В категории:Европа / Свят

Феминистката Кармен Калво ще е вицепремиер в новия кабинет на Испания

Външните работи се поемат от каталунеца Жозеп Борел, който през 2004-2007 г. оглавяваше Европарламента. Пред какви предизвикателства и проблеми се изправя новото правителство в Мадрид начело със социалиста Педро Санчес? Какви „отмъщения” му готви излязлата в опозиция Народна партия? Защо сълзите на нейния досегашен лидер Мариано Рахой, който подаде оставка от партийния връх, може да се окажат крокодилски?

Това са част от министрите в новото испанско правителство. На горния ред, отляво надясно: Кармен Монтон, Кармен Калво, Хосе Луис Абалос, Мария Хесус Монтеро, Меричел Батет. На втория ред, отляво надясно: Тереса Рибера, Жозеп Борел, Маргарита Роблес, Надя Калвиньо, Пилар Кансела. Колаж: El Pais
Това са част от министрите в новото испанско правителство. На горния ред, отляво надясно: Кармен Монтон, Кармен Калво, Хосе Луис Абалос, Мария Хесус Монтеро, Меричел Батет. На втория ред, отляво надясно: Тереса Рибера, Жозеп Борел, Маргарита Роблес, Надя Калвиньо, Пилар Кансела. Колаж: El Pais

Днес станаха известни повечето от лицата, които ще влязат в новия министерски съвет на Испания, след като премиерският пост бе поет от социалиста Педро Санчес в резултат на парламентарен вот на недоверие срещу предшественика му Мариано Рахой миналата седмица.

Общият брой на министерствата се очаква да нарасне до 15 – с две повече, отколкото в предходния кабинет на консервативната Народна партия, защото Санчес ще възстанови самостоятелния статут на министерства на културата и на околната среда, които по времето на Рахой бяха „пришити” към други ведомства.

Испанският в. „Ел Паис” вече публикува портретите на десетима от сигурните нови министри, макар все още не за всички от новите назначения да е известно какъв ресор ще поемат. Онова, което веднага прави впечатление, е, че осем от тези сигурни десетима министри, са жени.

Жена ще е и единствената заместничка на министър-председателя – това е известната феминистка и авторка на книги с такава тематика Кармен Калво, която ще води и специалното министерство на равноправието. Досега тя бе секретар на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) тъкмо по политиките за равноправието. На 7 юни Калво, която е родом от андалуската столица Кордоба, ще навърши 61 години. Доктор е по конституционно право. Била е министър на културата в първото правителство на премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро (2004-2007 г.), също така е заемала поста на зам.-председател на парламента. Сега ще отговаря и за връзките на новия кабинет със законодателния орган.

Педро Санчес слага на ключовия пост на външния министър 71-годишния каталунец Жозеп Борел, добре познат в цяла Европа от времето, когато беше председател на Европейския парламент (2004-2007 г.). През 90-те Борел три пъти е оглавявал различни министерства и в кабинетите на тогавашния премиер социалист Фелипе Гонсалес. Поверяването на дипломацията на Борел сега се тълкува и като знак за диалога, който ще се търси за решаване на каталунската криза, но в ключа на европейското единение.

За един от „стълбовете” в новия кабинет е смятан и новият министър на развитието – 58-годишният Хосе Луис Абалос, бивш начален учител и досегашен организационен секретар на ИСРП. Очаква се той да стане и правителствен говорител. Испанските медии пишат за него като за близък и верен съратник на Санчес и като за един от архитектите на успешния вот на недоверие срещу Рахой, превърнал Санчес в премиер. Министерството, което поема Абалос, е много влиятелно, защото се занимава с разпределяне на средства и инвестиции из различните области на страната – включително и в автономиите. А именно начинът на това разпределение бе най-силната искра, разпалила каталунската криза. Смята се, че Санчес слага на този пост най-доверения си човек, за да може да регулира чрез него вариантите за спадане на напрежението по тази линия.

Нежните ръце на 50-годишната руса и синеока галисийка Надя Калвиньо ще поемат юздите на испанската икономика. Тя е точно икономист по образование, но има и диплома на юрист. Въпреки невинния ѝ облик на грациозна блондинка, характерът ѝ се отличава с прагматизъм, перфекционизъм, амбициозност, методичност. Калвиньо е доста известна в Европейската комисия в Брюксел, където гради успешна кариера в областта на финансовите регулации вече от 12 години, стигайки до поста на генерален директор по бюджета. Смятана е за една от най-влиятелните испанки в ЕК. Владее френски, английски и немски и е майка на четири деца. Злите езици пошушват, че по време на брюкселския период на настоящия премиер Санчес помежду им е имало нещо повече от делови отношения.

Интерес буди и новата министърка на финансите – 52-годишната андалуска Мария Хесус Монтеро, която по образование всъщност е лекар хирург, но има и магистратура по управление на болници. Оглавявала е няколко болнични заведения преди да поеме финансите в местното правителство на Андалусия, което пък се ръководи от влиятелната в ИСРП Сусана Диас – именно нея надви Педро Санчес на вътрешнопартийните избори за лидерския пост миналата година. Монтеро е много близка с Диас, така че издигането ѝ на министерски пост сега може да е знак на добра воля към Диас от страна на Санчес, за когото е много важно да си подсигури спокоен тил сред „бароните” и „баронесите” на своята партия.

Впрочем, Монтеро е вторият „кадър” от подвластната на Диас Андалусия, който влиза в новия кабинет, след вече споменатат вицепремиерка Кармен Калво.

Втората каталунка след Жозеп Борел пък е родената в Барселона преди 45 години юристка, преподавателка по адмистративно и контитуционно право и настояща депутатка в каталунския парламент Меричел Батет. Тя ще поеме министерството на публичната администрация.

Сигурно е и назначението на 49-годишната мадридчанка, юристка и бивш държавен секретар по климатичните промени Тереса Рибера за министър на устойчивото развитие, енергийния преход и околната среда. Тя е смятана за един от най-големите специалисти в Испания по тази проблематика, а освен това сътрудничи и на международни институции в същата сфера.

Ясна е вече също и министърката на здравеопазването. Това ще е валенсианката Кармен Монтон – 42-годишна лекарка и дейна защитничка на общественото здравеопазване. Досега тя оглавяваше здравния сектор в местното правителство на региона Валенсия.

В новия кабинет ще влезе и 61-годишната досегашна говорителка на парламентарната група на ИСРП Маргарита Роблес, която също е смятана за една от най-сигурните опори на Педро Санчес. Тя е авторитетна юристка, била е държавен секретар по вътрешните работи в едно от правителствата на Фелипе Гонсалес. Все още не е оповестено кое точно министерство ще получи Роблес в сегашното правителство – дали на правосъдието или на вътрешните работи, но като по-вероятно решение се сочи второто.

С неясен ресор засега остава и 51-годишната депутатка Пилар Кансела, втората галисийка с министерския състав, която досега оглавяваше Комисията по равенството в Конгреса на депутатите.

Докато все още текат консултациите и уточняванията с останалите, засега неизвестни нови министри, испанските медии проследиха подробно днешната водеща новина в лагера на излязлата в опозиция Народна партия – подаването на оставка от лидерския пост в нея и напускането на политиката от досегашния премиер Мариано Рахой. Той го направи емоционално, с просълзяване, сбогувайки се със затрогващи думи със своите съпартийци и бивши министри, на които благодари за подкрепата и ги похвали, че са били „великолепни”.

Рахой съвсем очевидно изживява лична драма и катарзис, защото буквално в рамките на една седмица му се наложи да понесе катастрофален обрат и провал на кариерата си. Почувствал се отначало за пореден път като победител, след като успя да прокара през парламента изработения от правителството му държавен бюджет, купувайки подкрепата на Баската националистическа партия (PNV) с щедри обещания за инвестиции в Страната на баските, той буквално след броени дни беше съсипан от нейното обръщане на 180 градуса и подкрепата ѝ за вота на недоверие срещу него.

Колкото обаче и да са покъртителни, тези преживявания на Рахой трудно ще разчувстват масовия испанец, който отдавна трупа възмущение покрай скандалите за корупция, разтърсващи Народната партия чак до върхушката ѝ. Именно съдебната присъда от 24 май по едно от най-шумните корупционни дела – т. нар. случай „Гюртел”, който разкри черни каси за финансиране на тази партия и цяла мрежа от нейни обвързаности с бизнесмени – отключи  политическите условия за тъй светкавично развилата се процедура по сваляне на Рахой от властта. Парламентарните партии, включително и вечният балансьор PNV, осъзнаха, че за всяка от тях ще е политическо самоубийство, ако в такъв момент не застанат зад необходимата промяна.

Нека напомним също, че формулировката на съда относно показанията на Рахой по случая „Гюртел” бе, че те не могат да се определят като достоверни. Така дойде и моментът, в който бившия премиер бе принуден да плати за цялото си досегашно високомерие и пренебрежение към обществената непоносимост спрямо този точил се с години корупционен скандал.

Впрочем, авторитарният стил на Рахой сега оставя и Народната партия като сираче. В сянката му просто не можа да порасне никой друг достатъчно уважаван и опитен водач, който да го замести. Но затова пък избуяха безброй вътрешни съперничества между повече и по-малко приближените му. Разбира се, партията също като лидера си изобщо не беше готова за внезапната развръзка с вота на недоверие и никак не е ясно как ще се справя оттук-нататък със собствената си криза. Знае се само, че новият партиен ръководител ще трябва да бъде избран на конгрес, който ще се свика преди края на лятото. А чие лоби междувременно ще надделее във вече започналите вътрешнопартийни битки за влияние тепърва ще видим.

Независимо от тези свои проблеми, Народната партия все пак не се поколеба незабавно да демонстрира пред Педро Санчес и подкрепилите го парламентарни сили, че ще се държи като много твърда опозиция. Говорителят на парламентарната ѝ група Рафаел Ернандо вече предупреди, че партията ще оспори в Сената изработения от собственото ѝ доскорошно правителство държавен бюджет, прокаран с толкова лавирания от страна на Рахой през долната камара на парламента. Естествено, че този ход нямаше как да бъде изтълкуван от наблюдателите другояче, освен като „отмъщение” заради вота на недоверие. Народната партия разполага с необходимото мнозинство в Сената, за да върне наистина бюджета за ново обсъждане сред депутатите. Където също със сигурност ще започне да бави топката. И така ще върже за дълго ръцете на новото правителство на Педро Санчес.

Този удар е насочен още по-директно срещу „предателката” PNV – защото Народната партия се кани да оспори в Сената именно „подарените” ѝ от Рахой допълнителни милиони за инвестиции в Страната на баските, когато той я ухажваше, за да подкрепи бюджета. Става дума за общо 540 милиона евро. От тях „народняците” ще оспорят „допълнителните” 70 милиона.

Това е игра с огъня, защото със сигурност ще акумулира напрежение в Страната на баските (управляваща там е тъкмо PNV), която поне засега на фона на каталунската криза изглеждаше спокойна. Ако и там обстановката се разбуни, това ще отвори ново предизвикателство за обявената от Педро Санчес негова линия за конструктивен диалог с автономиите. Дали ще може наистина да бъде конструктивен в „сандвич” между каталунците и баските?

Подобно „отмъщение” от страна на Народната партия може да донесе толкова нови главоболия на цяла Испания, че днешните сълзи на Рахой ще останат в историята наистина като крокодилски.

 

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар