В категории:Анализи / Балкани / Политика / Свят

Румъния: Защо антикорупцията* е проблем за демокрацията

Идеологията на средната класа води до обезсмисляне на изборите и внушава, че държавата няма социални задължения, а трябва само да осигури спазване на законите

Статията е написана от румънския автор Чиприан Шюля специално за „Барикада“

Вече над 10 години борбата с корупцията влияе решително на резултатите от политическите избори в Румъния. Вотът за парламент, който предстои през декември, също се вписва в рамките и концепциите на антикорупцията. Политическата класа е представяна като проядена от рушвети и зависимости, новите политици – като чисти. (Под нови политици най-вече се има предвид формацията на Никушор Дан „Спасете Румъния“, която едновременно се представя за антисистемна партия и обяви подкрепа за премиера Дачиан Чолош за нов мандат – бел. ред.).

Същата игра се разгръща и с посланията от кампаниите на политическите движения, както и в реалния живот, където яростната борба с корупцията от изминалите над 10 години има забележим ефект – сериозната ерозия на традиционната политическа система. Партиите са останали със значителен дефицит на лидери, легитимност и дори на воля да поемат управлението. Антикорупционната прокуратура DNA в този момент не само е новата власт в държавата, но е и най-голямата политическа сила в страната. Каквито и сложни сметки да се направят във връзка с изборните резултати, е почти невъзможно да си представим ново правителство през 2017 г., което да не бъде по един или друг начин творение на DNA и изразител на посланието на антикорупционната прокуратура.

Протестите след трагедията в клуб "Колектив" в Букурещ доведоха до падането на правителството на Виктор Понта и са считани за преломен момент в утвърждаването на антикорупцията като политическо движение
Протестите след трагедията в клуб „Колектив“ в Букурещ доведоха до падането на правителството на Виктор Понта и са считани за преломен момент в утвърждаването на антикорупцията като политическо движение

Борбата с корупцията очевидно е станала своеобразен политически актьор, който замества в някаква степен традиционната политическа система. Не само че политическото приложение на антикорупцията мобилизира електората, но и самата DNA реагира съответно като политик на публичния натиск и на разпространяващите се като вирус новини в социалните мрежи.

Най-добрият пример за това явление е казусът „Колектив“ (когато пожар в клуб „Колектив” в Букурещ през есента на 2015 г. доведе до 64 смъртни случаи, а вината бе хвърлена върху корумпираните държавни институции, допуснали да се нарушат правилата за безопасност в заведението. С лозунга „Корупцията убива“ хиляди младежи излязоха на протести в страната и това доведе до падането на кабинета начело с Виктор Понта – бел. прев.).

По различни причини за широки обществени слоеве привлекателността на антикорупционното посланието е голяма. Дори в малките общности, останали незасегнати от възхода на това послание, не се появява ясен дискурс против антикорупцията. Той съществува само в някои ограничени интелектуални сфери. Да прегледаме още веднъж проблемите с демокрацията на антикорупцията, надраснала рамките си на обществен дискурс и превърнала се в своеобразно политическо движение.

Защо всички партии обичат средната класа

Борбата с корупцията бе представена, мислена и продължава да бъде утвърждавана днес като фундаментален инструмент за реформа на политическата класа. Това обаче е отклонение от нормалността. Поддръжниците на антикорупционното политическо движение претендират, че искат борбата с корупцията да доведе до реформа на политическата класа, така че тя да спре да краде и да започне да изразява интересите на гражданите. Логичният и естествен подход за постигането на тази цел обаче е подобряването на демократичния механизъм. Това означава най-вече съвкупност от закони, които се отнасят до избирателния процес (участие на избори, честност на вота, финансиране и т.н.). Но по-трудната част от този подход е изграждането на достатъчно информиран, свободен и социално интегриран електорат – така че да се стреми към реално участие на изборите. Това се прави, като се даде смисъл и стойност на изборите. Днес хората не си продават гласа за 1 кг ориз, защото са прости, както смятат различни категории „умни“ хора, а защото така оценяват рационално стойността на вота.

Какво забелязваме обаче? Изминали са 10 години от старта на борбата с корупцията и чак сега политическите актьори, които я овластиха, позволяват създаването на нови партии. Не говорим за други по-сериозни електорални или социални реформи, а за едно обикновено облекчаване на напълно абсурдните условия за основаване на партия и за кандидатиране. Това облекчаване не струва нищо и можеше да се направи незабавно, но се наложи да почака над 10 години, за да бъде възприето (частично). Това ни води до заключението, че реформата на политическата класа и на политическата система в демократичен смисъл никога не е интересувала господарите на антикорупцията. Вълнувало ги е само инструментализирането на една по-ефективна система за политически и административен контрол от тази на старата политическа система. Последната наистина разочарова и е базирана на смяната на големите партии на върха на управлението.

Доста цинична шега е да направиш връзка между антикорупцията и демокрацията. Да виждаш борбата с корупцията като инструмент за консолидиране на една крехка демокрация. Всъщност антикорупцията в Румъния сложи в скоби една демократична система, която наистина е доста малко функционална, но представя поне предпоставките и възможността за една демократична еволюция. Тази демократична система бе заменена с тежка и почиваща на произвол властова система.

Защо е станало така? Една възможна хипотеза, скицирана на едро, би могла да бъде, че причината е свързана с края на прехода, който съвпада приблизително с европейската интеграция и момента на стартиране на борбата с корупцията. Явлението „борба с корупцията“ маркира окончателната маргинализация на губещите от характерния за прехода процес на социален разпад и агресивна икономика. То съвпада и с икономическата криза, и с авторитарните и антипарламентарни тенденции на един от румънските президенти (Траян Бъсеску – бел. прев.) и вероятно е средоточие на съвпадения и фактори, както всяко мащабно обществено явление.

В този период реакционните политически представители на социалдемократите започнаха да губят политическа значимост. Сега те вече са напълно изчезнали от политическия пейзаж. Както се вижда от политическите програми и от електоралните анализи на социолозите, днес има един-единствен електорат, който е от значение – този на средната класа. Никоя политическа сила, дори и Социалдемократическата партия, не иска вече да представлява когото и да било другиго освен средната класа.

Изглежда, че за този уникален и относително хомогенен електорат, който е с реално значение, старата политическа система наистина е неподходяща и разточителна, а истинските избори са безполезни. По-просто е решението да се играе другаде. За големите икономически интереси и средната класа е изгодно да достигат до властта по-пряко – да речем чрез технократската система с партийно лоби в различни комбинации, в зависимост от влиянието, което старите партии продължават да имат (правителството на Дачиан Чолош, което управлява от края на 2015 г.,  е наричано технократско, тъй като кадрите му идват от бизнеса и неправителствения сектор и считат сами себе си за контрапункт на традиционните политици – бел. прев.).

Къде е интересът на Запада

При нормални обстоятелства би трябвало антикорупцията да не надхвърля статута на комплекс от мерки, които целят доброто функциониране на институциите на съдебната система. Т.е. един чисто технически, неидеологически комплекс от мерки без никаква амбиция да се влезе в територията на политиката. Всеки човек, който иска функционираща, коректна и демократична държава, би бил съгласен с подобни секторни мерки, докато политиката остава да бъде решавана чрез избори – както е нормално.

Само че борбата с корупцията – така, както тя се представя в Румъния, е по един фундаментален начин политическа идеология. Случайно, тя се оказва изразител на неолиберална идеология против социалната държава. Антикорупцията казва едно просто нещо: основната причина за злото е нарушаването на закона. Ако законите се спазват, всичко би било добре и няма нужда от нищо повече. Пример в тази насока е смайващата декларация на Чолош, че истинската причина за бедността е корупцията или съществуващият вече от няколко години дискурс, че източникът на проблемите в здравеопазването и образованието е корупцията. Чрез тези свои разбирания антикорупцията изпраща на боклука всяка идея за позитивно действие на институциите, включително тази за социална държава.

Най-често даваният пример е отново „Колектив“, където DNA започна да атакува и вляво, и вдясно за различни случаи на корупция и нарушаване на закона, при положение, че всъщност виновникът е липсата на силна и функционираща държава, която да контролира увеселителните заведения. За да бъде всичко още по-абсурдно, самата DNA беше виновна за това, че саботира функционирането на институцията, способна да предотврати трагедията в „Колектив“. Преди пожара в клуба, DNA на два пъти започва разследване и всеки път го спира по дело за спонсориране на пожарникарите от фирми, чиито стандарти за безопасност са наблюдавани от Инспектората за извънредни ситуации (пожарната и SMURD – румънската служба за спешна медицинска помощ са подчинени на този Инспекторат). Очевидно контролът се превръща във виц при тези условия. Когато инспектираният плаща на инспектора, всичко става възможно. Тогава държавната институция се превръща в непублично феодално владение, нейната функция е приватизирана и тя престава да е обществена.

Този случай дори не е най-показателният. Дадох примера, защото той съвпадна по време с момента, в който политическото антикорупционно послание промени по един напълно произволен начин правителството. Като излиза с политическото послание, че държавата не трябва да прави нищо повече от това да бъде добрият пазител на закона, DNA се поставя в служба на неолиберализма и на капитала и застава против социалната държава и онези, които би трябвало да се възползват от социалните услуги.

Това е политическо движение, съвпадащо с интересите на единствения електорат от значение на изборите при нас – средната класа. Посткомунистическият преход към „европейска интеграция“ като социално разрушение (най-силно изразена в Румъния спрямо останалите държави в бившия източен блок) утвърждава принципа, че хората трябва да работят каквото и да е, ала да не чакат нищо от държавата. Тази концепция е комбинирана с цинични изказвания на министрите от кабинета Чолош и с очевидните тенденции на полицейска държава – силно развити органи на реда и сигурността, които струват скъпо, но в същото време са застрашителни по природа заради натиска на политиците.

Сега разбираме по-добре защо антикорупцията е поддържана силно от Запада. Това се случва, не за да получи той юридическа защита на своите инвестиции, както се твърди декларативно. Кой тормози и потиска тук Coca-Cola, Microsoft, Renault, Siemens, ING и другите в съда или вън от него? Тази поддръжка не е давана и заради нашето демократично добруване, както се твърди на едно по-фино пропагандно ниво. Тя се дължи на факта, че западните икономически интереси могат да спечелят толкова повече, колкото по-ниски останат данъците, по-малки – заплатите, по-ограничени – социалните задължения, а политическата система е предпазена от възможността да промени този ред. Именно за запазването на това статукво допринася непряко антикорупцията.

Със сигурност е възможно да се възрази, че ако борбата с корупцията е местно превъплъщение на неолибералната идеология и на дясното в общ смисъл, тогава оспорването ѝ е налична за левицата възможност. Само че на практика левицата е отдалечена от тази възможност и за нея не съществува по начало проблем с това ново политическо движение. Единствено интелектуалната левица оказва известна съпротива на явлението. Както казахме в точка първа, антикорупцията е очевидно антидемократична идеология. Тя обявява на висок глас, че ще реформира политическата класа по друг начин освен с избори и с по-ефикасен демократичен механизъм, но мислено предлага нещо доста по-просто – да управлява непряко като помага на определена политическа сила.

Политическата игра на борбата с корупцията не е само антидемократична и токсична. Разрушаването на социалната държава, която я поддържа, е стигнало дотам, че дори МВФ предупреждава как тя не е здравословна и не води до икономически ползи. Капиталистическа и европейска Румъния живее до голяма степен, стъпвайки върху акумулираното в комунистическото ѝ минало. Бяха изконсумирани милиардите долари, спестени с цената на много жертви през 80-те години, за да се изплатят дълговете от онова време. Бяха взети нови заеми от МВФ. Присвоиха се за скромни суми апартаментите, построени по времето на Чаушеску, в които някога обитателите имаха само право на ползване.  Машини се продадоха за старо желязо. Приватизира се почти всичко, което можеше да се приватизира. Реституира се почти всичко, което можеше да се реституира.

Този модел на развитие обаче се базира на евтина, но квалифицирана работна ръка. Той стъпва на социалната хомогенност и на системите на образование и здравеопазване отпреди 1989 г., които продължават да съществуват по инерция. Тези ресурси обаче имат край. Парите, изпращани от няколкото милиона граждани, работещи в Европа, също ще намалеят с времето. И при положение, че неравенствата и маргинализацията на социалните групи расте, известните IT фирми и стартъпи, изискващи публиката да ги харесва, няма да могат да компенсират щетите.

Живеем в държава, в която решаващите избори от последните години се печелят с антикорупционен дискурс. Той се представя като европейски и в същото време се противопоставя на идеята за една румънска държава, подпомагаща социално гражданите си. Според популярната интерпретация тя би задушила икономиката и инвестициите със своето преразпределяне. Само че Румъния е на последното място в Европа по разходи за социална помощ, образование и здравеопазване – напук на това, което пропагандата за големия наш икономически успех поддържа. Лесно е да се запознаем със статистиката. Поглед към показателите ще покаже, че по-надолу от последното място не бихме могли да отидем. Свиването на румънската социална държава, за което настоява този т.нар. европейски дискурс, може само да ни доведе до последното място не само в Европа, но и в света. Ще бъде ли тази държава по-организирана, по активна и гъвкава, отколкото е в момента демократичната държава? Да не се радваме прекалено много на случващото се, защото може да ни потекат сълзи.

Как правораздаването се обръща с главата надолу

Накрая, трансформирането на антикорупцията в инструмент за политическа и административна борба – в псевдодемократична реформа, обръща с главата надолу системата на правораздаването, която има доста важна роля в демокрацията. Да не говоря за злоупотребите на DNA, за разстройването на системата, за обвиненията, които валят от телевизора, за постоянното захранване на пресата със стенограми от дела и т.н. За щастие има и Асоциация на магистратите, която обобщава тези злоупотреби и отклонения от нормалността. За нещастие антикорупцията е станала твърде голяма политическа сила, за да могат оплакванията да имат ефект.

Ако феновете на борбата с корупцията биха искали наистина всичко това, което описвам, тогава нямаше да бъдат нужни по-горните аргументи. Би трябвало да им стигне, че в момента антикорупцията се ръководи от един президент, който при нормални обстоятелства трябваше да бъде зад решетките. Да бъде разпитан от същата свръхактивна DNA, а не от една провинциална прокуратура. (В края на 2015 г. апелативният съд в Брашов отсъди, че договорът за покупко-продажба с който президентът Клаус Йоханис е придобил къща в Сибиу, е недействителен и президентът трябва да върне къщата на собствениците, които са го оспорили – бел.прев.). И да бъде преследван наказателно от една шефка на DNA, която е плагиатствала, за да получи диплома. Последното при нормални обстоятелства не би имало решаващо значение. Но при положение, че същата личност и институция дисциплинира цялата политически система на базата на един абсолютен морал, тогава всичко тези факти придобиват значение. Или би трябвало да имат такова.

Превод от румънски: Владимир Митев

……………………………………………..

*„Антикорупцията“ е дискурсът за борба с корупцията, който внушава, че всички проблеми в Румъния идват от корумпираността на нейния елит. Достатъчно е просто да дойдат на власт „чисти“ политици и страната ще се отлепи от дъното на европейските класации за богатство и развитие. Шюля смята, че този дискурс е по-скоро заплаха за страната, отколкото нейно спасение. 

**Симулакри – мн. ч. от симулакра. Този термин се употребява от френския фирософ и културолог Жан Бодрияр, за да обозначи измислена реалност, която замества действителността чрез симулиращи я символи.

Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар