В категории:Близкият изток / Свят

В американската преса палестинците умират по мистериозен начин

Съдейки по някои заглавия, палестинците сякаш са загинали, защото нарочно са се запътили към висящи във въздуха куршуми

Снимка: Reuters

Мустафа Байоми, Гардиън

Съдбата на потиснатите по света хора е доста особена – винаги, когато те биват убивани, биват убивани два пъти: първо с куршум или бомба, а след това с езика, с който описват смъртта им. Характерно за потисничеството е, че жертвата в крайна сметка е обвинявана, че сама си е виновна за това, че е жертва. А тази вина попива в използвания език, чиято цел е да ограби потиснатите от собствената им борба.

Подобна е ситуацията с палестинците, чиято трагична съдба е от десетилетия рутинно да бъдат обвинявани за това, че са убивани от Израел – това се върши не само от израелското правителство, но и от американския медиен и политически естаблишмънт – толкова често, че вече никой не очаква друго.

Но ние не трябва да се примиряваме с това. Ако внимателно следим езика, използван от медиите, ще можем да видим как възниква двойната смърт на потиснатите и ще можем да се научим да противодействаме на този коварен начин за очерняне на палестинската борба.

Обърнете внимание на новинарските заглавия. В понеделник израелската армия уби повече от 60 протестиращи в Газа. Насилието бе смъртоносно, едностранчиво и несъразмерно – нито един израелец не бе убит от палестинците. И докато убийствената вакханалия бе в разгара си, вестник „Ню Йорк Таймс“ съобщи в Twitter, че „Десетки палестинци са загинали в протести, докато САЩ се готвят да отворят своето посолство в Йерусалим“.

Са загинали? Наистина ли? Трябва да отбележим как пасивния тон на съобщението прикрива истинският виновник за смъртоносното деяние, все пак точно това е едно от нещата, които пасивните гласови конструкции могат да правят. В този туит Израел не носи никаква отговорност за убийството на протестиращите. Напротив, палестинците изглеждат сякаш просто и почти загадъчно са си „загинали“.

Туитът възмути мнозина, включително и филмовият режисьор Джъд Апатоу. „Срамота. Това е все едно лъжите на Тръмп да се нарекат фактуални неточности. Моля, кажете ми, че вашият Twitter се поддържа от някой стажант“, написа Апатоу в социалната мрежа.

За да бъдем справедливи към „Ню Йорк Таймс“, трябва да отбележим, че във вторник хартиеното им издание (което все още съществува) излезе с далеч по ясно заглавие. “Израелци убиха десетки в Газа“, гласеше то, макар че все още не ставаше ясно кои точно са тези „израелци“. А и не би ли било „Израел“ по правилното съществително в случая? В крайна сметка военните представляват държавата, а не отделните граждани.

Но „Таймс“ съвсем не са сами в производството на манипулативни заглавия. Водещият материал на „Вашингтон Поуст“ за клането е озаглавен „Газа погребва мъртвите си, след като броят на умрелите на протестите по оградата с Израел достигна поне 60“. Отново заглавието ни оставя да се чудим кой уби хората в Газа? Трябва ли да приемем, че протестите – а не израелската войска – убиват тези хора?

„Уолстрийт джърнъл“ публикува видео на своя сайт, озаглавено „Сблъсъци за новото американско посолство в Йерусалим приключиха с десетки умрели“. Честно казано, това заглавие е дори по-лошо от останалите. Да се обозначи това клане като „сблъсъци“ е не просто неискрено, а грубо заблуждаващо, както е и идеята, че палестинците протестират само срещу новото американско посолство в Йерусалим. „Големият марш за завръщане” бе организиран предимно за да привлече внимание към тежкото положение на палестинските бежанци, които съставляват около 70% от населението на ивицата Газа.

Заглавието включва и  обичайното клише „завършиха с десетки загинали“. Това отново не ни казва нищо за това кой кого е убил, но вместо това ни се внушава, че сблъсъците, а не други хора, са убили палестинците – отново, те сами са виновни за собственото си клане.

Сякаш във въздуха са висели куршуми, чакащи палестинците нарочно да се запътят към тх.

Подобни заглавия са журналистическият еквивалент на американския посланик Ники Хейли, който заяви пред Съвета за сигурност на ООН, че „никоя страна в тази зала не би действала с по-голяма сдържаност от Израел“. Този език работи не само за да предпази Израел от критика, но най-вече да предпази Израел от отговорност.

Преди повече от 70 години Джордж Оруел пише, че съвременният политически език „има за цел да направи лъжите достоверни, а убийството – уважително“. С тъка трябва да констатираме, че нищо не се е променило. И нищо няма да се промени, докато не почнем да изискваме повече от ковачите на съвременния политически език. Палестинците заслужават повече. Всички заслужаваме повече. И никой не трябва да умира повече от веднъж.

Вижте хронологията на конфликта между Израел и Палестина от началото на XX век до сега > > >

Оставете коментар