустаци, се усмихна любезно, но отказа да говори с мен. Младият кюрдски офицер, който помоли да не споменавам името му, заяви, че „всички ние воюваме в една кампания против ДАЕШ (ИДИЛ), затова имаме този център – и за да избягваме грешки”. Полковник Евгени кимна одобрително на това описание, но продължи да мълчи. Мъдър човек, казах си – той вероятно е намиращият се най-далеч на Изток в Сирия руски офицер, само на няколко километра от река Ефрат.

Кюрдски и руски бойци разменят баджовете си. През март руски и сирийски войски бяха демонстративно пратени в контролираните от кюрдите територии на Запад от град Манбидж, за да предотвратят атака от страна на Турция. Снимка: https://twitter.com/a_ozkok
Кюрдски и руски бойци разменят баджовете си. През март руски и сирийски войски бяха демонстративно пратени в контролираните от кюрдите територии на Запад от град Манбидж, за да предотвратят атака от страна на Турция. Снимка: https://twitter.com/a_ozkok

Двадесет и четири годишният представител на YPG, ветеран от обсадата на ИДИЛ на град Кобане на турската граница, заяви, че само преди около две седмици – след последната сирийска офанзива, която изненада силите на джихадистите на Запад от Рака – руски удар по грешка е бил насочен срещу кюрдска позиция. „Заради това създадохме този център преди 10 дни. Контактуваме ежедневно, вече имаме и друг център в Ефрин, за да координираме кампанията. Трябва да създадем единна сила, която се бори заедно”, заявява той. Присъствието на тези мъже в отдалечения пустинен пункт показва колко сериозно Москва гледа на стратегията на сирийската война, както и на нуждата да наблюдава предимно кюрдските „Сирийски демократични сили”, които вече навлязоха в Рака с помощта на щатските въздушни удари.

Сирийските демократични сили – в които няма нищо демократично, освен може би размера на заплатите, се гледа с дълбоко подозрение от турците, които бяха вбесени да научат за сирийско-кюрдското сътрудничество – макар че както Анкара, така и Дамаск да се противопоставят силно на създаването на бъдеща кюрдска държава. Но колкото и да са крехки новите кюрдско-руско-сирийски връзки, те демонстрират, че всички страни са решени да избегнат военна конфронтация между Москва и Вашингтон.

В самоувереността на тези няколко мъже насред пустинята и пясъка, който покрива всичко, имаше нещо, което напомня на Лорънс Арабски. В околността около селото могат да се видят стотици бомбардирани или изоставени петролни „кладенци” на ИДИЛ – аматьорско скалъпени железни варели и бетонни платформи, чрез които в ИДИЛ са добивали петрол, за да финансират своя халифат, който в един момент се простираше оттам чак до Мосул. Офицерът от YPG настояваше, че мястото на руско-сирийско-кюрдския център няма нищо общо с големите петролни полета наоколо. Доказателствата от скорошните руски и американски удари по петролните конструкции на ИДИЛ обаче се виждаха навсякъде.

Изгорели петролни цистерни, камиони и дори няколко експлодирали сирийски танка – предполага се жертви на ИДИЛ – лежат насред пустинята. Една колона от цистерни – като тези, пренасящи петрола на ИДИЛ до Турция, които Владимир Путин ядосано описваше преди две години – стои изпепелена покрай пътя. Дори една камионетка, превозваща картофи, е била размазана от бомби. Не се виждат следи от тела. С известно чувство за ирония сирийската армия е оставила черно-бялата табела на ИДИЛ на главния път от Хомс, „приветстваща” посетителите в „халифатската провинция Рака”.

Предните отряди на сирийската армия, въоръжени с руски танкове и бронежилетки, в момента се събират в близост до древния римски и омаядски град Ресафа, чиито масивни стени и каменни кули все още стоят след двугодишния културен геноцид на ИДИЛ – вероятно защото фреските не изобразяват човешки или животински образи. По римско време градът се е наричал Сергиополис – кръстен на римски центурион, който е бил измъчван и убит заради религията си – подобно на християнските жертви на ИДИЛ в тази пустиня само преди три години.

ИДИЛ е очаквал пътят на сирийската атака да мине по магистралата източно от Хомс, поради което в протежение на пътя са издигнати огромни земни и пясъчни отбранителни насипи. Сирийската армия обаче отново приложи тактиката си да атакува враговете си по фланговете и в гръб, с което изтласка халифата от стотици квадратни километри западно от река Ефрат.


Генерал Салех, еднокракият командир на сирийската дивизия около Ефрат, вече е прилагал многократно тази тактика, заедно с неговия приятел и колега полковник Сухел ал Хасан „Тигъра”. По думите му неговите сили биха могли, ако решат, да стигнат до центъра на Рака в рамките на пет часа. Той описва как мъжете му първо са изтласкали Ал Кайда и ИДИЛ от Шейх Ниджар, индустриален град в близост до Алепо, чак до езерото Асад, как са защитавали водоподаването на града с големи жертви, как са тръгнали на изток от Алепо, за да освободят градове като Деир Хафер и Мескане, след което са тръгнали рязко на Юг в посока Рака.

„Нашите сили са на 11 километра от Ефрат между Рака и Деир Зор, на 22 км. от центъра на Рака и на 16 км. от старата база Табка”, казва на висок глас генерала. „Колко от ИДИЛ сме избили? Не ми пука. Това не ме интересува. Даеш, Нусра, Ал Кайда, всичките са терористи. Тяхната смърт няма значение. Това е война”, казва той.

Напоследък съм разглеждал много карти и съм слушал военни лекции в Дамаск и казвам на генерала, че следващата им цел едва ли ще е Рака (вече частично овладяна от подкрепяни от САЩ сили), а големият обсаден от ИДИЛ град Деир Зор, където са блокирани хиляди цивилни. „Нашият президент каза, че ще си върнем всеки квадратен сантиметър от Сирия”, казва той, повтаряйки мантрата на всички сирийски офицери на режима. „Защо казвате Деир Зор”? Защото това ще освободи 10 хил. сирийски войници от града да се бият на други фронтове, отговарям. На лицето на генерала се появи намек за усмивка, който веднага изчезна. Не смятам, че сирийците ще се сблъскат с подкрепяните от Америка сили, биещи се за Рака – в крайна сметка това е целта на малкия „координационен център” в пустинята. Вярвам обаче, че сирийската армия се е насочила към Деир Зор. Генерал Салех разбира се не казва нищо по въпроса.

Сирийската администрация прилага и други интригуващи тактики. Назначеният за управител на Риф Рака – областта около града, но без самия него – подготвя централа в близост до караваната на генерал Салех. Това впрочем е истинска каравана за кампании, която се клати, като се качваш в нея, и където спалнята и офиса на генерала са съчетани в малка стая. Черният му бастун стои опрян до леглото. Намиращият се наблизо местен управител планира възстановяването на снабдяването с вода и електричество, финансирането на обществените проекти и помощта за бежанците.

Когато напусках зоната, 29 семейства – в каруци, натоварени с деца, забулени в черно жени и покъщнина – тъкмо пристигаха в Ресафа от Деир Зор, за да търсят помощ от губернатора на провинцията. Други 50 бяха пристигнали предишния ден. Изглежда очевидно, че ако сирийската армия остави предимно кюрдските приятели на САЩ да окупират Рака, това ще помогне на сирийската гражданска администрация да овладее града чрез силата на бюрокрацията. Ето това би била една безкръвна победа.


Самоувереността на военните обаче често се оказва прислужница на злополучието. Фронтовата линия, която представлява единия край на триъгълника Алепо-Номс-Ресафа, вече е разтеглена на близо 100 км. Генерал Салех не крие, че когато се стъмни фанатиците на ИДИЛ се връщат от пустинята, за да нападат войниците. Тези мъже – много от които са още тийнейджъри – са настанени в палаткови лагери край пътя, защитени от танкове и противовъздушни оръдия. ИДИЛ продължава да поставя самоделни бомби покрай пътя. Когато пътувах през пустинята към Хомс, за известно време следвахме камион, превозващ гаубица, която бе толкова използвана, че дулото ѝ бе разцепено.

Въпреки всичко това сирийските инженери вече възстановяват електричеството от пустинните централи, които съвсем доскоро са служели за укрития на лидерите на ИДИЛ. Електропреносната мрежа веднага се свързва с петролните полета, които бавно биват връщани от ИДИЛ. Колкото и да са скромни тези находища в сравнение с тези на Ирак, Иран или държавите от Персийския залив, те остават сирийската „перла в пустинята”. Кой ще контролира тези машини за богатство, как продуктът им ще бъде поделен, след като са освободени от мафията на ИДИЛ – това са въпросите, чийто отговор ще определи част от бъдещата политическа история на Сирия.

 

Ако този материал ти е харесал, можеш да подкрепиш съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар