В категории:Анализи / Свят

Възход и падение на Ислямска държава

Халифатът може и вече да не съществува, но Ал Кайда съвсем не е разгромена

Флагът на ИДИЛ някога се вееше от предградията на Дамаск до Северна Сирия. Снимка: Ройтерс

Патрик Кокбърн, Independent

До последните си дни самообявилият се халифат на Ислямска държава поддържаше способност да влиза на челно място в новините – дори докато бойците му губеха последната си битка за разораните от бомби селища в пустините на Източна Сирия. Когато говорителят на ИДИЛ обеща отмъщение за клането на мюсюлмани в джамии в Крайстчърч, Нова Зеландия, тези заплахи бяха приети сериозно.

Предвид всичките зверства на Ислямска държава не е изненадващо, че никой не би могъл да отхвърли напълно способността им да действат чрез стари и нови поддръжници или чрез тези, които използват името им, за да сеят терор. Тази параноя не е само западна: в Сирия и Ирак хората постоянно говорят за спящи клетки на ИДИЛ, изчакващи да ударят отново.

Води се един доста стерилен дебат за това дали ИДИЛ – чиято територия някога се простираше от покрайнините на Багдад до възвишения в близост до Средиземноморието – е наистина мъртъв и погребан, както твърди Доналд Тръмп. Възможно ли е да се възроди, ако натискът отслабне? Отговорът е достатъчно прост – ИДИЛ е победен като държавен апарат, някога властвал над осем милиона души, но може да упорства като терористична и партизанска организация.

Бях в Багдад през юни 2014 г., когато ИДИЛ напредваше към иракската столица от Юг, завладявайки градове като Тикрит почти без бой. Разпадът на иракската армия изглеждаше тотален и за няколко дни нямаше защитна линия между нас и предните отряди на джихадистите. Поне 1700 шиитски кадети от военновъздушното училище бяха изклани сред руините на стария дворец на Саддам в Тиркит.

ИДИЛ преживя 100 дни на зашеметяващи победи в Ирак и Сирия, но емирите на “халифата” никога не повториха тези успехи. Вместо да съсредоточат силите си за овладяване на Багдад, те тръгнаха на Север и атакуваха автономния кюрдски анклав. САЩ и съюзниците им започнаха да използват опустошителната си въздушна сила. Ако ИДИЛ изобщо са имали шанс за пълна победа, той мина и отмина доста бързо.

Успехът на блицкрига през 2014 г. се дължеше отчасти на способността на ИДИЛ да всява терор като излъчва зверствата си в интернет. Иракските семейства ги гледаха и казваха на синовете си в армията да дезертират и да стоят далеч от боевете. Изненадващото падане на Мосул през 2014 г. създаде впечатление сред много сунити в Ирак и Сирия, че силите на новообявения халифат са движени от божествено вдъхновение. Командирите на ИДИЛ със сигурност вярваха в това.

След пълното унищожаване по бойните полета обаче ИДИЛ вече не може убедително да претендира за някакво божествено вдъхновение или подкрепа. Едно от най-силните рекламни твърдения на ИДИЛ – че имат почти магически сили, които им гарантират победа – изчезна. За осемте милиона иракчани и сирийци властта на ИДИЛ не донесе нищо освен смърт и разрушение. Почти целия град Ракка, както и голяма част от Мосул – сирийската и иракската “столици” на халифата, са в руини. Десетки хиляди араби-сунити в двете държави загинаха под безмилостните бомбардировки и артилерийски обстрел на САЩ, с които бяха смазани защитите на ИДИЛ.

Но дали хилядите разпръснати бойци на ИДИЛ, които според Пентагона се укриват в обширните пустинни и полупустинни райони между Сирия и Ирак биха могли да се реорганизират и да предприемат убедителна контраатака? В крайна сметка между 2007 и 2009-та САЩ обявяваха, че са разгромили окончателно Ал Кайда, в Ирак, която бе просто ИДИЛ под друго име. Знае се, че командирите на ИДИЛ са почерпили вдъхновение от този период, а също и че вярват в това, че след като са се възродили веднъж, могат да го направят отново.

И все пак малко е вероятно отново да се появи подобна комбинация от благоприятни обстоятелства, която да позволи рестарт за халифата. Той е изгубил предимството на изненадата и има много врагове, които може и да не се харесват помежду си, но знаят какво може да стане, ако на ИДИЛ се даде нов шанс. Освен това през 2014 г. ИДИЛ се радваше на определена търпимост и дори подкрепа от сунитски държави като Турция, Саудитска Арабия и Катар, но днес ситуацията е различна.

Но всичко това не е съвсем същото като да се каже, че с ИДИЛ е свършено. Пустините на Ирак и Сирия са обширни и не е възможно да бъдат изцяло контролирани. Окупационните сили, независимо дали кюрдите в Ракка или иракските шиитски милиции в сунитските части на Ирак, предизвикват негодувание и често омраза сред местните сунити, от което биха могли да се възползват джихадистите. Но дори ИИДЛ да не възвърне популярността, на която се радваше по тези места, репутацията им на бесни убийци им позволява да всяват терор без да се напрягат прекалено.

ИДИЛ като “халифат” вероятно ще остане в миналото. Но дали може да мутира в нещо друго? ИДИЛ бе само един от клонингите на Ал Кайда, която съвсем не е разгромена. В Северозападна Сирия Хаят Тахрир аш-Шам, въпреки няколкото преименувания, си остава най-голямото джихадистко движение от типа на Ал Кайда в страната. В провинциите Западен Идлиб, Северна Хама и Западно Алепо тези джихадисти успяха да изместят останалите въоръжени опозиционни групировки. Смята се, че Тахрир аш-Шам може би има до 50 000 бойци и контролира население от три милиона души. Групировката също така би могла да се утвърди като съюзник на Турция в Северна Сирия, което ще подсигури бъдещето на марката “Ал Кайда”.

Тези вероятности обаче не означават, че формулата на Ал Кайда за водене на война – самоубийствени атаки, с които бойците доказват вярата си – все още има същата разрушителна сила, каквато имаше преди няколко години. Президентът Тръмп като цяло е прав да твърди, че ИДИЛ са унищожени – макар че той грубо, дори нелепо, надува собствената си роля за това.

Оставете коментар