Банален доклад с предвидими до баналност реакции. Такава е равносметката след публикуването на ежегодният обзор на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права по света през 2017 г., в частта му за България. „Ах, съдебната ни система е зависима!“. „Въх, корупцията е навсякъде!“. „Ех.., пак ли трябва да ни посочат отвън в каква държава живеем?. Тези и други подобни заключения обобщават реакцията на български умнокрасиви медии и на „гражданското общество“, които видяха свои статии и доклади на свой ред преписани в Големия Доклад на Големия Брат.
Дотук нищо необичайно. Както всяка година, някой в американското посолство или в Държавния департамент вероятно е направил преглед на подходящия печат и на анализите на правилните неправителствени организации. „Според мозъчните тръстове Център за изследване на демокрацията и Институт за пазарна икономика, корупцията е най-тежкият политически, икономически и социален проблем в страната“, четем в обзора.
Всъщност, не е нужно да разполагаш с кой знае какъв мозъчен капацитет, за да посочиш някои очевидни истини: съдебната ни система не е независима; корупцията е на всички нива в управлението; медийната среда продължава да се влошава; налице е непрозрачна концентрация на медийна собственост и разпространителски мрежи; издатели, политици и олигарси са в своеобразна симбиоза; те използват все по-радикална риторика срещу своите противници; насаждат се предразсъдъци и реч на омразата спрямо уязвимите групи в обществото; условията за живот в затворите са под всякаква критика… Да, България има тежки проблеми, свързани с всичко това.
Разбира се, заплахите към журналисти и медии извън т.нар. „приятелски кръг на посолството“ не попадат в обсега на ярките посегателства срещу свободата на словото, но нека не издребняваме – един чиновник-докладчик не може да чете всичко. Има неща обаче, които със сигурност е прочел и със сигурност е спестил на „демократичната общественост“. Тя пък отлично ги знае, но предпочита да застане в удобната поза на „ни чул, ни видял“.
В доклада на Държавния департамент са цитирани думи на председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков, че има информация за случаи на незаконно подслушване на политици, магистрати и журналисти, направено с цел сплашване, натиск или изнудване. Но точно през 2017 г. имахме още по-тежки разкрития за незаконно подслушване, включително на чужди дипломати, журналисти и търговски представители и др. в драстично нарушение на Виенските конвенции за дипломатическите отношения.
Случаите бяха официално документирани в доклад, възложен от председателя на Софийски градски съд (СГС) Калоян Топалов. Документът все още може да бъде прочетен в интернет страницата на институцията. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов напразно призоваваше случаите да бъдат разследвани от прокуратурата и да не останат без последствия, но единственото реално последствие е, че съдия Топалов беше принуден да подаде оставка малко по-късно.
По този въпрос обаче в доклада на Държавния департамент на САЩ стои едно голямо бяло петно. Или, ако предпочитате, гигантска черна дупка. Дали защото жертви на подслушването са били не наши евроатлантически партньори (както се твърди в някои публикации ), а дипломати и граждани на Русия, Китай, Иран, дали поради някакви други причини, това не ни е дадено да знаем. Докладът се задоволява единствено с констатацията, че отговорната за масовото издаване на разрешения за подслушване бивша председателка на СГС Владимира Янева е получила потвърждение на условната си присъда.
И какво излиза от цялата работа? Когато незаконно подслушваш навътре – това е много лошо и заслужава шумно осъждане, когато подслушваш навън – тишина. Може би едното е грубо посегателство срещу човешки права и демократични свободи, а другото е изпълнение на съюзнически задължения? Кой знае… Но най-забавното е, че извършителите и на двете са едни и същи.
